Коцето Калки: Опитаха да ме убият със зла енергия

По-добре да пея на суахили, отколкото чалга

КОЙ Е ТОЙ

Костадин Георгиев, по-известен като Коцето Калки, е музикант и актьор.
През 1987 г. завършва стоматология и оттогава практикува като зъболекар. През същата година създава и група "Медикус" заедно със свои колеги стоматолози. През 1996 г. участва в най-високия концерт на връх Кала Патар (5643 м) в Хималаите заедно с Теодосий Спасов и Дони. Постижението е регистрирано в Книгата на рекордите "Гинес".
Играе в театрални постановки, като може би най-хитовата от тях е "Секс, наркотици и рокендрол", където си партнира със своя колега Дони. През 2010 г. участва и в българския филм "Мисия Лондон".

Теодора ПАВЛОВА

- В момента участвате в хитовото шоу "Като две капки вода". Как протича една репетиция за поредното ви превъплъщение?
- Обикновено започва с вокална репетиция с Етиен Леви. Изясняват се ключовите моменти от вокала - тембър и височина. Понякога се налага да се промени тоналността на самата песен. Например, когато е женска, мъжкият глас не може да достигне някои тонове. След което се репетира с Милица Гладнишка. Много се забавляваме по време на работата ни. Тя упорито се опитва да обясни колко близо трябва да бъдем до образа, а пък ние, участниците, упорито се опитваме да вкараме свои черти в него. Накрая, ако има нужда от балет, репетираме и с него. През цялото време има няколко камери, които следят как протичат репетициите, и в самото предаване се излъчват най-интересните моменти. В неделя се прави една почти генерална репетиция, когато уточняваме движенията по сцената, а в понеделник е генералната.
- Преди седмица ви видяхме като Далида. Предизвикателство ли беше да представите женски образ и това ли беше най-трудната от задачите до момента?
- Да. Честно казано, за мен беше най-сложното до момента. Мислех си, че ще е провал, но слава Богу, се справих и се оказа, че не съм бил прав. Веднъж в театъра съм играл женска роля в спектакъла "Красива птичка с цвят зелен". Там имах три роли - на Дявола, на Архангела и на феята Серпентина. През цялото време трябваше да пея изцяло на фалцет - с женски глас. Беше много смешно.
- Във визитката си казахте, че искате да се видите като Джон Бон Джоуви. Това ли е мечтаният ви образ?
- Да, искам! Мисля, че тембърът на гласа ми е доста близък до неговия, а и знам някои от неговите песни, фен съм му, бях и на концерта му на стадион "Васил Левски". За певец от една малка далечна страна, каквато е България, е мечта да бъде на сцената като Джон Бон Джоуви. Така че тази юношеска моя мечта може да бъде реализирана на тази сцена. Оригиналът на формата се казва Stars in their eyes, тоест "Звезди в очите им". В този смисъл всеки от участниците в "Като две капки вода" е имал идоли, които иска да пресъздаде на сцената. Аз съм се учил от хора като Боб Дилън, Уили Нелсън и Рей Чарлз. От всеки от тях съм взел по нещо, което оставя отпечатък в гласа ми. Това нещо търси своята изява и я намира сега на сцената на "Като две капки вода".
- А ако в бъдеще имате попфолк предизвикателство, как мислите, че бихте се справили с него?
- Това е жанрът, който е най-малко по моя вкус. Ако ми предложат да пея нещо на суахили, със сигурност ще се справя по-добре. Но в крайна сметка артистът и музикантът е длъжен да умее да се справя във всяка една ситуация и човек не бива да се оплаква от нищо. Били сме в казармата 2 години и оттук нататък знаем, че нищо не е чак толкова страшно, колкото изглежда отдалече.
- Колко време отнема да ви гримират, облекат и като цяло да се достигне до завършения сценичен вид?
- Зависи от образа. Ако е голяма промяна, както беше при първия ми образ на Чеб Калед, където лицето ми трябваше да бъде изцяло променено, отнема доста време. Средностатистически такъв грим отнема 4-5 часа, а ако трябва и тялото да се променя, вече отива нагоре - близо 8 часа.
- Откъде имате време за актьорство, музика, стоматология и предаването накуп?
- Част от времето си прекарвам в кабинета си. През останалото време тичам по репетиции. Отменил съм някои от другите ми музикални ангажименти. Концентрирал съм се върху най-важното и неотложното - спешни пациенти например. Докато шофирам, пея и така всъщност намирам време и да репетирам за предаването.
- Синът ви радва ли се да ви вижда на малкия екран?
- Много! Той идва всяка неделя и за него е невероятно удоволствие да опознава студиото, тъй като то е доста голямо. Обича да ходи в апаратната. Любим герой от екипа му е Гери Пушека, който се занимава с пускането на пушеците и пламъците. От време на време дава на малкия да гръмне нещо. Най-любим му е асансьорът, тъй като Теди много обича всякакви механизми. Много му е интересно и гримирането и как всъщност се случва цялото преобразяване. В това е и магията на цялото предаване.
- Когато участвахте в "Музикална академия", споделихте с колегата си Стенли много интересна концепция - убийство, което може да бъде причинено с мисъл. Какво по-точно представлява?
- Ставало е дума за традициите в Индонезия. Там има хора, които се бият с енергия, дори свидетели са ми разказвали, че има хора, които буквално изваждат душите си, превръщат ги в огнени кълба и се бият с тях. И то на живот и смърт. Още от времето на магьосниците на о. Ява те са имали способността само с мисъл да спрат нечие сърце.
- Практикува ли се още някъде?
- В Индонезия със сигурност, а може би и в много други страни. Ако трябва да разкажа нещо от личния ми опит, се сещам за една случка. Преди може би 15-ина години трябваше да пея на първия ММА турнир в България. Там бяха построили огромна клетка, в която се биеха бойците, и аз излязох да пея между първия и втория тур. Преди това една жена ме предупреди да внимавам, тъй като там всеки си води екстрасенс със себе си. В момента, в който излязох да пея, усетих, че някой сякаш се опитва да извади енергията ми, да я дръпне и просто да падна мъртъв. Със сетни усилия на волята успях да запазя самообладание. След като приключих с изпълнението на песента, отидох до огледалото. Бях напълно пребледнял - от горе до долу. Повръщаше ми се. Сякаш организмът ми се опитваше да се разчанчи. Веднага си взех един душ и се оправих. Явно има хора, които навсякъде използват зли енергии.
- Как успявате винаги да останете толкова позитивен?
- Предпочитам да се придържам към максимата, която Исус е казал навремето - "Благославяйте всекиго и всичко". Гледам да имам позитивно отношение към всички хора, дори и да са ми врагове.
- Очевидно вярвате в свръхестественото. Смятате ли, че съществуват извънземни?
- Вселената ни е възникнала преди толкова милиарди години и е логично преди нас да са еволюирали много същества. Е, някак си глуповато е да считаме, че ние сме единствената разумна форма. В никакъв случай не е така. Убеден съм, че съществуват много други разумни форми - и хуманоидни, и нехуманоидни. Също така считам, че съществуват и разумни форми, които не са във физическо тяло. Науката и еволюцията на Вселената ни позволяват да допускам това. Има други форми на живот - много и най-разнообразни. Доказателствата, че те са пребивавали на планетата Земя, са много - например шумерските плочици.
- Случвало ли се е някой да идва в кабинета ви само защото знае, че вие работите тук?
- В повечето случаи не. Хората идват с проблеми и болки, не заради самия мен, а заради препоръките от други мои пациенти. Занимавам се със стоматология вече от 30 години. При мен са идвали Силвия Кацарова, Милена Славова, Дони, Нети и други.
- Какво ви предстои през 2017-а?
- 30-годишнината на група "Медикус", нова песен дует с Мартина (майката на детето му - бел. ред.), турне в Европа с театъра, после отново турне в Австралия през есента, въобще - година на пътешествия и музика.