От Самоков до бронза в САЩ '94

Ивайло Йорданов поема топката между няколко футболисти на Мексико, поглежда напред и с остър пас към Христо Стоичков разсича отбраната на съперника.

Ицо напредва към наказателното поле, следва мощен удар, който едва не пробива мрежата зад слисания вратар на "ацтеките" Хорхе Кампос.

Точно в този момент България показва, че може да направи нещо голямо на световното първенство в САЩ '94!

За всеки, имал щастието да преживее мачовете от онова лудо американско лято, този момент е точно толкова ярък, колкото беше и преди 24 години.

А един от главните герои в онези дни на незапомнено национално обединение навърши вчера 50 години.

"Можеше да победим всеки един отбор на това световно - казва Иво. - Играхме полуфинал, в който не бяхме по-слаби от италианците. Малко не ни достигна тогава, но явно така е трябвало да стане. Не съжалявам за нищо, което ми се случило за тези 50 години. Правил съм грешки, плащал съм си цената за тях. Но това е част от живота.

Щастлив съм, че футболът се превърна в моя съдба. Обичам тази игра и на моя юбилей ще бъда на работа. Сегашният ми отбор "Локомотив" (Горна Оряховица) има мач."

Специално за юбилея на един от любимците на народа от Пеневата чета "България Днес" за първи път разтваря семейните албуми на Ивайло Йорданов пред своите читатели.

От тях гледа едно момче, което знае как се сбъдват мечтите. Ивайло, който тръгва от Самоков и стига до подножието на най-високия футболен връх.

Вижте кадрите, които се публикуват за първи път в българския печат!