Актьорът Наум Шопов-внук: Никога не забравям дядо, той е велик!

Не мога да се сравнявам с него

"Никога не забравям дядо, той беше велик човек! Аз не мога да се сравнявам с него, освен това какъв актьор съм аз. Да, мога да правя неща пред камера, но дядо ми, той беше друго нещо."

Това сподели талантливият Наум Шопов-внук, като си спомни за дядо си, големия Наум Шопов, който, ако беше жив, в сряда щеше да навърши 92 години.

"Горд съм, че нося името му. На всеки негов рожден ден си мисля за него, не съм го забравил и това няма да се случи." За родственика си Наум казва, че бил прям и уравновесен. Често, когато ходели при него, той и братовчед му Асен (синът на Лиза Шопова и Христо Мутафчиев) сядали да си говорят. Наум им разказвал истории от младежките си години, а те попивали всяка дума.

"Дядо обичаше да дава съвети, но само за добро. Те бяха много лични. За съжаление, не се виждахме достатъчно често, просто той имаше много ангажименти, а пък ние бяхме деца с прекрасно детство", разказва Наум-младши.

Ролята, в която е запомнил дядо си, е и последната, в която го е гледал - в "Крал Лир". "Никога не ми е било тежко, че имам известни родители", допълва Наум и опровергава слуховете, че в момента с баща си - Христо Шопов, са в обтегнати отношения. "Няма такова нещо, но и не смятам да се обяснявам. Прочетох, че татко не искал да се занимавам с инфлуенсърство, а с медицината, която завърших. Е, пак да кажа, че не съм се отказал от професията си, актьорството е другото ми "аз", казва Наум.

Той самият се изявява като актьор от малък. Дебюта си на сцената прави на 7 години в спектакъла "Кукувицата", която покойният режисьор Димитър Еленов прави по пиеса на Елин Рахнев.

"Станах популярен като доктор в "Откраднат живот", но още не мога да кажа, че съм актьор. Не съм. Аз съм си доктор. Макар че вече се отказах от пластичната хирургия, мисля, че хирург най ми пасва. И от време на време оперирам с колеги, не съм се отказал. Но отказах предложения за комедиен и криминален сериал. За мен най-големият лукс в днешно време е да работиш с хората, които са ти най-приятни. И да цениш времето си, а не парите. Защото не можеш да го върнеш, а пари се изкарват", мъдро заключва Наум, който е благодарен най вече на родителите си за това, което е днес.