Осъденият доживот Стефан Петков: Удуших пазач,разкайвам се!

Никакво съчувствие към близките, те са виновни за убийството-

Снимки: Борислав ТРОШЕВ автор: Борислав РАДОСЛАВОВ

"На Брейвик му дадоха 21 години за 77 човека избити, включително деца, и за 150 ранени. Няма доживотна присъда. А на мен ми я дават за един пазач, дето никому не е нужен, живее като куче във фургон, а жена му го е изоставила. И после ще идва в съда да ми казва, че съм бил боклук и лош човек. Това нормално ли е? Ако жена му не го беше оставила да живее във фургона, това нямаше да се случи и нямаше да съм в затвора. За всичко са виновни близките на убития, че не са се грижели за него навреме."

Разтърсващите думи излизат от устата на 35-годишния убиец Стефан Петков. С тази брутална равносметка той ни посреща в затвора в Стара Загора, където излежава доживотна присъда за убийство по особено жесток начин на 64-годишния пазач Димитър Димитров.

Охранителят пазел недостроения универсален магазин в Бургас. През лятото на 2001 г. Петков в съучастие с едва 15-годишния Милен Райков и 22-годишният Димитър Колев го пребили, запалили и удушили с кабел край строежа.
Говорейки за първи път пред журналисти, Петков твърди, че горчиво съжалява. Иска да върне времето назад, но не може.

"Разкайвам се за постъпките си. Много съжалявам. Ако има някакъв шанс, давам мило и драго да докажа, че съм разбрал какво е да загубиш човек, колко е тежко. Младостта отминава, близките навън остаряват. Влязох на 21, сега съм на 35 години", изповядва пред "България Днес" слабият и висок килър.

Първото впечатление за него е на хитрец, който умее да се приспособява и знае какво да каже, така че да му бъде изгодно. Думи, които не могат по никакъв начин да сгреят близките на убитите.

"Нямам никакво съчувствие към близките. Бившата съпруга на пазача ме е наричала с какви ли не обиди. Изтече срокът за кръвнината - 10 години. По закон, ако през това време не дойде документ, че съм длъжен да платя кръвнина, след 10-ата година няма да плащам", доволен е Стефан Петков и не крие озлоблението си, когато става дума за почернените роднини.
Единият от съучастниците в убийството на охранителя - Димитър Колев, лежи в същия затвор на долния етаж. Малолетният Милен Райков изтърпял присъдата и излязъл.

Как един млад мъж опропастява своя живот отрано и почерня десетки други? За един килър с орис да приключи живота си зад решетките най-важни са първите години, семейното огнище и приятелската среда. Както и при всички останали убийци, така и при Стефан тези три фактора бележат по-нататъшната му мрачна съдба.
"Роден съм в Казанлък и съм израснал в Бузовград. Майка ми ме е изоставила като бебе в болницата. Баща ми и неговата майка са ме отгледали. Бях проблемно момче, нямах детство. То ми мина на нивата, в градината, на лозето. На село е така. Играеш само ако е лошо времето. Тогава може да не се копае и обръща земята. Имах приятелчета и се събирахме на една от пейките“, връща лентата назад Стефан.
Започнал с дребни кражби от собственото си семейство. Първо откраднал пенсията на баба си - 140 лева. Тогава бил на 11 години. Искал да играе на машинките с жетоните. Гледал по-големите как играят и мечтаел да бъде като тях. Нищо не печелел, винаги губел.

"Учих в училище за бавноразвиващи. Не можех да се справям със селските, нормалните училища. 1-2 месеца ходех редовно, после само по дискотеки. Бях вече на 14-15 години. Не слушах никой и се събрах с лоша компания", продължава с разказа си бъдещият убиец.

Така се стига и до втора нагла кражба. Организирал се със свои авери бандити да ограбят къщата на втория му дядо, където живеел самият той. Не открили парите и гепили каквото намерят.

"После в едно крайпътно заведение дойде човек, продадохме му каквото сме намерили и директно в механата. Ядене, пиене и проститутки. Два-три дни и после пак мислим какво да правим", изповядва без свян Стефан.

След завръщането им дядото буквално полудя. Доведеният му внук избягал, но полиция и детска педагогическа стая бързо открили и задържали гамена. После се мести в Казанлък, за да не бъде бит и тормозен. Цани се в заведение, което охранява и помага за разтоварването на стока. Скарал се с барманката и се махнал. Гладът обаче надделява и нашият герой намира ново решение на проблема.

"През 1998 г. започнах да правя въоръжен грабеж на едни лели и ме хванаха. На случаен принцип си ги избирах. Знам в кой ден взимат заплатите, отивам и чакам пред завод "Арсенал". На караминьол - бум, взима се и се бяга. Само един нож имах, маска не слагах. Ей така - пиян с ножа, но накрая ме арестуваха. 5-6 грабежа бях направил", споделя Стефан.

За престъпленията получава 3 години условно с 5 години изпитателен срок. Мотивите са, че това е първо криминално проявление на бандита и жертвите му се разминали само с уплаха.

"Кротнах се за година и половина. Отидох в Бургас, запознах се не с когото трябва. И двамата - Димитър и Милен, бяха от квартал "Меден рудник". Правихме кражби и просехме. Живеехме в изоставени сгради като клошарчета. Не исках да уча, просто гледах най-лесното у живота - кафето, цигарите, дискотеката", със самодоволна усмивка изтъква пандизчията.

И така се стига до лятото на 2001 г.
"Една вечер един от приятелите ми каза, че има проблем с пазач на един строеж и искал да го придружим да не е сам. Отидохме да го сплашим уж, пък какво излезе... Разбихме вратата, приятелят ми влезе вътре, почнаха да се борят с пазача на леглото. Другият му взе бастуна и почна да го удря по главата. На закачалката имаше парче кабел. В паниката и бързането го взех и го увих около врата му", признава Стефан.

След като охранителят спрял да диша, нападателите го обрали. Взели му дрехите, часовника и новите маратонки.
"Тримата се вдигнахме за Несебър. Наговорихме се да ударим някой турист и да избягаме. Но в началото на курорта полицията ни спря и ни задържа", споделя килърът.

Сега Петков дели една килия в Старозагорския затвор с небезизвестния Недялко Димитров-Момата. Той ще търка наровете до края на дните си без право на замяна за 5 доказани в съда убийства.

"Вече 11 месеца сме в една килия и станахме приятели. На втория етаж съм аз. Нали по всички филми гледаме, че пандизчиите гледат винаги да са отгоре. Все пак съм 15 години и половина в затвора, с бая повече стаж", смее се затворникът.
Въпреки всички прегрешения Стефан твърди, че и до днес поддържа връзка с баба си. Но само по телефона.

"Преди две години претърпя втори инсулт и лежи на легло. Беше ми казала: "Ако ме беше слушал и не беше правил бели, щеше да си навън и да се грижим за теб. И аз така ще умра, без да те видя." Като вземе пенсията, ми праща по 20-30 лв. да закрепя положението - цигари и кафе си взимам с тях. Айде без кафе може, ама без цигари е много трудно. Човек се принуждава да събира фасове само да може да припали", разкрива желанията и несгодите си в зандана убиецът.

"Общо 10-15 кражби и грабежи да съм направил. Взел съм около 20 000 лева, а може и повече. Сега искам да се прибера при близките си, ако са живи. Знам коя е майка ми. Пращала ме е да прося пари специално за нея, за да изхранва семейството си. Обича си хапване и пийване. То и баща ми така", жадува Стефан.
Той е успял да завърши едва 7-и клас, и то с голяма мъка. Затова една от мечтите му е, ако един ден излезе на свобода, да учи до 12-и клас.

"Водиха ме неадекватен - не мога да се концентрирам, разсейвам се лесно. Там, където учех, децата си бяха извънземни. Говореха си сами и по някое време почваха да си блъскат главите в стените, шантави деца. И аз покрай тях почнах да си говоря сам, да се смея сам. И като ме видят, казват, че съм луд", смее се на себе си килърът с начално образование.

На финала Стефан Петков казва, че няма издънки и е примерен затворник, заради което е на по-благоприятен режим вътре. Не му е идвало да сложи край на живота си, както на много други с доживотни присъди. И държи последните му думи да бъдат чути от повече хора.

"Моят съвет е да не допускате грешката ми. Да слушате майките и бащите си. Да не правите кражби и грабежи. Да не се подвеждате по акъла на чужди хора. Да учите и да работите и най-вече да се пазите от лоши приятели", напътства килърът, преди надзирателите да го отведат в последния му пристан - килията в Старозагорския затвор.