Натали Кръстева, художник на 2022 г: Не бих си позволила измислица, илюстрирайки Ботев

Със сигурност не бих го нарисувала по начина, по който беше представен във филма 

КОЯ Е ТЯ

Натали Кръстева е творец, носителка на редица престижни награди в страната и чужбина, сред които "Художник на 2022 година". Родена е на 5 март 1989 г. в София. Майка й е медицинско лице, а баща й музикант, част от формация "Ку-Ку". Още от двегодишна Натали обича да рисува. Завършила е художествена гимназия и Нов български университет със специалност "Анимационно кино и анимационна режисура". Дипломният й филм "Разлика" за дете в инвалидна количка и приемането му в обществото печели всички овации и до ден днешен го показват като пример на студентите в нейната специалност в университета.

- Натали, как започнахте да рисувате?

- Още от съвсем малка събирах от боклука дъски и интересни плоскости, които намирах навън, за да рисувам и създавам креативни композиции. Всичките ми подаръци като дете, пък и сега бяха свързани с изобразителното изкуство.

- Откъде черпите вдъхновение?

- Навсякъде! От хората, които ежедневно виждам, от филми, телевизия, книги и пътувания. Пътешествията и опознаването на нови светове ме зареждат творчески. Имам физическата нужда да посещавам нови места поне 5-6 пъти годишно. Прекарвам дни в разглеждането на музеи на изкуството и галерии. Преди две години прекарах два дни в "Лувъра" в Париж. Това е преживяване, което ще помня винаги. Миналата година посетих и замъка "Шьонбрун" и няколко виенски галерии.

Атмосферата на тези места е различна. Получавам вдъхновение, което не се среща другаде. Видях на живо картини на много художници, за които само съм чела, и това, което ме ентусиазира, е, че художниците и хората на изкуството са безсмъртни. По тези галерии висят картини, които ги няма от хиляди години, но ние ги гледаме до ден днешен.

- Разкажете ми за наградите, които имате.

- Миналата година, съвсем неочаквано за мен, спечелих приза "Художник на годината". Бях във Виена, когато разбрах, че съм спечелила. За съжаление, имах организирано посещение на замъка "Шьонбрун" с още няколко австрийски художници и не успях да присъствам и да си взема наградата лично, но си записах благодарствено обръщение на бяла стена близо до двореца. Имам няколко награди от местни български конкурси и такива от чужбина.

- Кои са любимите ви художници и картини?

- Обожавам творчеството на Дали, защото неговото изкуство няма никакви физически и психически граници. Посетих обща изложба на Дали и Зигмунд Фройд през пролетта. Това ме зареди за години напред. Другият ми любим художник е Да Винчи заради цялата мистика около него и всички тайни, скрити в картините му. От българските художници фаворит ми е Майстора. Невероятен е начинът, по който съчетава цветовете. Любимата ми картина е "Целувката" на Густав Климт. Тя има запленяваща история. Климт е бил влюбен в жената, която е рисувал, и тя е в повечето му картини.

- Имате ли определен стил, в който рисувате?

- Не каквото ми е на душата това е на хартия или платно, но най често рисувам портрети на известни личности. Минути след като звездата от "Здрач" Келън Лъц сподели мой портрет във фейсбук профила си и ме отбеляза, заваля вълна от хора, които искаха да ги нарисувам. И досега имам клиенти от чужбина, които виждат тези публикации. Изкуството обединява хората независимо от материално състояние, географско положение и други.

- Как бихте нарисувала Ботев?

- Със сигурност не по начина, по който беше представен в последния филм. Бих го пресъздала максимално близък до малкото негови оригинални фотографии, които имаме. Не бих си позволила никаква художествена измислица.

- Какво мислите за войната в Украйна?

- Това е поредното доказателство как мислим, че сме напреднали еволюционно, а сме като праисторически хора, които решават проблемите си, замеряйки се с пръчки. За съжаление, в днешно време пръчките могат да са и ядрени оръжия. Надявам се да приключи най-късно догодина. Надявам се виновниците за войната да седнат на една маса, да обсъдят нещата и най-накрая да си стиснат ръцете.

Никога няма да забравя как от благотворителна организация, която помага на бягащите от войната в България, ме поканиха да преподам урок по рисуване на украински деца. Не може да си представите колко тъга имаше в очите на тези изпатили деца. Припомни ми какво беше, когато и аз бях малка и се влюбих за пръв път в рисуването. Щастлива съм, че успях за малко да откъсна тези невинни дечица от този глобален проблем, далеч от домовете им.