Попфолк певицата Бони: Аз отглеждам цялата си фамилия

Уморена съм от неблагодарността им

КОЯ Е ТЯ?

Истинското й име е Бонка Симеонова Илиева, но България я знае като Бони. Родена е в Сливен на 12 декември 1973 г. Освен че е попфолк певица, Бони се изяви и като актриса - в ролята на Свилена в "Откраднат живот: Възмездието", в образа на Кети Павлова във втория сезон на сериала "Седем часа разлика" и като Дона във филма "Маймуни през зимата". Фолкпевицата има дъщеря, а наскоро се похвали, че е станала и баба от своя племенничка, която години наред е отглеждала като своя родна дъщеря.

- Бони, наскоро направихте 51 г., какво ви радва във всекидневието ви?

- Радва ме това, че се събуждам жива и здрава, че детето ми е живо и здраво, че имам покрив над главата си, че си плащам данъците, че имам работа, колкото Господ е сметнал, че мога да изработя толкова, колкото ми трябва, че не дължа никому нищо. Това са малките неща, които ме радват - че има с какво да нахраня семейството си, че имам пари да посрещна приятели или като ме покани някой приятел - да му купя нещо и да го зарадвам. Това, че мога дори с присъствието си да направя приятел щастлив, да го успокоя, да го умиротворя, ако има нужда в труден момент от мен. Това са едни малки, но всъщност много големи неща, за които съм благодарна. И ако мога да направя дори по една добрина на ден, съм благодарна за всички тези големи неща в живота ми. Това не е никак малко и нищо друго няма значение. Защото, когато сме се родили, нито сме били известни, нито сме били богати, нито пък скъпи коли сме карали. Хората трябва да разберат - раждаме се голички и си отиваме голички.

- В такива ценности ли възпитавате дъщеря си?

- Не съм спирала, правя го и до днес, въпреки че виждам, че тя е самостоятелна от 4 години и никога не съм имала проблеми с нея - нито пубертетът й бе лош, винаги съм имала време да я изслушам. Имало е моменти в миналото, когато съм изоставяла кариерата си само и само да съм до детето си в онези трудни за нея години. Тя изгради всички важни за мен ценности, но и сега продължавам да инвестирам в детето си, защото всяка възраст има своите специфики и като по-опитна и като родител е мое задължение да продължавам да я уча. На 8 декември Миа Михаела навърши 21 години и пак си ми е детенце.

-Тя с какво се занимава?

-Учи бизнес, икономика и предприемачество в Нов български университет и след това ще продължи да надгражда всички нива на висшето образование, обещала ми е. Така по английски взе всички нива за владеенето на езика, но винаги и преди всичко съм я учила да бъде един добър човек. Учила съм я на това, че тя не е нещо повече и е като всички останали деца. Да не се възползва от това коя е майка й и кой е баща й, да няма никаква публичност и никаква суета в нея. Тя често пъти се възмущава от невъзпитанието и агресията на хората, особено на пътя. И аз й казвам: "Маме, ти не можеш да промениш хората, не можеш да ги научиш на правилника за движение, повечето шофьори днес са си купили книжките, но няма смисъл да страдаш и да си сваляш вибрациите заради нечия простащина, важното е ти да не бъдеш такава".

Много хора нямат духовност, при някои идва по-късно, но при други така и не се случва, защото са се овъртели в някакви мании за популярност, за материални блага и лукс, за светското. И като само гониш тези неща, няма как да ти се случи духовността. Та ти си вторачен да имаш повече и повече и правиш мръсотии на приятел, на колега и се самозабравяш. И там оставаш. Такива хора ме обвиняват, че съм била с високо самочувствие. Не, нямам високо самочувствие, просто бягам от такива хора и не искам те да са около мен и детето ми. Не искам да изживявам болки и страдания заради невъзпитанието, неправилния мироглед и грешките на другите хора.

- Наскоро се разбра, че сте баба, но не от дъщеря си, а от ваша племенница.

- Която всъщност съм отгледала аз, не майка й и баща й и тя носи моето име. Аз съм я отгледала от бебе, аз съм й купувала химикалите, тетрадките, учебниците, аз съм плащала рождените дни, бонбонките й, рокличките и все още я гледам и изпращам пари, независимо че и тя е вече майка. Плащам и рождения й ден, и сватбата, всичко това аз съм правила и правя за нея. Това, че не съм я родила, не означава, че не е мое дете. Тя вече е на 19 г., но това отношение не е само към нея. Аз съм си отгледала цялата фамилия - всичките съм ги изучила и все още уча, и им се карам, и ги съветвам, но виждам че в тях има неблагодарност и не оценяват какво правя за тях.

- Колко деца сте отгледали?

- Много са, не съм спирала, и за възрастни близки хора се грижа, но и за приятели съм се раздавала. Живи и здрави да са ми и благословени, животът продължава и хората се учат от така наречените грешки, а аз ги наричам уроци.

- Огорчена ли сте

- Не, уморена съм, но не защото се грижа и защото помагам, а защото виждам как отсрещната страна си мисли, че ти си длъжен само. И осъзнаваш поговорката да не се дава непотърсено добро. Той Господ е казал: "Дай на този, който заслужава", а не на този, който е здрав, прав и може да работи, но не спира да ти иска. Това са инвалиди, но не физически, а душевни.

- Така ли е и с вашата дъщеря?

- Не, не, тя от 4 години и половина е напълно самостоятелна и 5 стотинки не е поискала от мен. Учи и се справя сам сама. С триста зора успявам да й дам някакви пари, за да си купи подарък от мен за някой празник.

- Тя не живее ли при вас?

- Не, напълно самостоятелна е.

- Как преживяхте преместването й от дома?

- Първоначално изпаднах в лек шок, но това са нещата от живота и постепенно приех решението й, то е правилното. И аз едно време се отделих от майка си рано, дето се вика преди 16 г. тръгнах сама да се справям и да се боря и на родителите си да помагам с парички, когато имат нужда. Дъщеря ми учи, работи, развива се и не спира, има и ценностна система. Тя е благородна добра млада жена и един ден, дай Боже, ще стане съпруга, майка, а аз - щастлива баба.