Килърът на две студентки Марин Живков: Аз ли съм сатаната?!

Осъденият да умре зад решетките си сложил вазелин в пениса. Това се харесало на момичетата

Снимки: Борислав ТРОШЕВ   Автор: Борислав РАДОСЛАВОВ

"Не искам да бъда помилван, защото вече убиха мен и семейството ми. Вече 11 години лежа невинен зад решетките. Живея с мисълта да се боря. Дори и да умра тук и да не видя свобода, искам да излезе истината. И да се прекрати практиката да сатанизираме някого."
С тази изповед ни посреща във Варненския затвор соченият за един от най-жестоките килъри в България Марин Живков. Бившият таксиметров шофьор изтърпява доживотна присъда без право на замяна за две убийства по мъчителен начин и с особена жестокост на студентки и три изнасилвания.

За първи път килърът, осъден да умре зад решетките, проговаря пред медии от затвора лице в лице с журналисти. Макар и вече забравен от обществото, затворникът все още всява ужас в семействата на удушените и захвърлени момичета.
През май 2009 г. Варненският окръжен съд призна вината на Живков, който на 22 май 2000 г. в землището на село Долище убил по особено мъчителен начин Сашка Димитрова. Момичето било второкурсничка в Икономическия университет във Варна.
Живков бе признат за виновен и за това, че 4 години по-късно, в края на февруари 2004 г. край село Осеново убил и Радка Даскалова след изнасилване. Тялото на момичето от Добрич било разкрито година по-късно.
Окръжният съд във Варна осъди Живков да заплати на родителите на убитите обезщетения в общ размер на 400 000 лева. На три инстанции съдиите подчертават, че автор на двете брутални убийства е Марин Живков и доживотната присъда без право на замяна е единственото справедливо наказание.
Живков обаче е убеден в своята невинност. Категоричен е, че част от веществените доказателства за първото убийство изчезнали.
"Полицията и прокуратурата извършиха множество престъпления срещу мен. Още не са разпитани свидетели, които съм посочил и адвокатът ми ги е искал. Тежи ми, че няма правосъдие", твърди пред вестника Живков.
Наказателното дело срещу таксиметровия шофьор започна през 2007-а, когато Живков е изправен пред съда за изнасилването на трите момичета - Лора, Мария и Радка, и за убийството на Сашка и Радка. Престъпленията били извършени от август 1996 г. до февруари 2004 г., като между всяко едно посегателство Марин на няколко пъти е влизал и излизал от затвора, след като изтърпявал наказания за други престъпления.

"Лежал съм по 5 присъди само за кражби на коли. Аз съм си крадец на автомобили. Това са присъди от младежките години. Крадях коли да се показваме на гаджетата. Доста коли съм откраднал - 20-30, може и 50. Две гаджета в колата и отиваме на кръчма. Тогава кой те спира, сега е друго", споделя Марин.
Затворникът има свое алиби за убийството на Сашка. "Не е вярно това, че съм й се обадил, извел съм я с таксито, изнасилил съм я и съм я оставил на пътя да я намерят хората. С 5 присъди, дето съм зад гърба, ще я оставя на пътя да я намерят? Тя е бита и тормозена да каже нещо. Апартаментът й е изровен целият. Вързана е с канцеларско тиксо, каквото нямам в колата. Обвинението е такова, че с кабела, който е на тавана на таксито, съм я обесил. С него няма как да те обеся, той е тънък, една жичка. В съда ДНК материалът, който бе за сравнение, изчезна", разказва Марин.
Шофьорът е засечен и задържан по клетката на телефона. Той отрича също и за убийството на Радка Даскалова. Според обвинението Марин е убил и заровил младото момиче в гора край село Орешак през 2004 г.
Не се признава за виновен и за изнасилването на Лора Вескова. По думите му с нея се запознали една сутрин, когато я качил в таксито след дискотека. Говорили си и се черпели. Не я заплашвал и изнасилвал.
"Казва го и брат й - че се е прибрала, изкъпала, ходила да пазарува. И не е била с някакви наранявания или уплашена. Пратиха ми нейно медицинско, което представлява бял лист. Делото бе прекратено. Когато ме задържаха, го възобновиха, за да ме сатанизират", твърди Живков.
И за третото изнасилено момиче - Мария, затворникът отрича. "Тя е наркоманка, проститутка на автогарата във Варна. Слез в махалата и който циганин срещнеш, питай за една доза колко свир*и е правила. Разправя, че била бита, търкаляна по земята, цялата й муцуна била в кръв. Ще те изнасилвам, бия и заплашвам и после ще спра на бензиностанция пред 10 души да си до мен? И ще ходиш за кафета, без да ревнеш?", защитава се Марин.
Той не се уморява да твърди, че трите девойки доброволно му се отдали. В затвора, когато изтърпявал предишните присъди, Живков си сложил вазелин в пениса. Това се харесало на момичетата.
"Видях, че други зад решетките са го направили, и аз реших. Викам, айде и аз ще пробвам. Но като го сложих, се възпали. Сашка и Мария бяха доволни от секса. А Мария цял ден ме дразни, спряхме и имахме полов акт. Но нямаше насилие", казва Марин.
Днес той съжалява единствено, че се доверил на полицай и му говорил без адвокат. "Можех да си мълча и да не получи нищо от мен. Никакви самопризнания нямам. Съдя България в Страсбург. Трябва да се договорим с адвоката ми за исканото обезщетение. Но няма пари, които да ми върнат 11 години от живота ми или този на близките ми. Все едно аз да платя живота на тези момичета. Колкото и пари да получа, ще ги вложа отново в адвокати пак да съдя държавата", изповядва Марин Живков.

Ако спечели, би помогнал на сестра си, "с която се гаврят 11 години". "Единствено тя и майка ми идват да ме видят. Майка ми дойде в следствения отдел на свиждане и ми каза само: "Ако си ти, ще те нарежа на парчета. Ако не си ти, ще застана зад гърба ти", спомня си пандизчията.
Детето му починало при раждането. Жена му пък идвала на свиждане до 2010 г.
"Аз я изпратих да си ходи, даже с рев си тръгна. Казах й: "Виждаш за какво става въпрос, достатъчно се измъчваш, намери си някое момченце, създай си семейство", разказва затворникът.
Марин се кръсти и твърди, че ляга и се събужда с чиста съвест. Опитвал какво ли не, но след 11 години не виждал нищо хубаво да му се случва.
"Апелирам към целия свят да не стъпват в България, защото могат да бъдат осъдени като мене. Да превърнат живота в ад на близките. По-добре да ме убият, отколкото да убият семейството ми. Доживотната присъда е за близките ми. А за мен няма значение как бих умрял", въздиша лишеният от свобода, след което надзиратели го поемат и прибират обратно в килията.

Затворът не го променя

Живков е доволен от затворническата управа.

"4 часа навън сутрин, обед и вечер плюс 1 час каре. Не мога да се оплача, а надзирателите са много добри момчета. В последно време за една-две години се напълни затворът, явно навън нещата не са добре. Навремето имаше 4 доживотни, сега сме 22-ма само тук, във Варна", казва Марин.

Твърди обаче, че пандизът с нищо не го е променил. "Мога да кажа, че ме уби. Отнето ми бе всичко - семейство, дете. За 11 години убих близките си. На мен какво ми е - цял ден лежа, ядем, разходки. Яденето не е кой знае какво - боб, леща, зеле", споделя Живков.

Следващата събота (5 септември) за първи път в медиите проговаря и килър, убивал, за да тренира за професионален убиец.