Бронзовият олимпийски медалист Хавиер Ибанес: Откраднаха ми мечтите в Париж!

Господ ми посочи пътя към България, за да направя нещо голямо

Кой е той

Боксьорът Хавиер Ибанес е роден в Куба, но боксът го изпраща в България. 10 години след като стана световен шампион за юноши в София, той постигна най-големия успех в своята кариера. Бронз от олимпийските игри в Париж. Какво точно се случи в злощастния полуфинал Ибанес споделя пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Хавиер, поздравления за медала от олимпиадата в Париж. Отминаха ли емоциите - моментите на щастие и разочарование?

- В Париж имах едно малко разочарование, ако може да се нарече малко. Останах празен вътре в себе си като усещане заради това, че ми откраднаха мача на полуфинала. Но трябва да приема случилото се. Вече съм тук, всички ме подкрепят много. Събирам се с приятели - с Таня и Жоел, Йордан Ернандес, Красимир и др. Получих много подкрепа от всички тях и в момента се чувствам добре. Доволен съм, че можах да донеса един медал за България.

- Какво усетихте в момента, в който спечелихте 1/4-финалния си мач и вече знаехте, че сте олимпийски медалист?

- Беше голяма емоция. Знаех, че ще спечеля мача. Знаех, че ще спечеля бронзовия медал. Но също така в един момент си казах, че мачът не свършва, докато не удари последният гонг.

- На полуфинала срещу киргизстанеца отново направихте отличен мач. Според почти всички заслужавахте да спечелите. Когато видяхте, че реферът вдига неговата ръка, какво почувствахте?

- Това, което усетих, е, че все едно ме поляха с кофа леденостудена вода. Беше много изненадващо. След втория рунд четиримата съдии бяха с горе-долу равни резултати. В третия рунд дадох всичко от себе си и знаех изцяло, че съм спечелил.

- Как се преживява подобна загуба?

- Чувството е ужасно, защото се усещаш все едно са откраднали нещо, което е твое. Открадват ти мечтите. В този случай поне сребърен медал. Преживяваш го с близките и приятелите ти. Страшно много българи ми писаха, че са много горди и че това беше кражба. Това ти помага да приемеш нещата.

- Започвате да тренирате бокс на 10 години. Как влязохте в залата?

- От малък пробвах различни спортове. На 10 години беше боксът. Видях, че имам талант, и продължих там. С годините започнах да имам резултати. Влязох в училище за таланти. Бях на световното за младежи в България. Тук спечелих купата за най-добър боксьор на едно състезание. После спрях с бокса в Куба. След това усетих липсата му вече. Липсваше ми. По-късно установих контакт с Жоел, с президента на федерацията Красимир Инински. Когато получих възможността да дойда в България, я използвах. Тук спечелих първата си голяма титла. Усещането беше сякаш Господ ме вика и тегли насам. Посочва ми пътя. В България да направя нещо голямо. Знаех, че тук най-вероятно ще имам най-добрия си резултат. Затова искам да благодаря на всички треньори - специално на Жоел. Също и на Красимир Инински, защото ми отвори вратите в бокса в България.

- Вашите родители с какво се занимаваха. Имате ли роднини, които са били боксьори?

- Имам много близка форма на отношения с майка ми. Аз живеех в един квартал и ме заведоха в провинция далеч. Да тренирам там. Когато ме заведоха в нея, ми казаха, че ми дават една седмица, за да пробвам и да приключа. Мислеха, че за това време ще се запозная с бокса и ще се откажа.

- Как реагираха, когато не се отказахте?

- Оставиха ме да продължа.

- Трудно ли беше решението да напуснете Куба?

- Да, беше трудно да оставя семейството си. Но аз трябваше да изляза, за да търся и да сбъдна мечтата си. Те винаги са ме подкрепяли.

- Първоначално отивате в Турция. Какво се случи там, за да изберете България?

- Не ми харесаха тренировките, треньорите. Също и начинът на подготовка там. Аз излязох от Куба, за да си сбъдвам мечтата. Дойдох тук - все пак познавам Жоел. Той е прекрасен треньор. Знаех, че общата ни работа ще има резултати. И накрая те са налице.

- Още от Куба ли се познавате с Жоел Арате?

- Започнахме да работим заедно през 2014 година. Когато бях младеж, също съм се сблъсквал с него, защото ходехме да тренираме с националния отбор.

- В началото тук нямахте паспорт и не можехте да участвате на големи състезания. Как преживяхте този период?

- Спокойно и с търпение, защото знаех за какво го правя. Когато дойде моментът, ще покажа това, което не съм могъл дотогава.

- След това на няколко състезания малко не ви стигаше да влезете в медалите. Най-често след съдийски решения, както на световното срещу индиеца. Какво мислите за онзи мач?

- Беше странно. Този мач го спечелих с 3:2. Беше много странно, защото смениха вота съдиите и стана 4:3 за него. След световното участвах на европейските игри и спечелих златен медал. Както и на европейската купа. С тези резултати изтрих световното и продължих напред.

- Какво ви харесва най-много в България и кое е общото с Куба?

- Хората са топли, общителни са. Това е, в което си приличаме. Аз се чувствам тук вкъщи. Единствената разлика е в климатичните условия.

- Какви са амбициите ви оттук нататък? Предполагам, че олимпийската титла в Лос Анджелис.

- Да, това е нашата мечта!

- По-рано през годината спечелихте професионален пояс. Вашият стил сякаш подхожда за профи бокса. Кой ви харесва повече?

- Много хора имат това мнение, че моят стил ще стои красиво в професионалния бокс. Само веднъж съм имал професионален мач в моята кариера. Беше среща от осем рунда, но благодарение на Господ спечелих. Аз съм аматьор. Нямам проблем да се бия в професионалния. Не се знае, може пък и да мога двата в един и същи момент да ги практикувам.

- Склонен ли сте при добра оферта да се насочите само в професионалния?

- Аз имам договор с федерацията и свой ангажимент тук. Ако може да се съчетаят двете неща и всички са доволни, да.

- Имате ли интересни случки от първите ви месеци в България?

- Жоел ме подсеща за един случай. Веднъж бях в едно такси, но току-що съм пристигнал в България. Дадох 50 лева за да платя сметката и ми върнаха фалшиви пари. Разбрах, когато ги дадох да пазарувам в магазина.