Милионерът Симеон Найденов: Битката в покера е психологическа

Симеон Найденов е на 29 години. Вече е милионер. Едва завършил училище, тръгва сам по трънливата покер магистрала. Днес е сред най-добрите играчи на планетата.

Точно на националния празник българинът записа най-големия успех в своята кариера. Завърши на второ място в силния турнир от Световния покер тур в Лос Анджелис. Входът за събитието е $10 000, а по масите застават 521 от най-добрите играчи. Когато остават само двама, Симеон Найденов сключва сделка с бъдещия победител. Двамата поделят парите. За статистиката Симо получава официално 672 190 долара за своето постижение, но сумата реално е по-голяма заради въпросната сделка.
Общият спечелен награден фонд от турнири в 10-годишната кариера на Найденов е $2 427 576. За сравнение - наборката на покер звездата - тенисистката Цветана Пиронкова, е заработила $4 246 768.
Специално за читателите на "България Днес" Симеон Найденов разкри ексклузивно от САЩ какво е да бъдеш професионален покер играч.

- Г-н Найденов, държи ли ви все още адреналинът седмица след най-големия успех във вашата кариера?
- Не бих казал. Държеше ме първите два дни. Не успях да си легна до 3-4 през нощта. Турнирът свърши в 11. На другата сутрин станах в шест. Още не съм купонясвал. За разлика от мен, моите приятели празнуваха през цялото време, докато течеше финалната маса. Приемаха всяка ръка много емоционално. Почерпиха се сериозно, докато течеше турнирът. Не се чувствам като завършил на второ място, защото поделихме наградния фонд. Дори взех повече от победителя. Имах повече чипове от него, когато се разбрахме. Взех 812 000 долара, а той 790 000, но това са преди таксите. Това е най-големият успех в кариерата. Единственото нещо е, че не вдигнах трофея.
- Турнирът продължи шест дни. Кой беше най-трудният момент?
- Свикнал съм да играя продължителни маратони. Всеки ден е доста труден и пълен с напрежение и препятствия. След третия ден вече имах сериозен стак (чипове). Това позволява да играеш по-спокойно и свободно. Имах усещането, че мога да стигна по-напред. Четвъртия ден започнах с по-малко чипове. Бях се обезкуражил. Спечелих една голяма ръка в началото. Когато седнахме на финалната маса с още девет души, знаех, че ще играя правилно и не мога да сбъркам. Съперниците не бяха кой знае колко силни, а аз доста съм надградил уменията и знанията. Усещах се като най-опитния. Бях сигурен, че ще доминирам. Имаше двама нелоши играчи, които отпаднаха осми и десети. Останалите бяха доста скарани с някои мои разбирания. Бях убеден, че ако късметът не ми изиграе лоша шега, ще ги надиграя. Бях проучил съперниците. Знаех какви са техните грешки и какво да използвам срещу тях.
- Колко важно е да останеш психологически спокоен при толкова голям залог?
- Когато започнеш да мислиш за пари и слава, ставаш по-склонен да сбъркаш. Обременяваш се с излишна информация и чувства. Ако обмисляш всяка ръка индивидуално, имаш най-голям шанс да се представиш добре. Фокусираш ли се върху играта, тогава ще има добър резултат. В покера борбата е психологическа, най-вече със самия теб. Нещата се получават, когато контролираш емоциите.
- Каква е рецептата за успешния покер играч?
- Необходимо е да бъдеш откровен към себе си и с високо чувство за самокритичност. Да намираш проблемите при теб и да разбереш какво ти пречи да се подобряваш. Изискват се различни умения при игрите на живо и онлайн в интернет. На мен ми се отдава повече на живо. Познавам отделните типове играчи. Гледам с любопитство на всеки. Вадя си информация от това, което прави, в зависимост от ситуацията. Онлайн играчите трябва да боравят добре със софтуер и да са математически компетентни. При всеки играч индивидуалните умения дават различни резултати.
- Какво ви дава и какво ви взема покерът?
- Дава ми най-вече свобода, което не е никак малко. Можеш да маневрираш с времето. Да играеш и да работиш по твое усмотрение. Пътуваш. Изкарваш повече пари в сравнение с останалите работи. Можеш да използваш повечето свободно време, като четеш и се обогатяваш. Взема малко от социалния живот, от представата за това как функционира светът и как останалите изкарват своите пари. Влизаш в една профилирана сфера. Виждам го по моите колеги, които не се интересуват от политическия и икономическия живот в България. Също като останалите спортисти, ставаш като кон с капаци. Ако покерът спре и индустрията намалее, ще бъде много трудно да се преквалифицираш в друга сфера.
- Колко са професионалните играчи в България?
- Познавам поне 200, които играят професионално над средното ниво и се издържат. Част от тях са в чужбина. Може и да са много повече, хиляда или две хиляди.
- Как минава един ваш ден и как планирате участието по турнири?
- Денят ми е стандартен. Ставам, пия кафе, спортувам и после отивам да играя конкретния турнир. Когато пътуваш в чужбина, играеш всеки ден, защото трябва да избиеш разходите по пътуване и хотели. Планирането навсякъде е ключ към успеха. Важно е да се нагласиш психически за мястото, където отиваш. Да си в добра физическа кондиция и да се храниш с качествена храна. В противен случай за мозъка и емоциите ще има отрицателно влияние. Необходимо е да се дискутират с колеги всички нови покер тенденции.
- Обръща ли се достатъчно внимание на пристрастеността към покер и спортни залагания в България?
- Това не е само в България, но и в цял свят. Хазартът е зависимост като алкохола, наркотиците, цигарите, кафето, желанието за власт. Нивата на серотонин и адреналин се качват. Когато контролираш емоциите, тогава няма да е зависимост, а игра. Проблемът е психологически. Хората имат ниска емоционална интелигентност и не могат да се борят с подобна зависимост.
- В едно ваше интервю казвате, че сте били в лоша серия през 2015-а. Загубили сте 150 000 долара на покер. Как се чувствахте и какво успяхте да промените?
- Това е единствената ми година в покера, когато не спечелих пари от покер. Усетих, че много неща са се променили. Наблегнах на подобряване на теоретическите познания. Запознах се със софтуери, които правят математически изчисления при определени разигравания. Надградих себе си като личност и човек, който може да се бори с тежки моменти. Обърнах се към психологията. Осъзнах, че за последните няколко години съм имал грешна представа за играта и света. Самообучавах се за доста неща. Станах по-здрав психически. Изградих си железни принципи, като промяна в хранителния и спортния режим, комуникацията с хора. Осъзнах, че покерът не е по-различен от работата. Когато разбрах грешките и проблемите, нещата се промениха. 2016-а беше доста добра, а 2017-а се очертава още по-силна.
- Какви цели си поставяте за 2017-а?
- Планирал съм почти всички локации през годината до октомври, защото това е нещо основно за всеки покер играч. Предстои ми сватба, така че ще играя по-малко.
- Как приемат покера вашата бъдеща съпруга и семейството ви?
- Тя има кариера като финансист. С нея сме от много години. Приема го нормално. В началото всички гледаха на това скептично. Мислеха, че съм кривнал, че играя хазарт. Когато им обясних по човешки начин, всички започнаха да гледат с друго око. Странно е, защото в България и Европа, ако кажеш, че си покер играч, те зяпват с умиление все едно си работник в "Макдоналдс". В САЩ е различно. Там те смятат за знаменитост да си професионален покер играч. Все едно си от Холивуд.
- Трите съвета на Симеон Найденов към начинаещите играчи?
- Да преценят дали наистина искат да се занимават професионално. Ако отговорът е положителен - да приемат това отговорно. Както стандартна работа. Да си изградят целия живот и голяма част от времето за осведомяване и развитие. Третото нещо е да знаят, че е тежък психически спорт. Когато преминат през вътрешните процеси, става една приятна професия.
- Ако не се бяхте захванали с покера, каква щеше да е вашата професия?
- Започнах да се занимавам с покер на 19. Бях студент в този момент. Изкарвах нелоши пари. Бях на 22 години, когато баща ми почина. Трябваше да си вадя пари отнякъде. С покера ми се получаваше. Реших, че за да оцелея, трябва да продължа да се занимавам с това. Нямах голям избор да мисля за друга работа. Докато завършвах университета, не бях наясно с какво щях да се занимавам. Сега бих се хванал с някакъв вид предприемачество, маркетинг или психология.