Любов и убийства на Белоградчишките скали

Легенди разказват за образуването на феномена 

Адам и Ева, Дервишът и Ученичката и Близнаците са сред най-известните 

Любов и убийства лежат в основите на Белоградчишките скали.

Или поне така разказват няколко легенди, които се предават от уста на уста през поколенията. Обектът, който впечатли най-богатия човек на света Илон Мъск, е едно от най-красивите места в България и се бореше за новите 7 чудеса на света. Не успя да влезе в престижната класация, но свръхлюбопитните истории остават и до ден-днешен.

Знакова легенда разказва за влюбването на дервиша Абдията в неземно красивата ученичка Латинка. Но момичешкото сърце туптяло силно по младежа Милотин. Дервишът изпаднал в дива ярост и решил да разкаже лъжи на бащата на Латинка, което довело до задържането на Милотин. Латинка чакала за среща край скалите, когато изненадващо там се появил не младежът, а Абдията. Ученичката хукнала да бяга, като не спирала да моли Господ да я превърне в камък. Бог се смилил над нея и изпълнил желанието й, като на камък станал и Абдията. Така се появили скалите Ученичката и Дервишът.

Друга легенда е за трагичната съдба на овчаря Божан, като и при нея главен герой е любовта. Животът на овчаря се съсипал, след като турците отвлекли любимата му жена - хубавицата Елка. Божан се качвал горе на скалите със стадото си и споделял мъката си с целия свят чрез музиката от кавала си. В тези моменти на отчаяние пастирът не наглеждал животните и един ден ядосан овен се засилил и го блъснал в пропастта. Човек и животно полетели към смъртта, а след тях скочили и останалите овце, като всички погинали.

Трагична е историята и на болярина Радул и красивата Благуна. Голяма била любовта им, но нямали деца. Един ден дрипава старица почукала на вратата им. Радул и жена му посрещали странницата, нагостили я, дарили я със злато. За благодарност клетата жена дала на Благуна билки и обяснила как да ги пие. След три месеца Благуна разбрала, че е бременна. Минали още 6 месеца и щастливата жена родила тризнаци. Радостта била огромна. Нарекли момчетата Камен, Стамен и Драгой. Щастието им не се харесало на група боляри, които искали да затрият семейството. Подкупили брата на Радул - Братой, който искал да вземе цялото имущество и пари на фамилията. Братой ги убил, но след това самият той бил застигнат от смъртта. На мястото на убийствата на тризнаците се появили скали. При вида на камъните поръчителите на убийствата също издъхнали.

Мистична история има свързана и с Адам и Ева. След прогонването им от Рая двамата заживели на Земята. Адам сключил сделка с дявола за работата на нивата, но след това горко съжалил. Мъжът се примолил на Господ да го превърне в камък и Бог изпълнил желанието му. До него била вкаменена вовеки и Ева.

Много от скалите имат фантастични форми и са обект на легенди. Те често са наричани на хора или предмети, на които приличат или напомнят.

Скалните форми на Белоградчишките скали се състоят от три основни скални групи.

На изток е Фалковската група, в която се включват Момина скала (формата й наподобява глава на момиче), Пчелен камък (убежище на диви пчели), Орлов камък и Боров камък.

Централната група се извисява непосредствено на юг над град Белоградчик. В нея се включват Мислен камък, Конникът, Мадоната, Дервишът и Ученичката, за които разказахме, Метохът, Овчарчето, Адам и Ева, Велкова глава, Кукувицата (при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица), Гъбите, Мечката, Лъвът, Камилата и Монасите.

Най западно се намира Збеговската група. Скалите са от алпийски вид и са обградени от стръмни пропасти - Близнаците, Магаза, Борич и Еркуприя.

Има и още две групи, различни от официално признатите. На 4 км на изток от Белоградчик лежи четвърта група, която включва Латинската порта и пещерата Лепенишки печ. Петата група скали лежи между селата Гюргич и Белотинци.

Ерозията на водата, вятърът и колебанията на температурата са моделирали различни скални фигури, наподобяващи митични същества, човешки силуети, животни и птици. Червеникавият им цвят е получен от железните оксиди и хидрокисиди, допълнително оцветяване на скалите придават сивите и кремави варовици. Зъбери, отвесни скални стени, пропасти, скални колони ограждат естествени крепости, използвани от хората през вековете. В пясъчника и варовика са образувани над 100 пещери. Растителността по скалите е слабо развита.

Обявени са за природна забележителност през 1949 г. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта. Включени са в Червената книга на България като уязвимо природно местообитание.