Майката на три деца и вдовица Златина Хаджипанайотова: Държавата ми каза, че съм БОКЛУК!

Публикувана: 15.12.2017, 14:30 21821 Автор: БД Онлайн

Никой в България не полага грижи за тези, които наистина имат нужда

Коя е тя

Златина Хаджипанайотова разтърси България с личната си история. Губи съпруга си, който се разболява от рак, отглежда сама трите си деца и се бори със здравната и социалната система у нас. Историята й придоби публичност, след като публикува емоционално писмо във фейсбук, споделено от десетки хиляди хора. "България Днес" разговаря с нея за битките, целите и истински важните неща в живота.

Златина негодува от здравната и социалната система у нас. Снимки: Личен архив

- Златина, публикувахте писмо във фейсбук, в което разказахте за тежката си битка като вдовица, която отглежда три деца и не може да разчита на подкрепата на държавата, защото не отпуска пенсии за тях. Десетки хиляди хора прочетоха житейската ви история. Очаквахте ли толкова голяма вълна на съпричастност?
- В интерес на истината не очаквах толкова голям интерес към думите ми. Въобще не подозирах, че ще има толкова голям отзвук от писмото. Но явно на хората им е дошло до гуша. Тъй като всички се оплакваме и никой нищо не прави, реших, че нямам какво да губя. Крайно време беше да поставя нещата ребром. Като юрист исках да намеря пътя по някакъв начин нещата да придобият реален вид. Ако трябва да правим нови закони, ще ги направим. Ние сме хората, които избираме законотворците и те трябва да се грижат за изпълняването на нашите законни права.

- Има ли някакво развитие след добиването на популярност на думите ви?
- Към момента все още нищо не се случва, освен че писмото ми набира още по-голяма популярност. И още повече хора застават зад гърба ми. Искам категорично да заявя, че никога не съм членувала или съм била съпричастна към някоя политическа партия, но винаги съм гласувала. Така е редно. Като сам човек знам, че без подкрепа трудно бих направила каквото и да е. Сезирала съм Комисията за защита от дискриминация, писала съм до омбудсмана Мая Манолова, но все още нямам отговор. Тя е властта, която може да сезира Конституционния съд, Народно събрание и т.н. Нещата тепърва предстоят да се случат.

- Явно ви е дошло до гуша?
- Да! Дойде ми в повече. Не е приятно да се чувстваш втора ръка човек.

- Вашите точни думи са "Държавата ми казва: Бъди боклук, защото ако си човек, отдавна ще си избягала оттук".
- Да, държавата ме кара да се чувствам като боклук. Като човек, който проси. Кара те да се чувстваш неудобно. Това е безумие! Това е геноцид! Тук не говорим за социални помощи, не говорим държавата да ме гледа. Работя и съм данъкоплатец. Сама си храня децата. Тук говорим за права и защо въобще една персонална пенсия, която не е на мен, а на сирака, трябва да бъде съобразена с нечий доход. Това не е ли дискриминация? Оказва се, че всеки, който не работи и има дете сирак, има право на тази пенсия. А който работи, дори и като чистачка на минимална работна заплата, детето му няма право на тази пенсия. Не е справедливо!

- Получавате ли някаква помощ от държавата?
- Като майка на сираци получавам детски, които са без значение от дохода. Това е!

- Ядосана сте и че всеки "клошар, ром и емигрант, който не работи, има повече права от моите деца".

- Другият голям проблем е, че работещите майки в България, които имат малко по-висок доход (600 лева например), нямат право на детски помощи, защото се водят много богати. Преди 20 дни ми се обади моя лична приятелка, която също е самотен родител и получава една средностатистическа работна заплата - 700-800 лева. Тя ме пита вярно ли е, че като самотен родител нищо не й се полага. Нито детски, нито помощи, защото тя е твърде богата. Много жени са в това положение.

- Как се справяте като самотна майка на три деца?
- Благодаря на Господ, справям се добре. Върша си работата, помагат ми майка ми и баща ми. Разчитам на това, което изкарвам от собствения си труд.

- Имало ли е моменти, в които ви е било много трудно?
- Разбира се, че изпитвам такива моменти. Много ми е трудно. Как се гледат три деца? Как се купуват три чифта обувки? Как се водят три деца на кино? Искам социалният министър да дойде с мен и да плати три броя безалкохолни, пуканки, по един шоколад и билети. И след това ще говорим за гарантирания минимален доход на българите.

- На колко години са децата ви?
- На 2 и половина, на 7 и на 10 години.

- Тоест имате и двама ученици, които са свързани с допълнители разходи.
- Абсолютно. Всяко дете изисква разход. Не можеш да отидеш в магазина и да не му купиш нормална храна.

Жената губи съпруга си и се бори сама с живота

- Ако позволите, ще ви върна към труден момент в живота ви - загубата на съпруга ви. Какво се случи?
- Диагностицираха го с рак. Избирахме най-доброто - консултирахме се с Израел, Турция, България, Англия... Намерихме място, на което беше гарантирана успешна операция и дадоха 60% шанс за пълно оздравяване. Ипотекирахме всичко, продадохме всичко. Дори се обърнах към национален ефир, но не получих никаква помощ от България. Платихме операцията. За една година след това той си отиде. И останаха 200 000 лева борчове и три деца, но не се оплаквам. Има кредити, защото разсъждавахме, че ще оцелее и ще има баща за децата ми. Така се случи, че когато нещата бяха в най-кризисна форма и последен стадий, нито една болница в България не можеше да ни приеме. И специализираната болница за лечение на онкоболни ни отказа. Нито една болница няма пътека за хора, които са в последен стадий на болестта. Нито една институция не помага, когато този човек има нужда от специфични грижи и медицинско обслужване. Държавата ти казва: няма пътека. Ти вече не си й нужен, независимо колко си й плащал. Ти за нея вече не съществуваш, ти си жив труп. Да се разправят с теб близките ти и да се оправят, както намерят за добре. Теглихме кредити, защото един хоспис не струва евтино и отделно се плащат консумативи и лекарства. Нужни са средно 300 лева на ден. Другият вариант е невръстните ти деца да гледат разпадащия се човек до теб. Това предлага държавата ни. Не знам дали е справедливо.

- Всичко, което сте преживели, кара ли ви да чувствате омраза към държавата и институциите?
- Не! В никакъв случай. Смятам, че тя просто е заспала и трябва да я събудим. Ако имаме граждански права, трябва да ги търсим. Както се казва - който търси, намира.

- Тази сутрин (вчера - бел. ред.) парламентът отхвърли ветото на президента Румен Радев върху частта от Закона за бюджета на здравната каса, която забранява изплащането на нови лекарства през годината. Дори Стефан Данаилов се появи в Народното събрание, за да обясни, че подкрепя държавния глава, тъй като той е минал през тежката битка с болестта. Но така или иначе депутатите преодоляха ветото и законът беше приет. Вашият коментар?
- Оставам без коментар... Но ще разкажа случай, който ми споделиха преди дни. Година и половина след кончината на човек, болен от рак, пристига зелена рецепта за отпускането на животоспасяващи и болкоуспокояващи лекарства. Това в момента е състоянието на българската система за здравеопазване. В парламента могат да си говорят каквото искат. Реално никой не се интересува от обикновения българин. Питам какво е наред в здравеопазването? Или в социалната система? Трябва да тръгнем отнякъде. Доколкото си спомням Наполеон е загубил битките, защото ги е водил много. Да започнем от една и да видим нататък какво се случва.

Хаджипанайотова се грижи за трите си деца

- Какво ви очаква оттук нататък?
- Смятам да продължа и първото нещо, което искам да се случи, е да променя закона за пенсиите за сираци. Или поне да го въведем в някакви рамки, които отговарят на днешната реалност. След това трябва да продължим бавно, но сигурно да променяме законите и системата спрямо нуждите и потребностите на гражданите на България. Гражданите, които всеки месец плащат осигуровки.

- Писмото ви завършва със стихотворението "Аз съм българче". Защо избрахте този финал?
- Първо, много си обичам страната. Второ, имах безкрайно много възможности да я напусна. Въпреки че голям процент от приятелите ми живеят в Европа и по света, реших да остана тук. Ако не положа всички усилия да се промени нещо, за да могат децата ми да останат тук, няма да мога да каже, че съм българче и обичам нашите планини зелени. Точно защото съм "българче", трябва да се боря за оцеляването в страната си.

ПИСМОТО

Публикуваме текста на Златина със съкращения

Здравей мили Дядо Коледа, Дядо Мраз или кой както пожелае, нека да се представя.
Родих три деца, да ТРИ, но знаеш, че животът не е приказка и рядко се развива по плановете ни. Бащата на децата ми се разболя от рак. Направих всичко по силите си, но не успях да го спася, освен тежката борба с рака, за първи, но не и последен път, се сблъсках със стената, наречена ЗДРАВНА И СОЦИАЛНА политика.
В здравната политика на страната България НЯМА ПЪТЕКИ ЗА ПЪТНИЦИ, Дядо Коледа. Знаете ли какво е да си болен в последен стадий на раково заболяване и да няма кой да се грижи за теб?
Но, Дядо Коледа, аз НЕ СЕ ОТКАЗАХ! Няма да навлизам в подробности, бащата на децата ми вече го няма. Изгубих тази битка с Господ и със СИСТЕМАТА.
ГОДИНА СЛЕД ТОВА реших, че щом държавата иска от мен да плащам нужното, аз ще взема полагаемото за НЕЙНИТЕ ДЕЦА. След упорито и съвестно събиране на нужните (безкраен набор от непотребни документи поради липса на каквато и да било административна система) документи.
БЪЛГАРИЯ МИ ОТКАЗА...
ОФИЦИАЛНО!
ДЕЦАТА МИ нямали право на пенсия, защото видиш ли баща им нямал 5 (пет години) стаж в страната. Но баща им е бил войник и даже има стаж малко по-малко от 5 години. НЕ МОЖЕ! Ако беше работил в Европейския съюз... може би, но тъй като не е, българските деца нямат право на пенсия.
Успокоиха ме след ОТКАЗА, че моите деца имат право на ПЕРСОНАЛНА ПЕНСИЯ, и аз, Дядо Коледа, реших да се боря, може да са 2 (два) лева, но им се полагат. Все пак живеем в Бяла ДЪРЖАВА!
Събрах ОТНОВО всички документи, но нали съм адвокат - чета:
ЗА ДА ИМАТ ДЕЦАТА МИ ПЕНСИЯ КАТО СИРАЦИ В ЛЮБИМАТА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ... ООООПС ИМА УСЛОВИЕ!!! Трябва доходът на член от семейството да не надвиша гарантирания...
Гарантираният минимален доход, от който зависят социалните помощи и правото на социална пенсия, не е променян в последните 8 години. Размерът му е замразен на 65 лева от 2009 г.
Дядо Коледа, имам едно желание !
Моля те!
Искам да ми помогнеш да избягам или да остана и да се боря!