Веселин Маринов: Страхувам се за внуците си

Бъдещето на технологии, войни и безчувственост между хората ме плаши

КОЙ Е ТОЙ

Веселин Стефанов Маринов е един от най-обичаните български поп изпълнители. Роден е на 4 август 1961 г. в Полски Тръмбеш. Занимава се с музика от 7-и клас, а през 1961 г. прави своя дебют на сцена с рок групата "Импулс". Познат е на публиката с вечните си хитове, сред които "Горчиво вино", "Да се събудиш до мен", "Лятна жълта рокля", "Коледен сън" и много други.

- Г-н Маринов, как прекарахте коледните празници?

- Знаете, аз постоянно съм на път - имаше много фирмени и общински празници, на които присъствах почти всеки ден и пътувах, тъй като от няколко години живея в Разлог. На 22 декември в моя дом пристигнаха внуците и децата ми, дъщеря ми и зет ми, а на 25-и следобед направихме празничния обяд. След това бях поканен на "Българската Коледа" и на още много мероприятия до 1 януари.

- В какви хора искате да се превърнат внуците ви?

- В този бързо променящ се свят на технологиите, които според мен ще ни унищожат, ме кара да си мисля с немного светли чувства за бъдещето на внуците ми и какво им предстои. Според мен училището ще изчезне след 15 години. Ние вече никога няма да разберем какво е да очакваш писмо от любим човек. Младите вече не могат без мобилните си апарати и онази безчувственост, която им дават те. Войните натискат от всеки ъгъл - на косъм сме от световен конфликт и единственото, което все още удържа света, са масовите оръжия. Остава ми надеждата, че всичко това, което казвам, няма да е така и светът ще се усети и след години ще започне да мисли по-правилно. Дотогава е важно внуците ми да имат едно добро домашно възпитание, защото няма откъде другаде да го научат.

- Изменили ли са се празниците от времето, когато бяхте дете?

- Нищо общо нямат с моето детство. Като започнем от големите зими и дългите вечери и дни. Като дойдеше средата на ноември, всичко ставаше в сняг. Въобще животът бе по-интимен, нямаше мобилни оператори. Израснал съм в едно малко градче, където, когато паднеше снегът, коли не излизаха. Само един шофьор на автобус, който минаваше от време на време да поутъпче малко. Тогава нямаше Коледа, имаше само Дядо Мраз и Нова година. Много хора си празнуваха и си пазеха традициите, но не беше акцент в живота ни, което ме накара малко по-късно да открия ценностите на този християнски и толкова човечен ден. Някъде от детството ми остана любовта към празниците и затова може би съм световен шампион в това отношение - имам три албума с авторски песни, а не с кавъри. Това, че моите творения не се пускат по радиата, не ме отчайва, защото чрез интернет те все пак достигат до хората и залите са пълни. Идвайки декември, ставам различен.

- Какво продължава да ви вдъхновява да се занимавате с музика?

- Любовта към това, което обичам да правя. С времето осъзнавам, че каквото и да се случи - дори една огромна торба с пари да падне от небето, ще продължавам по същия начин и не се уморявам, а изпитвам огромно удовлетворение, че върша това, за което винаги съм мечтал. Не правя компромиси с това, което върша, и не търся неща, които се харесват на момента, за да бъда популярен. С годините съм изградил свой стил, който хората познават и той намира резон в техния живот. Имам 31 албума, 33 концерта в Зала 1 на НДК и 1 в "Арената", макар че много не ми допада и не искам да бъда там.

- Трудно ли ви е да създавате качествени песни в свят, в който комерсиалното надделява?

- Не ми е толкова трудно, защото разбрах, че имам достатъчно фенове, които имат потребност от мен. Спрях да се притеснявам, че не звуча в българските радиа. Вече свиквам и не се тревожа от този факт, защото с годините наложих качество. Много ми е приятно след концерт, когато отида да раздавам автографи и застана във фоайето на една зала, под емоцията на един изминал концерт, да чуя толкова хубави думи. Много хора свързват най-личните си мигове с моите мелодии. Това са неща, които ме карат да знам, че съм различен.

- Какво бихте посъветвали един млад изпълнител, който тепърва започва да се занимава с музика у нас?

- На първо място го съветвам да се образова. Свиренето на музикални инструменти ще му помогне в създаването и в търсенето на хубавата музика. Всъщност от стария лагер аз съм един от най-младите изпълнители заедно с Тони Димитрова. Много опитват, но когато видят, че трудът им не се оценява от медиите, се отказват и минават към по-модерните стилове.

- Подавали ли сте ръка на певци, които тепърва навлизат в шоубизнеса?

- Подавал съм ръка - давал съм съвети, протекция, запознавал съм ги с някои от важните хора по пътя им. Младият човек затова е млад, защото има силата да губи, да отстоява и да се бори. Трябваше да минат доста години от първия ми професионален концерт на 2 декември 1981 г. до 1994 г., когато спечелих "Златен Орфей" и ме забеляза композиторът Тончо Тончев.

- Някога случвало ли ви се е да се разочаровате от музиката?

- Случвало ми се да намразвам музиката заради пренебрежението към мен и труда ми. В днешно време парите са в основата на тези неща, докато във времето, в което израснах, имаше повече певци, които се борят и имат възможността да срещнат подходящия екип, който да им отвори пътеките занапред. Сега всичко е в ръцете на импресарските агенции, които за кратко време инвестират средства в един млад изпълнител, и после печелят многократни печалби от него. Просто животът е такъв - вече няма чувства, а само интереси.

- Какво пожелавате на целия български народ за новата година?

- Пожелавам на всички хора да игнорират неприятностите, които постоянно ни се набиват пред лицето, и да се обърнат към добродетелите и семействата си. Нека намерят повече причини да се смеят.