Бил ли е Тодор Живков тайно славист?

Често пъти футболът, като най-популярен спорт на света, е свързван с политиката и затова не е учудващо, че най-големите фигури в политическата история също са симпатизирали на даден клуб.

На днешните родни политици никак не им е до футбол и въобще до спорт. Все пак през последните години бяха построени доста зали, които, за жалост, няма кой да пълни по предназначение. За да могат да бъдат издържани, в тях се провеждат най-вече музикални събития. Трета година вече се правят парламентарни избори, от които на всички им омръзна, и за футбол много-много не остава време. Преди, когато най-важната държавна институция работеше по четири години, в парламента имаше възможност дори да се правят клубове на привърженици на "Левски" и ЦСКА, в които влизаха и известни личности, които не бяха депутати. Днес такива няма, а всички са заети с правителства, предсрочни избори, промени в закони и конституция. Все пак е известно, че лидерът на най-голямата група Бойко Борисов има слабост към "Левски". В същото време президентът Румен Радев му е опонент и в клубните пристрастия, тъй като афинитетът му е към ЦСКА. И нищо чудно, тъй като Радев е генерал, а абревиатурата някога означаваше "Централен спортен клуб на армията".

През времето на тоталитаризма почитателите на двата най-популярни клуба у нас имаха сериозни стълкновения по футболна линия. Някогашният Първи - Тодор Живков, лавираше умело и в тези води, така че всички да са доволни. Тато не е обичал футбола. Все пак два тима се свързват с Първия - това са столичните "Локомотив" и "Славия". По документ държавният началник е бил привърженик на "железничарите" от София. Бай Тошо е притежавал на членска карта №1 на "Локо". Стари запалянковци на отбора свидетелстват как шофьорът на Живков идвал всяка година в "Надежда", за да му плати членския внос.

"Той към футбола по-специален интерес нямаше. Обаче с проблеми на футбола обичаше да се занимава - какво да бъде, как да бъде. Изучаваше, интересуваше се и решаваше и тия проблеми. Веднъж от столичния "Локомотив" се изхитриха и по един повод - не си спомням вече точно по какъв - му донесоха членска карта на физкултурното дружество "Локомотив". То тогава футболни клубове отделно нямаше. И оттогава насетне Тодор Живков се водеше локомотивец. А да дойде с мен на мачове успях да го проагитирам само два-три пъти - понеже имаше някаква работа там. Това беше на някакви важни международни мачове. Лично той на футболни мачове не ходеше", споделя бившият началник на кабинета на Живков - Милко Балев.

Друга мълва също пълзеше, но откъм "Овча купел". А именно, че на млади години Живков бил славист. През 60-те години на миналия век той е помолен на откриването на плувния басейн на дружеството да облече фланелка на "Славия". Веднага е фотографиран, а снимката е публикувана в родната преса. Но имаше коренно различна версия сред феновете на тима от "Овча купел". Тя гласи, че Бай Тошо много го било страх "белите" да не спечелят трофей, защото, когато през 1943 г. вдигат Царската купа, монархът умира. Та от суеверие не давал "Славия" да стане шампион.

Твърди се, че обединението на "Славия" и "Локо" (Сф) е изкарало едва две години, тъй като лично Първия наредил да се разтури работата с "белите сажди", както народному са наричали отбора.

По същото време "Левски" е обединен със "Спартак" (София), като най-големият "чорбар" във властта - Милко Балев, потрива ръце, че така ще тури край на "опозиционния" отбор в синьо. Самият Балев е болен цесекар и доста невъздържан на трибуните, откъдето сипе заплахи и ругатни по футболисти, треньори, съдии и ръководители, ако любимците му не побеждават. В другия лагер са някогашният вътрешен министър Ангел Солаков и Борис Велчев, които били далеч по-възпитани запалянковци. Но с обединението се оказва, че "сините" спортисти минават под пагон в милицията и възможностите на клуба се увеличават, като той става реална конкуренция на създадения по съветски тип ЦСКА. Битките на високо политическо ниво достигат кулминацията си след прословутия финал за Купата на България на 19 юни 1985 г. Налице са всички основания да се мисли, че дясната ръка на Първия е замислил всичко предварително. Балев действа в комбина с друг член на ЦК - Иван Шпатов, който освен това е и шеф на Българската федерация по футбол. Показателно е, че още на почивката Шпатов нахлува в съдийската стая и директно заявява на рефера Ахмед Яшаров и помощниците му Величко Цончев и Димитър Шаралачки: "От утре "Левски" и ЦСКА няма да ги има. Аз ги разформировам. Но и вие повече няма да сте съдии".

Напрежението достига точката на кипене, когато Емил Спасов от "Левски" хваща за гушата Костадин Янчев от ЦСКА, който му "забива" поредната "балтия". В последвалото спречкване участва дори и младият Христо Стоичков. Няколко футболисти са наказани, но по-страшното е, че "Левски" става "Витоша", а ЦСКА - ЦФКА "Средец".

Сталин

И докато тук първия човек в държавата страни от клубни пристрастия, то в други страни не е точно така. Бащата на народите - Йосиф Сталин, който уж не харесвал футболната игра, осъзнавал каква роля може да изиграе спортът и в частност футболът за пропагандата и контрола на масите. Затова и въпреки думите си Сталин е симпатизирал на "Динамо" (Москва). През 1952 г. той разформирова ЦСКА (Москва), след като СССР допуска загуба от Югославия на Олимпийските игри в Хелзинки, защото по голямата част от Сборная тогава е именно от московските "армейци".

Хитлер

Превърналият се в най-голям враг както на Сталин, така и на целия свят, Адолф Хитлер се твърди, че е симпатизирал на "Шалке 04". Пристрастията му към този отбор са само догадки, като се стигна до момент, в който от клуба излизат с официална позиция, в която се разграничават от твърденията, че лидерът на нацистка Германия е бил техен привърженик. От клуба заявиха, че това, че "Шалке" е бил успешен в този период, не е непременно свързано с Хитлер и че по тази логика Маргарет Тачър трябва да е фенка на "Ливърпул". Твърденията за пристрастията на Хитлер идват заради факта, че "Шалке" печели 6 титли по време на Третия райх. Но в Мюнхен, откъдето започва политическият път на диктатора, твърдят, че любимият му отбор бил "Мюнхен 1860", но доказателство за това няма.

Дучето

Бенито Мусолини, лидерът на фашистка Италия в периода 1925-1943 г., е подкрепял "Лацио", като това е донесло немалко неприятности на клуба в годините след падането на Мусолини от власт. Въпреки това някои по-крайни фенове на "орлите" продължават да носят символи на Дучето и на фашизма, което носи наказания и глоби на клуба в днешно време.

Чаушеску

Докато Николае Чаушеску е на власт в Румъния между 1965 и 1989 г., "Стяуа" е клубът на армията в страната. Той често пъти използва своята политическа власт, за да помага на клуба да взима футболистите от другите румънски отбори, които желае. Докато Чаушеску покровителства "Стяуа", клубът печели КЕШ, като това се случва през 1986 г., превръщайки се в първия клуб от Източна Европа, който го прави.

Другарят Ким

Диктаторът на Северна Корея Ким Чен Ун толкова се увлича от "Манчестър Юнайтед", че иска мачовете на отбора да бъдат излъчвани по националната телевизия в страната му, твърди британското издание "Мирър". Това му желание е незаконно, защото в Северна Корея няма телевизия, която да има права да излъчва Висшата лига.

Кадафи

След смъртта на либийския полковник Муамар Кадафи през 2011 г. сред личните му вещи е открита чаша с емблемата на "Ливърпул". Синът на либийския лидер - Саади Кадафи, дори става професионален футболист, като е част от няколко италиански клуба, а след края на кариерата си става президент на Либийската футболна федерация.

Бин Ладен

Колкото и странно да звучи, Осама бин Ладен бил от "Арсенал", нищо че толкова мразел западния капитализъм. Преди да стане лидер на "Ал Кайда", Осама бин Ладен е страстен привърженик на "топчиите". Твърди се, че докато живеел в Лондон със семейството си, той често е ходел на мачове на "артилеристите". След като фактът придобива мрачна известност, феновете на "Арсенал" дори измислят песен за него, която гласи: "Осама, уо-о, Осама, уо, уо, уо, уо, той се крие в Кабул, той обича "Арсенал".

Франко

Генералисимус Франсиско Франко прави нещо, което е доста срамно от фенска гледна точка - сменя отборите. Първоначално испанският диктатор от втората половина на XX век подкрепя "Атлетико" (Мадрид), но след като "Реал" (Мадрид) печели 5 поредни трофея от КЕШ между 1956 и 1960 г., той залюбва "белите" и оттогава е техен привърженик.

Мугабе

Зимбабвийският диктатор Роберт Мугабе е отявлен и доказан фен на "Челси". В интервю преди години той разкрива, че докато гледа мач на "сините" по телевизията, дори съпругата му не го безпокои. Освен "Челси" той е фен и на "Барселона", но лондончани остават първата му футболна любов.