Футболният треньор номер 1 на България Димитър Пенев: Простих шегите на Слави!

800 лв. ми е пенсията, но не се оплаквам 

Добре съм, не се страхувам от COVID - категоричен е ветеранът

"Добре съм! Не се страхувам от COVID, по всяко време можеш да го хванеш. Нямам специални болести, за да създавам паника. От време на време ме понаболява нещо, но не е сериозно. Преди години лежах за малко във Военна болница, защото имах смущения в сърцето. Изследваха ме и ми назначиха лекарства. Оттогава си ги взимам и съм си много добре."

Така треньор номер 1 на България Димитър Пенев обясни малко след рождения си ден как се чувства на 76 години. Стратега от Мировяне е категоричен, че възрастта му не позволява да живее на макс, както винаги е правил. "Съобразявам се, не пия, не пуша, в тези жеги не излизах. Времето вече ми влияе, което мисля е нормално", смята Пената.

Когато е в София, денят му минава на стадиона на ЦСКА, върши си задачите и гледа мачове. През лятото всеки ден е в село Мировяне, където по думите му "преспива", защото гледа стока.

"Имам си пъдпъдъци и зайци. Подарявам ги на приятели, но много се грижа за тях. Като деца ги гледам! Имам си любим специалитет и това е патладжан, пълнен с месо от пъдпъдък. Много е вкусно! Привързан съм към животните си", казва треньорът, припомняйки си, че цял живот е имал животни, които е гледал.

Като бил дете, Пената ходел с вуйчо си по кравите на паша, а следобед тичал след топката.

"Винаги бих се върнал да си живея само на село. Много страни в света съм обиколил, но мисълта винаги ми е била да се върна, за да има поколение, наследство. Както Бог да ги прости и по-старите родители си отидоха, и следващите, ние сме длъжни да наследяваме тези места и да знаем откъде сме израснали", смята Пената.

Човекът, който най-често е "дърпал ушите" на футболистите, е категоричен, че днес младите по-бързо попиват, но имат "странични явления", които им пречат.

"Гледам по улиците, няма "здрасти", няма "добро утро". Малките зяпнали в телефона. Какво мисли - и той не знае. Вървиш по тротоара, той навел главата. Аз понеже всички поздравявам. Само се заглеждат, ако мине някоя кака. Ако някоя баба падне в разбитите плочки обаче, няма кой да я вдигне. Излизаш на шосето, той ти свири с клаксона: "Кво ходиш тука, бе!". А тротоарът пълен с коли и боклуци. Странна работа", смее се треньорът.

Иначе за толкова години според него народът продължава да е намръщен.

"Значи не са добри работите. Малка страна сме, сами трябва да се оправяме, а не само да плачем за помощ. Не може само да чакаме на държавата. Жалкото е, че селските райони загинаха. Купуваме скъпи зеленчуци, младите не влизат в градина. Искат в града, в чужбина. Нали трябват пари за тази работа. Колкото до Слави Трифонов, пял ми е много пъти, били сме лични приятели. Последните години обаче нито веднъж не ми се е обадил. Отнесъл съм много шеги от неговите сценаристи, ама съм простил", великодушен е треньор номер едно за ХХ век.

В годините Димитър Пенев няколко пъти поред е протестирал, че не получава доживотна пенсия като олимпийските медалисти. Чичо Митко изведе България до бронза в САЩ '94, но получи само еднократна премия от 200 000 долара, и то не от държавата, а от футболния съюз. Пената се разминава с олимпийската пенсия през есента на 1968 г. Тогава той е определен да играе в първия тим на България за световната квалификация срещу Холандия в София. По същото време вървят игрите в Мексико. За там заминава олимпийският ни тим, съставен от резерви. Те печелят сребърните медали. Повече от 30 години след това у нас бяха въведени пожизнени олимпийски пенсии. И така футболистите от мексиканската олимпиада, вече на възраст, се оказаха с пари всеки месец. А Димитър Пенев и тези от САЩ '94 пиха по една студена вода. За разлика от чичо Митко бившият му съотборник от ЦСКА Петър Жеков е играл на олимпиадата в Мексико през 1968 г. и прибира в момента по 1755 лева месечно.

"С моите 800 лева дали съм доволен или не, какво значение има вече? Не искам да се оплаквам, защото има хора, които може да скочат и да кажат: "Какво още иска този човек още?", тъжно споделя треньорът.

76-годишната футболна звезда е обграден само от жени и често му се налага да отстъпва.

"Имам правнучка на 6 години и родителите й се чудят на какъв спорт да я запишат, голяма енергия има, голямо чудо. Надявам се някоя все пак момче да роди в някакъв момент", смее се Пената.

Стратега: Имам три вратовръзки, всичките от Кройф

На кариерата на Пенев могат да се възхитят хиляди футболисти в страната и чужбина. Роденият в Мировяне защитник записва три участия на световни първенства - 1966, 1970 и 1974 г. През 1967 и 1971 г. е обявен за най-добър футболист на България, а през 1994 г. става треньор на планетата, след като под негово ръководство националите завоюват 4-то място на световното в САЩ. Като треньор на ЦСКА налага триото Стоичков - Пенев - Костадинов, с което достига до полуфинал за КНК през 1989 г. Световното футболно величие Йохан Кройф му дава висока оценка в медиите. "Пенев нито веднъж не ме подкоси в мачовете, които съм играл срещу него.

Трябва да си много силен човек, за да не посегнеш да убиеш красотата и хармонията на футбола, когато отборът ти губи. Пенев е един от малкото бранители, които съм запомнил", заяви приживе трикратният носител на "Златната топка" по адрес на Пената. "Много неща ми даде играта - и познанства, облаги. Най-голямата ми болка бе през 1996 г., когато след труда, който хвърлих, не получих признанието, което заслужавах. Аз съм горд човек и продължих с футбола. Трудно нещо може да ме пречупи", споделя самият Пенев, който е много горд с трите си вратовръзки от Кройф. "Едната е на тъмносин фон с топки, втората е на жълт фон, а третата на черен. Слагам си ги за късмет и винаги ми го носят", казва най-големият късметлия във футбола Димитър Пенев.