Варненският Перперикон обезсмърти проф. Плетньов

Древни крепости и манастири намери покойният археолог

Откри и моряшка странноприемница до „Евксиноград“

Варненският Перперикон, древни крепости и манастири, моряшка странноприемница на метри от „Евксиноград“. Това е само част от богатата колекция невероятни разкрития на покойния проф. Валентин Плетньов.
Бившият директор на Регионалния исторически музей във Варна вече не е между нас, но откритията му бележат връх не само в българската, но и в световната археологическа общност.
Стотици колеги, приятели, историци, археолози, университетски преподаватели и музейни работници си взеха последно сбогом с бележития професор в петък в гробищния парк във Велико Търново, откъдето започва професионалният му път.
Плетньов почина миналия понеделник, без да дойде в съзнание. Месец по-рано изследователят претърпя тежко падане в къщата си във великотърновското село Леденик, а лекарите го поставиха в медикаментозна кома. От която той така и не се събуди.

Едва на 55 години, проф. Плетньов остави след себе си 6 книги и над 80 статии в областта на късноантичната и средновековната история и археология. Близките му ще го помнят с неповторимата му усмивка, с финото чувство за хумор.
Години наред той ръководи археологическите разкопки на късноантичната крепост "Кастрици" в района на „Евксиноград“, на средновековния манастир в местността Караач теке и на късноантичната и средновековна крепост Петрича.
Безспорно едно от най-големите разкрития на археолога е добре запазена средновековна крепост, която е на път да се превърне в туристическа дестинация от ранга на Перперикон. За успеха съобщи приживе самият Валентин Плетньов.
Става въпрос за крепостта Петрич кале, която се намира на огромна скала над белославското село Разделна. Тя е една от най-големите антични и средновековни крепости в Източна България, изтъкна проф. Плетньов малко преди да си отиде.
Петрич кале е била важна крепост в отбранителната система на средновековната българска държава. При разкопките се разкриват крепостни стени, на места високи по 7 метра, в изключително добро запазено състояние.
Крепостта е имала две огромни правоъгълни кули с размери 11 на 9 метра, на разстояние 50 метра една от друга. Те са запазени на височина от 7 метра. В друга голяма кула, която е защитавала подхода към крепостта, са открити керамика и животински кости.

Данни за Петрич кале има още от времето на арабския пътешественик географ Ал Идриси. В описание на света през 1154 г. той описва крепостта като голям, хубав и богат град.
Проф. Плетньов не дочака нужното признание за варненския Перперикон. Но бе отличен със "Златен грифон" за разкриването на крепостта Кастрици при двореца „Евксиновград“ и единствената до момента голяма средновековна пристанища странноприемница.
При разкопките археолози, ръководени от него, откриха и части от украсата на голям разрушен храм от същото време.

Археолозите проучиха около половин декар в крайбрежната част на Кастрици. Точно там откриват комплекс от 12 помещения с обща централна стена. Всяка от стаите има камина и дъсчени подове.
"Вероятно сградата е била на два етажа с паянтов втори етаж. Ако обърнете внимание сега в Созопол, Несебър, старите къщи са с такива каменни основи, паянтови", споделя Плетньов след разкритието през август 2016-а.
При разкопките бяха намерени още инструменти за производство на религиозни предмети и рядко срещаният лидийски камък, с който се пробва истинността на златото.
Третият голям археологически удар, който нанесе професорът, е като ръководител на разкопките и на средновековния манастир в местността Караач теке.
С откриването на кръста при разкопките на манастира започна възраждането на това място и превръщането му в съвременен археологически, църковен, музеен и образователен център "Царски манастир „Св. Богородица".
Този раннохристиянски манастирски комплекс се намира в местността Караач теке - в селищно образувание "Пчелина" над квартал „Възраждане“ във Варна.
Царският манастир „Св. Богородица“ е бил най-големият извънстоличен духовен център на България. Той е построен в края на IX век и просъществува до XI век. За това свидетелства украсата и откритият скрипториум - една от най-големите средновековни сгради в България от X-XI век.
Книжовният център е с размерите на дворците в Плиска и Преслав. В него се е развивала огромна книжовна дейност - превод и преписване на християнски книги от гръцки на български. В района на манастира е намерен печат на св. княз Борис и още два оловни печата на цар Петър и на цар Симеон.

Откри и крепостната стена на Одесос

Изравянето на крепостната стена на Одесос (старото име на Варна - б.а.), строена през VI в. по времето на император Юстиниан Велики, също остава сред бележитите открития на покойния археолог.
Тя е от периода на най-голямото разширение на древния град и очертава границите на архитектурния и археологически резерват "Одесос - Варна".
Наред със стената под ръководството на проф. Плетньов археолози разкопаха и делва под централен булевард в морската столица. В нея са съхранявани зърно, зехтин, вино и вода. Вероятно е от края на VI в. преди завладяването на Одесос от словени и авари и унищожаването му през 614 г.

Борислав РАДОСЛАВОВ