Попфолк певицата Лияна: Играя главна роля в криминален трилър

Това е мечта, която винаги съм искала да осъществя 

КОЯ Е ТЯ

Лиляна Валентинова Попова, по-известна като Лияна, е попфолк певица. Родена е на 12 септември 1980 г. в София. Нейни по-известни песни са "Принцеса", "Изневяра" и "Вуду". Пред "България Днес" красавицата споделя за новото начинание в живота си и други интересни теми.

- Лияна, намираме се в разгара на есента. Как се чувствате?

- Есента за мен е нещо като ново начало, тъй като стартирах едно предизвикателство. Това е нещо, което винаги съм искала да правя. Аз съм от хората, които, когато мислят за нещо и го искат силно и осъзнато, то им се случва - точно в момента, в който съм най-готова. Като малка ме стягаше сърчицето, защото с идването на есента започваше новата учебна година. Сега я приемам като едно мечтано начало.

- Какво е това ново начало, ново предизвикателство?

- Започнахме снимки за един проект - криминален трилър, в който аз играя главна роля. Когато получих това предложение, се опитвах да потисна емоцията си. Не говорех за това много месеци, но мислите ми бяха отправени главно в тази посока, затова и с музикалните ми изяви не бях чак толкова активна. Това, което се случва в момента, ще задоволи напълно моя творчески глад и интерес. Още сме в самото начало, но вече получихме дата за премиерата на филма. Режисьор е Изидор Карадимов - един изключително ерудиран и талантлив човек, който вече направи своя дебют на широкия екран с филма "Цената на властта". От хора като него има нужда не само киното, но и България, защото е пример за всички млади.

- А на вас беше ли ви трудно да се превъплътите в ролята?

- Мислех си, че ще ми е трудно, но опитът ми пред камера и това, че в много житейски ситуации е трябвало да играя някаква роля, помогнаха. Аз съм пред обектива от 12-годишна - тогава издадох дебютния си албум. Ходех от съвсем мъничка на уроци при директора на НАТФИЗ, дори съм минала абсолютно цялата подготовка за кандидатстудентските изпити, но тръгнах в друга посока и не можах да реализирам тази своя мечта. Добре се справям, учудващо за мен. В един по-късен етап ще се разчупя и ще се освободя повече, но нещата се случват много добре засега.

- Има ли според вас смисъл човек да се занимава с киноиндустрия в България?

- У нас повечето неща в изкуството се правят от любов. Когато си артист, можеш да се подвизаваш в различни поприща. Оттам нататък, когато човек работи и се старае, няма как това да не се осребри. Лошото е, че българите не отваряме вратата на младите артисти да излязат навън и не им помагаме да успеят. Някак си се опитваме да ги ограничим. Не искам да кажа, че е характерна наша черта, но колко са българските успели актьори, които са направили и лек пробив навън? А имаме толкова много таланти, които заслужават световно признание.

- Излязоха скандални разкрития за живота на известните в Холивуд. Струва ли си човек да попада в този порочен свят?

- На никаква цена човек не трябва да продава душата си. И никаква цена не може да оправдае болката, която ще изпиташ, благодарение на тази слава и парите, които ще имаш. Все пак има много популярни холивудски личности, които не влизат в тази категория.

- Плашите ли се от остаряването?

- Живеем във време, в което разчупихме рамките, в които обществото ни е поставяло. Вече годините също са нещо относително - ти си на толкова, на колкото се чувстваш и изглеждаш. Те са просто цифри и ако ти се примириш, ще бъдеш на толкова. Направила съм всичко възможно биологичната ми възраст, тонусът ми, начинът, по който се усмихвам, и това, което излъчват очите ми, да са същите като на Лили, която е била на 20 и на 30. Живейте така, че да си подсигурите една дълга младост. Ако вярваме в това, което искаме, и следваме правилните стъпки, няма да остареем. Не е нужно винаги да се стига до някакви разкрасителни процедури – напротив, грижете се за здравето си, така ще получите дългосрочен билет за своето дълго пътешествие през живота.

- Трябва ли да има някаква здравословна граница, която да си поставяме, когато се подлагаме на пластични интервенции?

- Трябва, но според мен това е някакъв психологически проблем. Самите лекари трябва да слагат лимит на това нещо. Борейки са да постигнем някакво съвършенство, ние разболяваме тялото си и е необходимо да има някой специалист, който да седне срещу теб и да ти каже: "Моето момиче, ти си на 20. Не е нужно да направиш главата си като топка и след 5 години да дойдеш да режем тази кожа. Не трябва да си мислиш, че не изглеждаш добре, защото си прекрасна и младостта е прекрасна". Аз лично подкрепям нужните интервенции - когато имаш нещо наистина изкривено в лицето си и това ти създава дискомфорт. Истината е, че има много момичета, които от хубави стават грозни заради манипулациите.

- Как успяхте да съхраните душата си през годините?

- Запазих детето Лили в себе си. То много по-лесно лекува раните си. Аз живея в детството и в моментите, в които баба, Бог да я прости, е била около мен. Тя е човекът, от когото съм получила и възпитание, и най-много обич. Често заспивам с нейния образ и виждайки го, имам силите да продължа. Дъщеря ми също не ми дава да порасна, защото с нея изживявам всички копнежи и трепети. Другото нещо, което не трябва да пренебрегвам, е силната ми връзка със семейството. Изключително много вярвам в Бог и знам, че както аз го обичам, така и той мен и никога няма да ме остави без изход.

- С кое качество на дъщеря си се гордеете най-много?

- Моята любов Дениз. Тя е изключително силен, интелигентен и буден млад човек. Ако вярваме, че душите ни се следват живот през живот, имам чувството, че преди тя е била мой родител. Горда съм, че отгледах такова човече, което съумя да запази същността си. Дъщеря ми е един истински голям боец и заслужава най-хубавите неща, защото не е преживяла малко. Каквото се е случвало на мен, това се е случвало и на нея.

- Ставате майка на крехка възраст. Смятате ли, че е било грешка?

- Дъщеря ми дойде в много подходящ за мен момент, защото на първо място ме съхрани като човек. От твърде малка се сблъсквах с черното в живота и бях голям песимист. Не ми беше толкова пъстър и цветен светът като сега. С нея постигнах всичко, за което съм мечтала. Единствено не успях да си завърша образованието, но въпреки всичко смятам, че най-добрата школа е животът и няма нищо по-хубаво от това едно малко същество да те държи буден и отговорен. Душата ми е спокойна, защото съм била един добър родител. Вървяла съм в правилна посока благодарение на нея.