Къде Александър Велики е видял светилище на Дионис

Изострен и голям научен спор

Не е Перперикон, но вероятно е било около Велинград?

Перперикон не е мястото, където Александър Велики е видял светилището на Дионис. Това било край днешния Велинград. В спора се включват проф. Николай Овчаров, който работи над две десетилетия в древните останки до Кърджали, и Георги Куманов от музея в града на Вела Пеева.

Великият пълководец Александър Македонски е бил гост на мистичния древен град Перперикон, уверено твърди българският Индиана Джоунс. Две редки тракийски монети доказват, че храмът на бог Дионис е именно на Перперикон. Има данни, че там е идвал и Александър Велики, твърди проф. Овчаров. Дионис е божество на възраждащата се и умиращата природа, плодородието, на лозарството, гроздобера, виното, на веселието и ритуалната лудост, религиозния екстаз и театъра в древногръцката религия и митология. Там са се извършвали обреди с вино и огън, а по височината на пламъците се определяла силата на предсказанието. През 2002 година е намерена голяма зала без покрив, която напълно отговаря на описанията на храма на Дионис в старите текстове. В нейния център има олтар, висок около три метра. Залата не е имала покрив заради огъня, по височината на който се е гадаело. Перперикон и околностите му са покрити с хиляди скални изсичания във вид на басейни и преливници. Всички тези олтари са били използвани за жертвоприношения в чест на боговете.

Но Георги Куманов има друга теория, подкрепена с находки и научна логика. В защита на хипотезата си той първо вади от хранилищата много ценен глинен съд. За окото на обикновения посетител, който в експозицията може да види само снимка на целия този съд, това е делва. Но всъщност е кантарос, тъй като има дръжки от двете страни, обясняват специалистите. Той е биконичен със специална украса. В древността такива съдове са били използвани обикновено за поднасяне на вино. Не се знае дали този конкретен съд е бил използван по предназначение, но най-сериозното предположение е, че е бил предназначен за погребална урна. Кантаросът е намерен през 60-те години при изкопни работи на сериозна дълбочина - над 2 м. Интересното е, че вътре в него е намерена каничка с една дръжка, която не е била украсена.

Съдът е от късножелязната епоха - IV-II в. преди Христа. Украсата е от геометрични и стилизирани човешки фигури. Един от малкото подобни съдове, на който са изобразени такива стилизирани човешки тела с глави, ръце и крака, както и цялото тяло, които вероятно са свързани с реални хора. Голяма част от символите са религиозни, свързвани с различни култове и в различни времена. Типичен е геометричния стил с много свастики, меандри, кръстове и други. Всички те се свързват с религиозните представи на траките. Всичко това навежда на мисълта, че кантаросът от Велинград може да е бил използван като погребална урна.

Подобни съдове има открити няколко в България, но този е най-представителният. Във фонда на музея има още няколко подобни съда, които не са толкова добре запазени и макар да липсват парчета, е ясно, че са със същата украса. Свързват се с тракийското племе беси, макар да няма директни податки, че това е керамика именно на това племе, обясняват учените от музея.

Тази керамика се среща на територия, която обхваща Западни и Северозападни Родопи между р. Места, р. Марица и до днешния град Смолян. Тя се открива предимно на някогашни светилища, но напоследък излиза и в некрополи и селища.

Връщайки се към немного малкия научен спор с Перперикон и местонахождението на древното светилище на бог Дионис, се смята, че то се е намирало някъде в Родопите и е било сред най-големите в региона.

На Перперикон почти не са откривани находки от този тип керамика, подчертава Куманов. Докато в околностите на Велинград има голям брой светилища, в които са откривани доста находки от керамика, изработени с тази украса, техника и с такива символи, характерна за този регион.

"Затова ние смятаме, че прословутото светилище на Дионис, за което пише Херодот, както и други автори, е именно в Западните или Северозападните Родопи, а не на Перперикон. Може би светилището се е намирало по на запад от днешния Велинград, тъй като там има такива, днес в община Белица, на връх Бабешка чука и на Острец с този тип керамика", защитава тезата си Куманов.

Тук в спора се включва и крепостта Цепина. Според древни текстове мястото, където е бил македонският цар Александър III, е било описано като намиращо се сред бели скали. Около Перперикон такива няма, а около Цепина - да. Още повече именно там е открита за пръв път керамиката, за която става дума, и затова е наречена керамика тип "Цепина". Мечислав Домарадски въвежда термина тракийска култова керамика в края на миналия век. Но и той търпи ревизия, тъй като същия тип се открива и в селища, и в некролопи. Все още няма точен отговор на въпроса за какво се е използвала керамиката "Цепина", тъй като траките някога са изработвали и огромни количества неукрасена керамика със същата форма.