Няма възмездие за смърт на релсите

Влаковете в България са по-смъртоносни от самолетите, показа проверка на "България Днес". Това показва сухата статистика, според която за последните 30 години 36 човека са намерили смъртта си на релсите в страната, а 35 при катастрофи във въздушното ни пространство. Броят на загиналите по 4-те хил. километра железни пътища е много по-голям, като се прибавят десетките инциденти с автомобили на прелези и самоубийците, легнали пред връхлитащите локомотиви. Пак сухата статистика показва, че правосъдието невинаги открива виновни за жп инцидентите или преценява, че те не са чак толкова виновни, че да лежат в затвора.

"Добре че сме живи и не свършихме като деветте във влака София-Кардам", споделят оцелелите при катастрофата, станала в неделя срещу понеделник на пловдивската гара. При прикачването на мотриса към влака София-Истанбул там локомотив се удари в първия вагон с около 15-20 км/ч. Девет души бяха откарани в болница, най-тежко е състоянието на 65-годишна жена от Димитровград.
Часове по-късно прокуратурата повдигна обвинения на помощник-машиниста на бързия влак София-Варна Христо Тиляшев за инцидента на гара Калояновец на 12 юли миналата година. Тогава 12 бяха ранени, загина един човек. Кървавото меле се размина на косъм, тъй като четири вагона дерайлираха. Пътуващи коментираха, че е цяло чудо, че труповете не са повече от трагедията, станала на 29 февруари 2008 година. Тогава девет човека изгоряха в кушет-вагона на влака София-Кардам.

На 17 август при Казичене буквално се размазаха експрес и товарен влак. Загинаха 8, ранени бяха 56. Два месеца по-късно изпуснати от гара Харманли вагони се врязаха в бързия влак по линията Истанбул-Белград, което коства живота на 8 човека.
По-назад във времето - на 14 септември 1988 г. е най-смъртоносният инцидент за 30-годишния период. Тогава маневрен състав тръгва внезапно и се блъска странично в купетата на преминаващ през Илиянци експрес. Умират 11, а 68 са ранени. Тази катастрофа е може би най-показателната за експедитивността на българското правосъдие и за желанието да бъдат открити и наказани виновниците за трагедиите. Последното, което се чува за последвалото дело, е от началото на 2011 година, просто защото през март същата година изтича давността. Причината за огромното разтакаване е, че първоначално делото е прекратено, но Върховният съд нарежда то да бъде възобновено. Служителка, вместо да придвижи папките, ги архивира. Чак през 2009 година съдия се сеща за делото, но процесът е обречен на неуспех заради краткия срок до изтичане на давността.

За разлика от трагедията при Илиянци, тази при Казичене завършва с осъдителни присъди, макар и отново след дълго разтакаване. През 1998 г. пияният помощник-машинист на товарния влак Валентин Кръстев отнася 12 години затвор, машинистът Красимир Тодоров - 8, а началник-влакът Ангел Ботев - 5 години. По-малко от осем години по-късно всички те вече са на свобода. Искали да се върнат в БДЖ, но не са допуснати. За разлика от тях, шафнерът на влака София-Кардам продължава да работи в системата, отново в спални вагони. След огнения ад Георги Георгиев получава условна присъда, въпреки че преди това са му наложени 12 години затвор. Казва, че не чувства вина, въпреки че според материалите по делото не е спрял влака навреме и не е предупредил пътниците за пожара. Колегите му също отърваха решетките.

170 чакат нов локомотив

Поредният влаков инцидент стана вчера.
Бързият влак от Варна за София е бил спрян на гара Мездра, защото кабелите на локомотива започнали да пушат. От пресцентъра на БДЖ побързаха да успокоят, че не е имало опасност за 170-те пътници. Композицията продължила след час и половина, чак когато била осигурена нова мотриса.

Иван Залев