Килърът Петър Ангелов проговаря: Женя ми прости, че я заклах

Бях готов да я убия без пари, понякога сънувам лицето й

Автор: Борислав Радославов      Снимки: Борислав Трошев

"В затвора започнах да се интересувам от религия и да ходя на църква. Паля свещички за Женя. Може нагло да звучи - с какво право го върша. Но си мисля, че ми е простила. Иначе как ще живея, психически ще се срина. Просто усещам, че ми е простила".

С тази изповед ни посреща в затвора във Варна 24-годишният Петър Ангелов. Килърът закла брутално с над 77 наръгвания с нож 21-годишната студентка от морската столица Женя Тодорова. По данни на разследващите - с нож за мазане на филии и химикалка.
За първи път здравенякът проговаря пред медии. Никога досега Ангелов не е разголвал душата си пред журналисти така, както ще го направи в следващите редове. Една изповед от килията, която ще взриви общественото мнение и ще предизвика лавина от въпроси и коментари.

"Сънувал съм я няколко пъти, най-вече лицето й. Не си спомням убийството и поне това не ме тормози. Защото се надрусах много здраво. Беше много силно пико, смесено с метаамфетамин кристали. Много ме караха да пия вода и след няколко часа ме заведоха на проба и показа по-малко", постепенно отключва спомените и чувствата си Петър, който е осъден доживот да търка наровете във Варненския зандан.
Случаят с убитата Женя вдигна на крак цялото общество. Трагедията бе още по-ужасяваща и покъртителна, тъй като поръчката за кървавата вендета дошла от лелята на жертвата. Заради това Светла Тодорова също ще лежи до края на дните си, но в женския затвор в Сливен.
"Хвана ме в момент, в който бях психически нестабилен. Бях се отчаял от всичко. Една грешка и сега цял живот зад решетките. Когато ми предложи въобще не съм се замислял. Просто си казваш - туй трябва да го направя и го правиш. Взех един нож и отидох. И накрая се озовах в ареста", връща лентата назад младият убиец.
Между поръчката и убийството минават само няколко часа. Дотогава Петър не е убивал никога. Бил е зависим от наркотиците, вършил е дребни престъпления и хулигански прояви, но никога не е отнемал човешки живот. До онзи момент, в който Светла, която е майка на приятелката му Даниела, му заръчва да убие Женя.
"Седяхме на двора с Даниела и майка й. Светла ми предложи и аз веднага се съгласих. Каза ми - "Много ме дразни таз Женя, може ли по някакъв начин да я няма, да я очистиш". Даже и пари отначалото не исках. Имах си всичко. Не съм за 2000 лева. Пари имах. Щом разполагах с 60 лв. на ден да си купя половинка дрога, нали се сещаш, че не ми е било за тях. Майка ми работеше в Италия и всяка седмица ми пращаше по 100-200 евро. Тук си правех схемички да оцелявам харабията", споделя мислите си Петър преди да вдигне ножа към студентката и да го забие 77 пъти в главата, шията и гърдите й.

Убиецът и жертвата не се познават. Днес килърът горчиво съжалява за глупостта, която е направил. Но не може да върне нито времето назад, нито живота на младата и интелигентна студентка.
"Женя съм я виждал два-три пъти. Нямахме никакви отношения. Добро момиче, което не излиза от тях, не взима наркотици. Аз съм в една среда, а тя в никаква. И точно това най-много ми тежи, защото беше добро момиче и не го заслужаваше. Поне да беше някоя мърша. Сега ме е супер яд", изповядва затворникът.
След като извършва жестокото убийство едва за 2000 лв., които дори и не получава, кое мотивира Петър? Още повече, че не познава жертвата и няма причина да я ликвидира. Тук мотивът, оказва се, е сложна смес от наркотици, разюздана младост, липса на родителски контрол, презадоволеност, лоша компания и загуба на най-близките хора.
"Баща ми два пъти съм го виждал. Направили са ме с майка ми, после се скарали и са се развели. Мама отиде да работи в чужбина, а баба и дядо ме отгледаха. След като двамата починаха беше много тежко. Претърпях голям емоционален срив. Вече бях изгубил смисъл за живот и го преоткрих в наркотиците. Само те ми помагаха. Бях отчаян и нямах какво да губя. Всъщност съм имал, но тогава си мислех, че нямам. И затова веднага вдигнах ръка и казах, че ще очистя Женя", продължава с изповедта си Петър Ангелов.

Не само загубата на любимите баба и дядо и семейните неволи на родителите отключват мрачните способности на килъра. Връщайки лентата с няколко години назад откриваме проблем в детството му, който с времето ескалира и започва да взима една по една своите жертви. Стигайки и до убийството на Женя.
"От 1 до 8 клас бях много тормозен, защото бях дебел. От 9 до 12-ти аз ги тормозех. Насъбрах голям гняв и знам, че всичко се връща. Реших по-сериозно да взимам и да продавам наркотици. Да ходим да ги бием и да ги гърбим. Детски работи, от които вече съм далеч. Стремях се към по-големите да ги гърбим, а не по-малките. Дребните сами си даваха, колкото пари имат", споделя вътрешния си катарзис варненецът.
Започнал с дрогата, за да прилича на по-големите. Да се почувства повече мъжкар, да не изостава от "модата". И да превъзмогне всички обиди.
"Още в 8 клас почнах с трева. От само себе си. Всички съм пробвал без инжекции, не ги обичам. Чувствах се страхотно, бях в еуфория, забравях проблемите", разказва Петър.
Близо три години, откакто лежи в затвора във Варна, той е абсолютно чист. Тренира всеки ден във фитнеса и впечатлява с мускулесто тяло.
"Влязох в зандана на 27 септември 2012-та. Изчистих се от всички наркотици и лошо влияние, започнах да тренирам. Закалих се тук, няма шанас иначе. Но докато се изчистих в ареста три месеца и половина беше много тежко. Имах жестоки кризи", споделя с плам в очите килърът.
Най-трудно е било за Петър да свикне с доживотната присъда. Да приеме, че е осъден да не излезе жив от затвора. Че съдбата му е да бъде затворен зад решеките до последния си дъх.
"Беше ми като сън като ми дадоха доживотната присъда. Излизаш на каре, тренираш, къпеш се, гледаш да се разсейваш. После се връщаш в килията, четеш книги и мислиш. Изпадаш често в депресия, сложна работа. Докато свикнеш с присъдата е най-трудно. Но вече го направих, няма накъде. Ако не свикнеш просто откачаш", размишлява Петър и все още не може да повярва какво е извършил и каква орис го е застигнала.
Отначало взимал успокоителни. Дори обмислял да сложи край на живота си в най-тежките мигове на депресия. Но стиснал зъби и се отказал.
"Съжалявам за всичко. Много е глупаво. Като влезеш в ареста или затвора осъзнаваш какво е важно за теб. Дори да нямаш никой навън. Сега съм на принципа "по-хубаво помогни, а като не можеш не се занимавай", казва убиецът.
И тук идва още по-деликатния и тежък момент. Мигът, в който ще се обърне към бащата и майката на закланата Женя. Макар не очи в очи, а чрез "България Днес".
"Искам да им кажа, че искрено съжалявам. Много е трудно да ги погледна в очите. Момичето по никакъв начин не заслужаваше. Не е приятно да погледнеш в очите майката и бащата на момичето, което си убил. Само веднъж го направих и нямаше какво да им кажа. Личната вина, която изпитвам, си остава за цял живот. Каквато и присъда да дадеш, убитият човек няма да го върнеш. Затова с който познат съм се чул или видял съм казал - внимавайте, нещата стават много бързо. Някои осъзнаха и спряха наркотиците, за което много се радвам. Даже си направиха и деца", сподели Петър.
Днес той не може да прости на лелята, че го е подвела да убие Женя. Макар самият той да е изявил желание за кървавия завършек.
"Направо си ме изигра. Хвана ме в нестабилен момент. На втора инстанция като тръгна да се жалва й казах: Няма какво да се жалваш, ти сама си го направи. На първа инстанция всичко беше подготвено за съкратена процедура да не оставаме доживот. Явно лош съвет са й дали и реши, че е невинна и поиска обща процедура. Аз поисках съкратена, но заради нея минахме на обща и ни закопаха за 8 часа", разказва килърът.
И се обръща към лелялта Светла Тодорова: "Защо ме накара да го направя? Ако не беше ти, сега щях да съм наркоманче, да намирам надежда някаква. И така до момента, в който друг обрат щеше да настъпи в живота ми, може би за добро", отприщва още повече емоциите си Петър Ангелов.
Той е категоричен, че заслужава да лежи в затвора. Но не и доживот, както Темида отсъди.
"Млад и неосъзнаващ бях тогава. Това не е смекчаващо обстоятелство, но не е и за доживот. Не ми дадоха шанс да се поправя. Реално трябваше да ми дадат 30 години. Да знам, че един ден ще изляза. Как може да живееш с мисълта, че тук ще умреш между решетки и четири стени?!", разсъждава Петър.
И продължава: "По време на депресии мислех да се самоубия, затова и започнах хапчетата. Явно е трябвало да стане така, че да се осъзная. Мисля по цял ден. Ако не се съхраняваш психически след петата година мръдваш. А съдиите и прокурорите спят спокойно, смятайки, че са въздали справедливост. А не е така".
Сега на затворника не му остава нищо друго, освен да чака промяна в закона и шанс да излезе някой ден на свобода. Дотогава поне да има шанс да работи. И така да се появи поне минимална възможност да изплати част от обезщетението на почернените родители.
"Нямам пари да платя присъдената кръвнина. И на работа не ме изкарват. И да искам ги нямам. Това са много пари. На бащата и майката по 200 000 лв., каквато сума и лелята трябва да даде. Социално слаб съм. Дават ли ти шанс?", казва лишеният от свобода.
За финал младият мъж казва, че много от затворниците били по-добри и по-умни от тези навън. Но не всички. "Тук влизат агнета, излизат вълци. Само гейове, педе*аси и цигански истории тук. Даваш му едно кафе и той си мисли, че си му оправил живота. Чакам да сменят закона и да тръгна на работа с хора като мен", таи последна надежда Петър, след което надзирателите го поемат и съпровиждат обратно по мъчителния път към килията.

Плачем с майка ми

"Майка ми идва най-често на посещение, стига да е в България. Тя го прие много тежко. Аз съм единствено дете и сега съм затворен доживот. Плачем на свиждания като се видим. Съжалява и тя много. "Как не знаех да те спра", ми казва като всяка майка, която би възпряла детето си от подобно нещо. И постоянно ми натяква: "Как можа? Сега кой ще ме гледа навънка?". Не й е лесно", разказва килърът на Женя.
Крепи го надеждата за промяна в закона и да излезе на свобода. Това си го пожелава. Останала му е само тя и неговата майка. И несбъднатите планове за спокоен и нормален живот.
"С майка ми продадохме апартамента в същия ден на убийството. Щяхме да ходим да си избирам друг, за кола и да започвам шофьорските курсове. Беше си замислено още преди това. Но - ето ме сега тук", въздъхва Петър.
И добавя:"Даниела, която ми беше приятелка, не идва да ме вижда в затвора. Не желая да го прави и не съм я карал. Тя трябва да продължи живота си, аз съм свършен. Ходи при майка си в Сливен", казва още Петър.

По-брутален ли съм от Брайвик?

"Андерш Брайвик уби 77 човека и го осъдиха на 21 години затвор. И все пак му дадоха шанс. Дали е добре или не, те му дадоха този шанс. Къде по-големи зверства е извършил, а аз съм тук доживот", разпалва се затворникът.
Ако някога излезе на свобода, Петър крои планове да създаде семейство и да избяга в чужбина. Наркотиците обаче били по-силни от това желание досега.
"Година и половина бях общ работник за кирливи 20 лева на ден. Не съм мислил за висше. Винаги съм бил слаб ученик и двойкаджия. Даже 12 клас не можах да завърша, защото не отидох на поправките. Директорът и класната ми се обаждаха, а аз ми казвах, че съм зает. Глупава работа", съжалява и за загърбеното бразование младият здравеняк.

Убийството не било за имот

"Убийството не е било за двуетажната къща в квартал "Левски" във Варна. Лелята така го е измислила, подметнала ми го е и аз съм захапал. Нищо общо с реалността. Нали майката и бащата на Женя са собственици, какво общо има Женя? Глупости, които не знам от къде си ги смучат хората. То е нелогично просто. Вдигнах ръка, казах, че аз ще го направя и това е", изповядва килърът.
В сградата живеели освен жертвата и родителите й, още лелята Светла, дъщеря и Даниела и другите й две дечица, както и приятелят й.
"Лелята Светла не работеше, по цял ден си гледаше децата. Едното е на 3, другото на 5, а Даниела, с която бяхме гаджета - на 15. Беше много добра майка, постоянно хвърчеше покрай тях. Приятелят й не знаеше за какво става въпрос. Той беше в Белгия. Само най-малкото дете май беше от него. На семейни начала живееха", разказва Ангелов.
И добавя за финал:"Наистина ми тежи за това невинно момиче. Към затора се приспособяваш, но личната вина няма как да я изчистиш. Затова ходя на църква, по някакъв начин да се успокоявам".