Журналистката Христина Чопарова: Жестовите преводачи се броят на пръсти

На 14 г. доброволно се отказах от слуховия апарат, защото ми предоставяше изкривен и неточен звук 

КОЯ Е ТЯ

Журналистката Христина Чопарова е на 45 г. от София. Завършва Медицинската академия със специалност "Зъботехника", както и Софийския университет със специалност "Журналистика".

На 10-годишна възраст оглушава напълно вследствие на инцидент и последващо лечение на травмата с ототоксични антибиотици.

През 2009 г. създава специализирания сайт "Ние ви чуваме" за хора със слухови затруднения. Била е главен редактор на CCS Magazine, сътрудник на в. "Култура", редактор и коректор на в. "Тишина", медиен експерт е на Съюза на глухите в България. Рецензент на Речник на българския жестов език. Понастоящем журналист на свободна практика и експертен консултант по медийна политика и комуникации.

Виктория СТОЯНОВА

- Пандемията от COVID-19 наложи като добра практика въвеждането на жестовия превод в много тв емисии, предавания и др. Беше ли необходимо да се случи нещо подобно от световен характер, за да могат хората със слухова загуба да получат достъпна информация от телевизора си?

- Практиката на медийно информиране с езика на знаците е широко застъпена по света. Тя обикновено върви и със субтитри, за да се гарантира, че онова, което се съобщава речево от тв екран, ще бъде достъпно и за онази зрителска аудитория със слухова загуба, която не потребява жестов език. Хората със слухова загуба имат различни комуникационни потребности и е крайно време да се разбере, че "глух" и "нечуващ" не е едно и също. С жестов език боравят единствено глухите, които са обособено малцинство в нечуващата общност. По-голямата част от нечуващите разчитат по устни, ползват слухови апарати и кохлеарни импланти и за тях субтитрите са по-необходими. Когато са налице рискове за общественото здраве, е необходимо информацията от тв екран да бъде достъпна както с жестов език, така и чрез субтитри. Още преди у нас да бъдат въведени противоепидемични мерки, информирахме за необходимостта от въвеждането на жестов превод в тв емисии в сайта ми "Ние ви чуваме". Малко след това във всички новинарски тв емисии бяха ангажирани наличните у нас жестови преводачи. В контекста на въпроса ви ковид кризата се яви катализатор на процеси и инициативи за достъпност, започнали много отдавна.

- Има ли достатъчно специалисти у нас, които трябва да преподават жестовия език?

- Професионалните жестови преводачи у нас се броят на пръсти. Те по правило са чуващи специалисти с дългогодишен опит, чиито умения за комуникация са с различни по слухов статус лица. Това означава не само че имат необходимите широки познания за естествен, калкиращ и артикулационен превод, за да превеждат както за глухи, така и за тежко чуващи и оглушали. Но също и притежават достатъчно широки езикови познания, за да бъдат адекватни спрямо терминологията на говоримия национален език. Тази широка ерудиция, съчетана с общовалидна за професията етика, им позволява да бъдат не само комуникационни посредници за различна по слухов статус аудитория от тв екран, но и самите те да обучават на свой ред следващо поколение преводачи. За съжаление, у нас редица положения на недомисления Закон за българския жестов език лиши професионалните преводач-тълковници от компетенции и ги сведе до нивото на нискоквалифициран персонал почти без правомощия. Започнаха публични внушения, че глухите хора са най-качествените "преводачи", а навсякъде по света тяхната роля е само на тълкуватели в определени комуникационни ситуации. Направиха ги и обучители, макар че глухите не биха могли да бъдат такива въпреки демонстрациите на сертификати за умения в тази област - като носители на естествения жестов език те боравят с определен фонд, който може да бъде предаден, разбира се, но по-важни са езиковите и писмените умения по говоримия национален език. Недопустимо е един такъв "преводач" да не е в състояние да прочете българската дума, която следва да преведе, или да игнорира граматически правила в българския език, в резултат на което се получава аграматична и неточно предадена информация. Преводачът следва да може да превежда за всякаква аудитория, докато глухите"преводачи" могат единствено за други глухи лица, при това само междуличностно, не и в тв ефир или публични ситуации. Как ще превежда лице, което само се нуждае от преводач? Затова буди огромно недоумение и донякъде съжаление арогантността, с която нечуващи активисти предлагат глухи лица да превеждат в медии или в изборни кампании.

- Пред какви пречки се изправят нечуващите през последните почти две години с ковид?

- Наложените противоепидемични мерки като носенето на маски, покриващи лицето, затрудни и без това трудната комуникация за хората в тишина. Жестовият език е комбинация от жест и мимика, а без значение на слуховия статус всички нечуващи разчитат лицева мимика и невербални знаци. Данните, които едно лице без достъп до звук разчита и получава от лицевото изражение и устната артикулация, са незаменими. Нечуващите са тройно изолирани - и от тишината си, и от спецификата на комуникацията, и още веднъж чрез маските, изолацията, отказа на служители да им обясняват писмено или по друг начин. Забраната на прозрачни шлемове също нагнети ситуацията за нечуващите, още повече в момент, когато ЕС настояваше предпазните средства да бъдат транспарентни, за да не затрудняват обслужването на нечуващи. И наистина как се очаква от хора без достъп до звук да се справят в институции, в магазини и аптеки, където навсякъде срещат покрити лица и нямат никакъв шанс да разчетат какво им се казва? Дори с жестов преводач, а както вече споменахме, освен че са малко, преводачите също е нужно да ползват прозрачни средства, за да се разчита мимиката им. Жестовият език не е панацея, защото и неговите възможности са ограничени терминологично. Необходимо е да има съобразяване, че здравното предпазване не бива да става за сметка на комуникационни затруднения.

- Вие сте журналист с дълга практика, създадохте и сайта за нечуващи хора "Ние ви чуваме". Лесно ли се прави подобно нещо предвид спецификата на публиката и времената, в които живеем?

- Живеем в много интересни времена всъщност. Човечността е онова, което споява общностите. Когато създадох сайта през 2009 г., той беше блог - просто местенце в публичното пространство, в което споделях личен опит. Нямах представа кой и дали изобщо го чете, но впоследствие се оказа, че всъщност има наистина голяма аудитория, с мен започнаха да се свързват хора със слухова загуба и всяка една от историите, които ми споделяха, беше индивидуална, много лична и същевременно много подобна на всички останали. За тези хора бе важен именно този елемент на свързаност, на съпричастност, на искреност. Да усещат емпатията, да имат чувството, че са разбрани, приети. И сайтът се превърна в тяхното място, той вече беше техният глас, наистина тих, но все пак точно затова чуваем. И до днес не изневеряваме на тази връзка, затова и сайтът се нарича "Ние ви чуваме", защото настина се чуваме отвъд тишината, без значение по какви пътища е настъпила тя. Доверието, на което се радваме за всички тези 12 години, е безценно. Постоянната обратна връзка с читателите ни ориентира какво в тези времена е важно за тях.

- Въпреки липсата на слух не ви липсва желание, борбеност, енергия и дух да срещате всекидневните трудности и работа. Кое ви мотивира?

- Липсата на слух е нещо, с което човек рано или късно свиква. Много е важно да се случи нова приемане, което е начало на мъдростта. Трудно се приема нещо, което се отхвърля от най-близките. Тишината плаши, защото поставя бариери и в опит да се премахнат понякога не се случва нейното опознаване. И логично едно дете започва да си мисли, че щом мама и тате не харесват тишината, не харесват и него. Ето защо още от ранна детска възраст е добре психологическа подкрепа да се оказва главно на родителите на деца със слухова загуба. Децата са лакмус за всичко около тях, усещат безпогрешно невербалните знаци и трудно могат да бъдат излъгани, а емоцията не може да се прикрие. В сайта рубриките ни "Психология" и "Родители и деца" акцентират на изграждането на правилна нагласа към състоянието на тишина. Попитахте какво ме мотивира - благодарността на родители и читатели, които ни пишат колко полезни са били статиите ни за тях.

- Как се справят хората със слухова загуба в градска среда и транспорт?

- Липсата на слух – частична или пълна, е невидима за повечето граждани. Само ако видят ползватели на жестов език, които си говорят със знаци в градския транспорт или по улиците, могат да се досетят, че това са глухи хора. Но останалите нечуващи могат да носят слухови апарати или кохлеари, които не се виждат под косата или шапката. Или да нямат технически средства, а да разчитат по устни и не личи, че имат затруднения с чуването, ако сами не си кажат – обикновено когато се налага при административно обслужване. В тази връзка, тишината им е и своеобразен щит срещу много от нещата, които не бива или не е нужно да чуват – градския шум, грозни думи, подхвърлени цинизми, грубост. Съответно, много от хората със слухова загуба трудно са понесли или не понасят състоянието си, поради което у тях клокочи една стаена агресия и са готови да я излеят към всеки по-невнимателен, който дори и неволно би могъл да я отключи с жест или дума. И тогава получават грубо отношение. Далеч по-иначе стоят нещата с хората, които са приели тишината си и любезно молят околните да им повторят, да обяснят, защото не чуват частично или напълно. Това отключва човечността, която всеки носи в себе си и се случва чудото на онзи топъл обмен, от който всеки си тръгва с благодарност.

- Срещате ли трудности в държавните институции, има ли изградена достъпна среда за хората със слухови дефицити?

- Пожелателно е все още да се случи тази достъпна среда, но при съществуващите технологии всичко е възможно. Трудностите са най-вече комуникационни, изключително затруднени от епидемичната обстановка. Радващо е все пак, че последните здравни заповеди постановиха отмяната на маските на места, където има плексигласови или стъклени прегради в банки, аптеки, магазини и учреждения. Пожелателно е на публични места да има екрани за субтитри и текстови съобщения, интерактивни жестови преводачи (аватари) там, където не е възможно да влезе жестов преводач, особено в условия на социална изолация. Необходима е също и светлинна сигнализация там, където звуковата не играе роля за нечуващите хора. Добра практика би било и ако търговците включат опция за услуги и стоки чрез мобилни приложения, за да могат нечуващите хора да правят писмено поръчките си.

- Може ли да разкажете за вашата история, свързана с липсата на слух? Как се превъзмогва такова нещо и в какво намирате спокойствие и почивка?

- Оглушах напълно на 10 г., след инцидент в по-ранна възраст и последващо лечение на травмата с ототоксични антибиотици. На 14 г. доброволно се отказах от слуховия апарат, тъй като ми предоставяше изкривен и неточен звук. Предпочетох да не разчитам на технически средства и да опознавам тишината, в която всъщност изобщо не е тихо. Не се превъзмогва, приема се. Човек не е това, което му липсва, а което му е налично. Без значение какво или как се е случило, важно е само в какво те превръща - в творец или в тиранин. Изборът е на всеки.