Легендарният алпинист Симоне Моро: Мистерията е с палатката на Боян

Петров не е камикадзе, със сигурност щеше да завърши всички 8-хилядници

Може да е паднал от гребена под Шиша Пангма

Няма сведения за лавини

Симоне Моро е един от най-известните алпинисти на планетата. 50-годишният италианец е първият катерач, който успява да покори четири 8-хилядници през зимата (Шиша Пангма, Макалу, Гашербрум II и Нанга Парбат). С негово съдействие в издирването на Боян се включи един от най-добрите пилоти на хеликоптер.

Самият Моро взема участие в най-високото спасяване на алпинист с летателна машина - през 2013-а на Лхотце. Легендата е пилот на хеликоптер, а освен това е известен със своята благотворителна дейност. С негови средства са построени болница и училище в Непал. Специално за "България Днес" прочутият катерач сподели своето тълкуване за събитията, довели до изчезването на Боян Петров.

- Г-н Моро, вие сте покорявали Шиша Пангма. Какво според вас се е случило с Боян Петров?

- Покорявал съм Шиша Пангма от двете страни. През 1994-а и 1996-а бях по нормалния маршрут, а през 2005-а от южната страна. Технически изкачването, по което е минал Боян, не е трудно, но крие доста опасности. За да се преодолеят, вероятно е имало нужда от подсигуряване в първата част от катеренето. След това от лагер 3 до върха има много висока вероятност от лавини. Последната опасност е достигането до същинския връх. 80% от алпинистите спират, когато достигнат до основния връх. Гребенът до същинската височина е много остър. Самият аз също се отказах през 1996-а. Много е лесно да се падне.

- Къде може да е изчезнал?

- Хеликоптерите докладваха, че не е имало лавини. Единият вариант е той да се е скрил в някоя пещера, но не мога да разбера защо не е излязъл вече и не е подал някакъв сигнал. Другият вариант е липсата на подсигуряване. Ако се е подсигурил, няма как да падне толкова лесно. Но при положение че е сам, като него, много по-вероятно е да паднеш. Може и да е жив, след като е паднал, но да не е способен да се измъкне, защото никой не го е видял. Третата версия е, че ако е стигнал до малкия връх и е тръгнал по гребена, там вятърът е суперсилен и може да го отнесе.

- Има ли все още шансове за оцеляване на българина?

- Никога не губя надежда дори до последната секунда. За мен той е изчезнал, а не мъртъв. Но съм и реалист. Шансовете са много малки. Ако Боян е жив, това ще е чудо. Той е силен характер. Не е от хората, които биха се предали, дори да е изтощен. Може да е затрупан под снега дори и без лавини при силен вятър. Все пак Боян е човек, не е бог, колкото и корав да е той.

- Вие познавате терена. Има ли подходящи пещери, където Боян би могъл да се скрие и да оцелее в лошото време?

- Има каменен заслон на 7700 м. Това може да е вариант, но моят въпрос е как ще оцелее толкова дълго? Има нужда от много гориво, за да топи сняг и да пие вода. На подобна височина има отчайваща нужда от течности. Трябва да пие доста. Дори да се оправи с един литър или половин литър вода, това означава много топене на сняг. Както и храна. Помня как веднъж свалих седем килограма, като останах пет дни на височина от 8000 м. Губиш много сили. Дори и да намериш естествена пещера, не оставаш там завинаги. Когато видиш, че нещата стават критични, излизаш и започваш да слизаш. В събота времето беше хубаво, би могъл да тръгне. Той е наясно, че тръгвайки сам, никой няма да знае къде е. Той няма как да бъде контузен, защото не е паднал върху скали. Може да има травма при лавина, но такава от данните, които имаме, не е имало. Боян не е от хората, които биха чакали в пещера. Алпинистът е като свещ. Колкото повече се топи восъкът, толкова повече силите го напускат. Накрая остава само чувството за оцеляване, но не може да мръдне. Ако още е жив, няма как да поддаде информация. Затова е важно някой да се качи на върха и да види дали е оставена някаква следа. Или може да видят следи от падане от другата страна.

- Има ли нещо от данните за изчезването на Боян, което да ви прави впечатление.

- Най-странното нещо е информацията за неговата палатка, която е била намерена отворена със сняг вътре. Никой алпинист не я оставя по този начин, освен ако не отиде до тоалетната. Имало е подобни случаи, когато в този момент катерачи се хлъзгат и падат. В лагер 3 почти няма подобно място, където може това да се случи. Прегледах моите снимки оттам. Другият вариант да оставиш палатката отворена е, когато искаш бързо да избягаш и тръгваш надолу. Разбира се, може да има и развален цип. Това е голямата мистерия. Преди години Ули Щек ми разказа как на половин метър от него на Шиша Пангма двама негови приятели са били отнесени от лавина. Това също е теория. Ако е паднал някъде между лагер 2 и лагер 3, хеликоптерите щяха да са го видели.

- Според организатора на експедицията в плановете на Боян е било да носи със себе си нагоре сателитния телефон. Защо не го е взел според вас?

- Вероятно не го е взел, за да бъде по-лек. Дори 300 грама са важни. Защото те се умножават по 10 000 стъпки, за да изкачиш Шиша Пангма. Ако ги умножите, тук става въпрос за три тона допълнително усилие, което трябва да се направи. Лично аз също гледам да спестявам тегло от абсолютно всичко с изключение на устройство за комуникация. Предпочитам да имам по-леки обувки, да оставя чифт чорапи и да тръгна с по-малко гориво, но винаги вземам сателитен телефон и резервни батерии. Не толкова, че може да спаси живота ми, но бих могъл да укажа моята позиция или да помогна на друг алпинист. Това не е грешка на Боян, защото той е взел решение. "Гармин" имат устройство "Ин Рийч", което тежи 100 грама и може да предава съобщения за помощ. Ще бъде полезно за всички нас алпинистите.

- Според вашия опит правена ли е друг път толкова мащабна спасителна експедиция?

- Това, което стори вашият министър-председател, е уникално. Убеди китайците да пуснат непалски хеликоптери. Доколкото помня, за последно подобно нещо се случи през 1994-а, за да бъде взето мъртво тяло на алпинист от френската армия. Никоя друга държава в историята не е успяла да получи разрешение от китайците. Тази мисия ще помогне за в бъдеще на всички закъсали алпинисти. Освен това може да мотивира китайските власти да създадат собствен въздушен спасителен екип. Това усилие на България трябва да бъде признато като нещо положително за бъдещето.

- Какви са вашите лични впечатления от Боян Петров като алпинист?

- Със сигурност той беше готов да завърши колекцията с всичките 8-хилядници. Доказателство за това е инцидентът, когато беше ударен от автомобил и потрошен. Фактът, че много бързо се възстанови и беше готов да катери, ясно говори как е суперсилен. Технически маршрутите, които минаваше, бяха съобразени с неговите умения. Беше се фокусирал върху изкачването на всичките 8-хилядници, а не да прави нови маршрути. Това е разумно решение. Боян не е камикадзе. Срещал съм го лично. Моето впечатление за него е за спокоен човек. Щом си такъв, винаги гледаш на ситуацията с разум. Освен това катереше много бързо 8-хилядниците. Имаше и големи планове за този сезон.