Партизани палят и избождат очите на йеромонах Паладий

Сянката на 9 септември тегне и 77 години по-късно

Групата на Бако избива и хвърля на кучетата над 150 видни общественици във Видин

Жестоката съдба на йеромонах Паладий превръща образа му през годините в символ на мъченическата вяра. Едва на 32 години, протосингелът на Видинския митрополит Неофит е измъчван по брутален начин от партизани и накрая съсечен, хвърлен в долчина и влачен от кучетата.

Ориста на благия и добродушен духовник със светско име Митко Дяков застига над 150 видни общественици във Видин и региона. Те са отведени в местността Вълчи дол в гората, близо до село Макреш и ликвидирани.

Кървавата саморазправа се случва два дни след деветосептемврийския преврат. За нея се знае малко и благодарение на вече покойната игумения на Калоферския девически манастир "Въведение Богородично" Валентина Друмева. Жестокостите на новата червена власт Божията служителка описва в книгата си "Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време".

Като дошла политическата промяна, изповядваща в идейната си основа атеизма, отец Паладий се оказва един от първите, набелязани за премахване. Новите управници, като са уверени, че никога няма да прекършат силния му дух, решават да го погубят. Сред многото хора от Видин и Видинско, арестувани, мъчени и избити, е и свещеникът.

Обявен за опасен идеен враг на атеистичната власт, Паладий е арестуван още на 11 септември 1944 година. Здравко Даскалов, негов ученик от гимназията, разказва, че в този ден с група съученици разговарят пред църквата. Изведнъж от двора на митрополията излизат четирима цивилни въоръжени души, които извеждат отец Паладий.

Той върви между двама, плътно прилепени към него, третият крачи зад него, а четвъртият - отпред. Отец Паладий забелязва събраните ученици, поглежда към тях и извиква: "Довиждане, момчета! С мен е свършено! Бог да ви пази!".

В участъка отецът е пребит от бой по най-жесток начин. Той понася с търпение страданията като Божи служител. Негов събрат твърди, че Паладий се молел за своите мъчители с думите: "Боже, прости им, защото те не знаят какво правят!".

Мъчителите, като не могат да сломят духа на свещеника, до такава степен се озлобяват, че изваждат очите му и отрязват пръстите на ръцете му. В големите мъки Паладий извиква към небето: "Боже, помогни ни да издържим!". Страданието по човешки е непосилно. Като знаел това, просветеният и верен на Бога духовник, молел благодат свише. И Бог му я праща. Паладий устоява, без да се поколебае. Като виждат твърдостта му, накрая комунистите го посичат, след което още жив го изгарят. През 1945 г. отец Паладий е задочно осъден от "Народния съд".

След 17 септември безжизненото му тяло е закарано в местността Вълчи дол в гората, близо до село Макреш. Там са отведени и избити също градският лекар Илия Велков, съдебният кандидат Венелин Шутилов и още над 150 видни граждани на Видин, Кулата и околността.

Труповете им са хвърлени в дола, откъдето кучета влачат части от телата им дни наред. Никой не смее да погребе мъртъвците, за да не последва съдбата им. Масовото убийство е извършено от партизани на отряд "Георги Бенковски", воден от командира Витко Иванов, с прозвището Бако.

Съдбата на главния убиец е трагична. Бако не издържал на терзанията на съвестта и се пропива. Иска в нетрезво състояние да забрави греха и да отпъди виденията на жертвите си. За него съвременникът му Здравко Даскалов твърди: "... като последна отрепка се мъкнеше из града".

Друг символ на мъченическата вяра е отец Рафаил Раев - енорийски свещеник и основател на православно християнско братство в Стражица. Той е председател на училищното настоятелство през 1927 и 1928 г. и с лични средства издава периодичното просветно списание "Православен свят". Родолюбивата му християнска дейност предизвиква ненавист у комунистите, които презрително казват за него, че е противник на всичко прогресивно - на всичко свързано с атеистичните представи за света. Според тях след 9 септември 1944 г. този "народен изедник е получил заслужената си присъда – смърт!".

В действителност отец Рафаил е убит по особено жесток начин без произнесена присъда, без да му е повдигнато дори фиктивно обвинение и без да има съдебен процес. Когато на 11 септември 1944 г. той се прибира след вечерната служба от храма към дома си в Стражица, партизаните го спират, отвличат го под заплаха с оръжие и го качват в камионетка заедно с аптекаря Васко Николов и пътуващ търговец, когото решават да ограбят. Тримата са пребити, завързват ръцете им с бодлива тел зад гърба и са откарани в местността Бреговица в Анин дол до Стражица. Там от камионетката ги изхвърлят в яма, в която са заравяни труповете на умрели болни животни край селото.

Когато хвърлят тримата мъже в ямата, един от убийците ги наръгва многократно с остро шило в гърбовете, за да не се опитат да избягат, и след това са заровени живи. След тях по този жесток начин на същото място са заровени живи още хора от Стражица, чиято вина, както и на отец Рафаил, е, че са от кръга на местната интелигенция, описва бруталната екзекуция историкът Емил Врежаков.

Чак след много години при изкопни работи булдозери изравят осемнадесет човешки черепа и кости, които по-късно са погребани. А за да бъдат оправдани извършените убийства, повече от шест месеца след екзекуцията на жертвите посмъртно са издадени смъртни присъди.

Приживе отец Рафаил се изявява като свещеник за пример с голям авторитет. Черквата "Св. Богородица" в Стражица, в която служи, е първият храм, построен в този край още по време на турското робство. Той е изграден през 1842 г. от Пею Проданов - дядо на свещеника.

Отец Рафаил има син - Димитър, който става кмет на Велико Търново през 1925 г., а по-късно областен управител на Скопие в периода на българското управление там (1941 г. - 1944 г.), след което е убит.

Така стотици свещеници, особено от селата, са арестувани, бити и поругани, а немалка част от тях и безследно изчезнали, откарани в лагери или осъдени по скалъпени съдебни процеси. На затвор са осъдени архимандритите Йосиф, Николай и Стефан заради свидетелстването им, че убитите в масовите гробове в Катинската гора и край с. Виница в СССР са разстреляни от сталинистите, факт, който чак по времето на Горбачов се оказа верен.

Осъден на затвор е игуменът на Рилския манастир Калистрат. По свидетелството на видни богослови репресирани са общо 217 свещеници и 21 монаси и монахини, като от тях 16 души са осъдени на смърт от "Народния съд".

С решение от 10 февруари 1997 г. Върховният съд признава духовниците Паладий, Рафаил и останалите посмъртно осъдени за невинни. Но мракобесието на 9 септември остава неизличим белег върху православното духовенство и потомците на избитите и изтезавани Божи служители и 77 години по-късно.