Майка на умиращ в Испания българин: Престъпник ли е синът ми,че иска да живее?!

"Престъпник ли е синът ми, защото обстоятелствата и българската действителност са го принудили да търси спасение, за да продължи да живее? На всички ни е ясна причината - в България такива като него са обречени на бавна смърт, а вината е на тези над нас, които си мислят, че са всевишни и разполагат с живота ни", през сълзи и спотаен гняв обяви пред "България Днес" Лиляна Петрова. Тя е майка на един от тежко болните българите в Испания, които се забъркаха с цената на живота си в скандал с нелегална трансплантация на бъбреци в Мадрид.
Според образуваното досъдебно производство срещу нашенците има измама срещу системата на общественото осигуряване в Испания, чрез която е осигурен достъп до донорската програма за трансплантации и хемодиализа чрез фиктивни трудови договори и фиктивна регистрация като едноличен търговец. Това деяние е описано като престъпление в испанския наказателен кодекс. Всички лица, които са обвинени, са млади българи на прага на смъртта, които са били в списъка на чакащите към донорската програма или вече са с присаден орган.
В момента както синът на Лиляна, така и още няколко човека в неговото положение са извадени от листата на чакащите. Така те отново са обречени, без вина, без съдебно решение и без изход.
Г-жа Петрова, която от над двайсет години се бори за живота на детето си и се е сблъскала с цялата окаяност на българската здравна система, представа фактите ребром. Тя смята, че ако това се беше случило с хора от друга държава, както политиците, така и обществеността щяха да застанат в защита на своите сънародници. Затова и никой не търси германци, французи, румънци и други, също забъркани в т.нар. афера, допълва тя.
Трагичната историята на Лилия и сина й започва, когато детето й навършва 5 годинки. Поставят му диагноза хронична бъбречна недостатъчност (ХБН). Прогнозата е в един последващ момент той да стигне до хемодиализа.
"Не е нужно да описвам ужаса, който изпитах, знаейки, че в България това е равносилно да ти съобщят, че скоро ще умреш, само не са ти определили дата за това", заявява г-жа Петрова. Единственият изход е трансплантация на бъбрек. Майката започва да чука на затворени врати и да се моли за помощ. Единственото, което получава от Министерство на здравеопазването, е разрешение за набиране на средства за евентуална трансплантация. Оттам й препоръчват да слага касички на различни места и да чака.
Последва кратък момент на радост и надежда през 1998 г., когато става ясно, че тя може да стане донор на сина си. След близо 3 години на хемодиализа това се случва. Но бъбрекът е отхвърлен от тялото на сина й. Отново са изправени пред неизбежната хемодиализа. Но синът й се разболява от хепатит C, за който му е отказано лечение, тъй като няма да може да му бъде присаден друг бъбрек. Кръгът се затваря, а изходът от тази безнадеждна ситуация е да се търси лечение извън България. Така в края на 2013 г. двамата отиват в Испания - с малко пари, без да знаят добре езика, без приятели, без осигурена работа.
"Потърсихме спасение на човешки живот. Но не би!", обяснява Петрова. Идвайки от България, независимо че си прехвърлят здравните осигуровки в Мадрид, те не се третират като равни с испанците. Причината е, че идват от една страна, в която е новина епизодичната трансплантация на бъбреци. Всичко това буди съмнение и като резултат се обвиняват няколко човека, млади българи, в злоупотреба с испанската здравноосигурителна система, в това число и синът на Лиляна. В момента той е изваден от листата на чакащите и отново е обречен.
Сега майката отново търси помощ, но е убедена, че е два пъти по-лесно да й бъде отказана. Този път с мотива, че българските власти са безсилни да се месят в политиката и решенията на друга страна от Европейския съюз.
"Няма оправдание! Когато човек иска да помогне, той ще открие начините за това. Стига да има желание! Но не и в България!", заключава отчаяната българка.

Проф. Паскалев: Имат
най-добрата донорска програма

Проф. Емил Паскалев от клиниката по нефрология и трансплантация в Александровска болница коментира, че Испания е най-желана дестинация сред българите, търсещи бъбречен донор. Това е така, защото здравеопазването там е на изключително високо ниво, допреди година беше безплатно и с най-добрата донорска програма в цяла Европа. В България често се случва да се чака с години за донор, като често това е фатално за пациентите. Според професора болните сами си предават информация и търсят спасение, като прибягват към т.нар. здравна емиграция като единствен вариант за спасяване на живота.

Адвокат София Николаева:
Това е една човешка драма

"Става въпрос за една човешка драма, за цената на човешкия живот. Кой би могъл да постави цена на собствения си живот и кой има право да съди ... Аз не бих могла", коментира пред "България Днес" адвокат София Николаева. Тя защитава сина на Лиляна и другите обвинени българи в Мадрид, където от години е практикуващ адвокат. Тя разяснява, че преди приемането на Кралски указ 16/2012 всички чужденци с адресна регистрация на испанска територия са имали право на безплатен достъп до системата на здравеопазване. Като мярка за намаляване на бюджетни разходи обаче се е ограничил достъпът до здравната им системата само за работещи, пенсионери и чужденци с издадени здравни карти. Според разследването българите са нарушили закона, като са сключили фиктивни трудови договори, за да влязат в листите за трансплантации.