Актьорът Георги Мамалев: Ние, българите, живеем в неистинска държава

За догодина подготвям шоу за актуалната ситуация, казва актьорът 

КОЙ Е ТОЙ

Георги Мамалев е театрален и филмов актьор, познат на поколения българи. Роден е на 5 август 1952 година в ямболското село Мамарчево. Някои от емблематичните му превъплъщения в театъра са на Аврам Совалката в "Опит за летене" от Йордан Радичков, Фратю в "Чичовци" на Иван Вазов и на Дромио от Сиракуза в "Комедия от грешки" на Шекспир. Незабравени и до днес са екранните му роли на Гошо от "Оркестър без име", Стефан Стамболов в "Записки по българските въстания" и много други. Зрителите пред малкия екран го познават като актьор в "Каналето", "Клуб НЛО", филмите "Адио, Рио", "Господин за един ден" и много други.

Мамалев вече има и няколко изяви в стендъп комедията. Това е сравнително нов жанр, в който комедиантът излиза на сцената и разказва на живо лично преживени забавни случки или измислени от него шеги.

Мария АТАНАСОВА

- Г-н Мамалев, вие сте цар на забавата в театъра и на малкия екран. Излизали сте няколко пъти пред публика като стендъп комедиант. Какво ви накара отново да влезете в това амплоа?

- Това не беше някакво направено, настроено, режисирано, подредено шоу, а беше шоу с много импровизации, с много песни, с една промяна на места, на материали. Аз имах пълната свобода да правя каквото си искам, с настроение да забавлявам хората и мисля, че постигнах целта. Имам възможност по друг начин да стоя на сцената, да имам мултимедия, която в паузите между отделните монолози да дава някаква информация за живота на изпълнителя или за творчеството му, откъси от филми, от пиеси, от пътувания и т.н. В случая това беше едно шампанско от импровизации.

- По-рано този месец изиграхте представление в Бургас, в което се шегувахте с града. Как реагира публиката?

- Останах с впечатление, че публиката много го хареса, бяха във възторг, викаха ме два пъти на бис.

- В такъв тип представления се разказват комедийни истории. Те от вашия личен живот ли бяха, или са измислица?

- Имаше части от монолози, които съм изпълнявал през годините. Също така какво ме свързва с Бургас, със Созопол, с околността. Там сме снимали "Оркестър без име". Отделно с НЛО, когато сме правили големи турнета с жив оркестър - това беше оркестърът "Горещ пясък" от Бургас. Ние навремето репетирахме 3-4 дни в Бургас и след това тръгвахме на турне. Въобще за частта около Бургас и Созопол, която аз много обичам. Роден съм много близо до Бургас, на 80 км, в едно село Мамарчево.

- Да очакваме ли от вас да продължите със стендъп комедията?

- Сега едва ли времето е много подходящо да се направят подобни неща при тези ограничения и при тази опасност човек да се зарази - в такава среда, в която след това хората искат да се снимат с теб, когато ти говорят в лицето, когато ти говорят на ухо, има много хора около теб. Деликатна е работата и трябва да се внимава много. Затова мисля, че сега не е точно моментът. Сега е моментът да се подготвят нещата,за да мога догодина да реализирам такова нещо. Имам няколко варианта, така че ще избера този, който е най-добър. Догодина смятам да направя компилация от някои от най-ярките ми монолози, които ще бъдат актуални за сегашната ситуация в страната. С Весел Цанков, с когото работим заедно, имаме няколко готови монолога, които също могат да влязат в замисленото шоу догодина.

- На вас как ви се отразява COVID ситуацията?

- Най-неприятното е, че така... се омързелихме. Такива действия на мен не ми харесват. Аз съм много действен човек и това, че в театъра, а и други мероприятия паднаха, това ме доведе в състояние, в което повечко да мързелувам, да чета, да се опитвам да сглобявам някакъв монолог, да си проверявам какво имам в папките. Дай боже, скоро да мине това и да продължим да работим, защото така е малко мързелива работа и това мисля, че ще се отрази на всички.

- Вие ваксиниран ли сте?

- Да. Още преди половин година ми мина втората доза. С "Астра Зенека" съм ваксиниран и сега очаквам до две седмици да си сложа трета доза. Разбира се, ще се посъветвам с лекуващия лекар.

- Доста хора се оплакват от неразположение след ваксината. Вие почувствахте ли нещо?

- Много зависи какви антитела имаш в организма. След първата доза нещо ме втресе за половин час и това беше. По-младите по-тежко го прекарват, защото при тях имунният отговор е по-силен и следователно организмът така реагира. Но след втората доза нищо не усетих. Но това е начинът. Виждам, че в по-развитите държави започват да отварят, защото отиват към 80% ваксинирани. Ние сме такъв народ. Мрънкаме, много знаем, не се оглеждаме, че сме толкова назад. Ние като държава и хора живеем с представите за себе си, а не с реалността всъщност какво сме ние. Това е един неистински живот, така че един неистински живот поражда неистинска държава. Хората в сериозните държави живеят реално, реално работят, реално превръщат мислите в дела. При нас ние си живеем с нашите фантазии. Забележете каква голяма част от нашите лекари са против ваксината. А са лекари! Това не ви ли плаши, че един ден, не дай си боже, някой ако се разболее, с какво доверие да отиде там. И как да отиде, при положение че част от лекарите твърдят, че не са нужни. Това е много лош знак.

- И нека завършим разговора с нещо по-позитивно. Какво ви предстои към момента в театъра?

- Пролетта ще репетирам една пиеса, тя сега е тук на бюрото ми. В театъра си играем представленията. В края на този месец в Народния театър играя "Обир", а след това пак там играя "Аз плащам".