Велизар Бинев - артистът с 85 филма зад гърба си: Актьорите стават за политици

Публикувана: 02.03.2017, 11:35 4035 Автор: БД Онлайн

Велизар Бинев навършва 50 години на 8 март / Снимка: Ивайло Петров

18 дни работих с Харви Кайтел, без да обеля дума

Велизар Бинев е един от малкото български актьор с 85 филма зад гърба си, повечето от които американски и британски. Името му се нарежда до тези на Жулиет Бинош, Харви Кайтел, Кайт Бекинсейл, Антонио Бандерас, Гейбриъл Бърн и още десетки други, с които е заставал рамо до рамо пред камера. На 8 март Бинев чества 50-годишен юбилей, а в края на месеца се завръща на театралната сцена. Гласът му ще озвучи театър "Възраждане" в постановката на Ирена Иванова "Очи сини, коси черни" по Маргьорит Дюрас. За какво мечтае, какво му предстои и малко тайни разговори зад кадър разкрива самият той за "България Днес" в навечерието на личния си празник.

- Господин Бинев, в един от последните си филми - "Никой не иска нощта", партнирахте на Жулиет Бинош ("Английският пациент") и Гейбриъл Бърн (In Treatment). Докоснахте ли се до френския маниер на игра и кино?
- Жулиет Бинош е толкова специална и на такова невероятно ниво в актьорското майсторство, че няма еквивалент. Същото мога да кажа и за Гейбриъл Бърн. Когато ги срещнах на репетициите, се притесних да не им разваля сцената. Слава Богу, не се случи. Концентрирах се, нямаше накъде да мърдам. Нямах реална представа в първия момент какво точно се е случило пред камерата, но най-хубаво става, когато нямаш спомен как е минало.
- С какво ще запомните снимките?
- Третият актьор от сцената, в която снимах, ми направи огромно впечатление и отидох при режисьорката Изабел Койшет. Оказа се, че той не е случаен, а син на писателя Дж. Д. Селинджър ( "Спасителят в ръжта") - Мат Селинджър. Та, казах й - той е фантастичен, страшно добър, а тя се обърна към мен с думите: "Защо? Ти не си ли добър?". Тогава разбрах, че нещата са се получили, и това беше моята награда.
- За какво си говорихте с Жулиет Бинош?
- За танци. По време на първата обедна почивка си взех моите прибори и седнах срещу нея. Беше шокирана от първия ми въпрос - как върви танцовата й кариера, защото повечето хора не знаят, че тя се занимава с танци и е прекрасна.
- Изненадахте и Харви Кайтел с поведението си. Защо той си помисли, че не го харесвате?
- Защото снимахме 18 дни във филма "Сива зона", аз играех дясната му ръка и не му обелих и дума. Бяхме по 12 часа заедно. Той е от най-високото ниво холивудски актьори - усещаш как всеки иска да се отърка в него, да си поговори с него, да се похвали, че са приятели. Като видях това, забелязах, че човекът естествено се отдръпва и се опитва да си запази личното си пространство, за да се концентрира и работи. Реших, че няма да съм от хората, които да му досаждат. Осемнайсет дена отговарях лаконично на въпросите му в желанието си да не го притеснявам. И когато отидох да се сбогуваме и да му благодаря, той ме погледна сякаш е учуден, че въобще говоря. Просто бях прекалил в стремежа си да не го занимавам.
- Оказвате се единственият български актьор с толкова много роли в чужбина. Отказахте ли се от театъра за сметка на киното?
- Не се отказах от театъра, а отказах да стана репертоарен актьор в Сатиричния театър, защото не искам да бъда "разпределян" за ролите си. Искам да имам възможност да избирам проекти, които мен ме вълнуват и са ми интересни. Не искам да съм задължен да участвам във всички спектакли, в които ме разпределят. За мен моята професия е религия, защото израснах в такова семейство. Не знам доколко наследих това възприятие от майка ми Домна Ганева и баща ми Николай Бинев, но израснах в такава атмосфера. Не мога да сравнявам киното и театъра като изкуство, но театърът за мен дори стои малко по-високо - защото там на сцена нещата се случват веднъж, няма дубли.
- Завръщате се на сцена в театър "Възраждане" за постановката на Ирена Иванова "Очи сини, коси черни" по Маргьорит Дюрас. Как се решихте?
- Би могло да се нарече своеобразно завръщане. Страшно много се вълнувам, когато работя с известната писателка, поетеса, режисьор и актриса Ирена Иванова, защото тя е най-добрата ми приятелка, много се обичаме с нея. Ирена е един от най-талантливите млади хора, които съм имал късмета да срещна в живота си, което доказа, обирайки 4 награди за женска роля във филма "Безбог" на международните фестивали в Локарно, Сараево, Стокхолм и у нас. Горд съм, че съм участвал и в много други нейни проекти.
- Какво ще поднесе тази пиеса на зрителите?
- "Очи сини, коси черни" е една любовна история, която се разглежда под микроскоп. Една от великите истории на Дюрас, разказана повече чрез тела и езика на киното, поставено в театър. Бих казал авангарден спектакъл под режисурата на Ирена, в който участвам с актьорите Дария Митушева и Николай Марков. Аз съм в ролята на въздесъщия глас, който вижда от високо и прорязва спектакъла с истина. Нещо като идеята за Господ, но зрителят сам ще усети кой съм. Спектакълът е подкрепен от Посолството на Република Индонезия, от Френския културен институт и Нов български университет. Премиерите са на 31 март и 3 април.
- Актьорите, докоснали се до вас, доста се издигат. Такъв е случаят с Анжела Недялкова, с която играхте в сериала "Връзки". Сега тя е звездата в Т2 Trainspotting. Какво ще я посъветвате?
- Изключително съм щастлив, че Анжела намери мястото си в редиците на един от любимите ми режисьори - Дани Бойл. Не искам да раздавам много съвети - рецептата за успеха е труд, отдаденост и вяра.
- Напоследък немалко от актьорите се свързват с политиката. Ще им се получи ли?
- На политиката са нужни личности. Те могат да бъдат с всякаква професия, защото работата не определя личностните ти качества като характер. А още повече ако са млади - има ли нещо по-хубаво от нови политици със свежи идеи? Какво не е наред в актьорската професия, че тя да не може да се занимава с нещо сериозно? Детска представа е, че актьорството е лека работа. Това е професия, за която се изисква невероятна дисциплина, последователност, вяра.
- На какво ще научите студентите си от актьорския клас в "Ню Бояна Филм", с който се захващате?
- Ще ги науча как да НЕ играят. Това е един нов проект за мен, за който се вълнувам. Ще ръководя клас по кино и актьорско майсторство в рамките на 3 месеца и половина. В процеса на работа ще запозная учениците какво е да си актьор, но не на теория и как се учи текст на английски.
- Защо на българското кино винаги не му достига нещо?
- Моето впечатление е, че то е ненужно претенциозно, без да обиждам никой от прекрасните ми колеги. Друг проблем е подходът за работа. Бил съм в холивудски продукции и смея да кажа, че там се грижат актьорите да не мислят за нищо освен за ролята си - храна, топла каравана, копие от днешния сценарий, ако са променили думичка, режисьорско внимание. А в България не само че се пести от пари, но и манталитетът е проблем.
- Наричат ви и майстор на акцентите. Имитирате всякакви - турски, руски, британски френски, немски. Същевременно сте с дислексия. Как я подчинихте, за да не ви пречи?
- Откраднах този маниер от баща ми Николай Бинев - уча текстовете си, като ги записвам на диктофон. Имам музикална памет и тези акценти се дължат точно на това. Бил съм учител по акценти на английски актьори. От малък владея руски с тежък московски диалект заради приятелите на майка ми и баща ми, които слушах постоянно. За един филм ми искаха точно такъв - тогава седнах и изкопах всички възможни холивудски филми. Харесах си един руски актьор и изсмуках цялото звучене.
- Какво е усещането, когато минавате покрай Младежкия театър, който носи името на баща ви Николай Бинев?
- Абсолютно откровена гордост. Израснал съм на това място, като втори дом ми е.
- Каква роля си мечтаете да изиграете?
- Нямам идея коя е ролята, но да - готов съм за хубава, голяма роля.
- Какво бихте променили в живота си до момента?
- Нищо не бих пипнал. Щастлив човек съм с работата си, с физическото си здраве и приятелите, които имам.
- Тази година юбилей - 50 години, половин век живот. Чувствате ли се пораснал?
- Чувствам се прекрасно. Отварям нова страница. Тепърва започват нови неща. Животът ми е хубав, и една от причините за това е, че имам най-прекрасната професия на света.