Пазарджик и Пловдив са имали пристанища на р. Марица

• До началото на ХХ век
•  Реката била основен търговски маршрут до появата на железницата

Река Марица някога е била плавателна чак до Пловдив и Пазарджик, че дори по нея стоки били прекарвани и с малки речни кораби. Това разкрива експозиция в хасковския Регионален исторически музей.

Изследването е на доц. д-р Георги Граматиков, събрано в книгата "Река Марица и светът около нея". Научният труд изследва най-голямата българска река и нейния принос в развитието на стопанския живот на България във времето XV-XIX век, има включени и данни от средата на XX век.

Водният път е важен фактор за възникване на трите големи центъра Пловдив, Одрин и Енос (на турски: Енез, днес - общински център в Източна Тракия, Северозападна Турция, вилает Одрин ). Още от древността до 20-те години на ХХ век Марица е била пълноводна и плавателна. По нея са плавали дървени салове, а по-назад във времето дори малки кораби, които са достигали с натоварени стоки от вътрешността на страната ни до пристанището на Енос на Бяло море. Като красноречиво доказателство за солидната търговска дейност по реката историкът припомня и любопитния факт, че при изземването на пясъци от Марица при строителството на Димитровград е открита корабна котва, която днес се съхранява в Регионалния исторически музей в Хасково.

По поречието са изградени много скели, които са малки речни пристанища. Такива е имало дори в Пазарджик, Пловдив, край Симеоновград и Одрин. През тях се е осъществявал износът на селскостопанска продукция от тракийските земи към Австро-Унгария и Франция например.

Оризът, внесен като култура по българските земи с идването на османските турци, който се е произвеждал в полетата по поречието на Марица от Пазарджик до Пловдив, е бил с качество, сравнимо с това на египетския и доста търсена стока. Като интересен факт д-р Граматиков добавя и подема по това време на занаята мутафчийство, при който се изработват изделия от козина, в районите на Старозагорско, Карловско и Хасковско. Мутафчиите от тези район били натоварени с изработването на чувалите за преноса на селскостопанската продукция през Марица. Те били от кози кожи, тъй като при дъжд капките се оттичали по животинския косъм и влагата не достигала до продукцията вътре.

По реката се пренасяли и други стоки, като например орехови трупи, добити от днешните райони на Казанлък, за мебелопроизводството във Франция. Марица дава хляб и на мелничарите. Изградени са воденици по поречието от Пловдив до Енос. С възможността за напояване от водите на Марица площите около селата Раковски, Черноконево и Майно, дали основата на изграждането на Димитровград, поставят района като един от центровете на зеленчукопроизводството.

За жалост, поради затлачване с пясък пристанището на Енос спира да функционира в предишните си мащаби в края на XIX в. С това почти се прекратява и активната търговско-обменна дейност по река Марица. Пристанището се премества до Дедеагач, днешен Александруполис, и с това се слага началото на развитието му.

Затова и можем да наречем река Марица "водната магистрала" на Южна България в старите времена, казва авторът. Тя е с изключително значение за развитието на международния търговски обмен през нашите земи до появата на Барон-Хиршовата железница с маршрут Цариград-Одрин-Пловдив. Доказателствата са запазени в османски документи, обнародвани и публикувани в различни сборници, преведени от Българската академия на науките, и запазен снимков материал в Държавния архив.

По поречието в Маришката долина се развива дори бубарството и копринарство, както и риболовът, водениците и развитието на мелничарство.

Днес реката в българския участък не е плавателна, а в турския, особено около Одрин, все още могат да се видят рибарски лодки. Въпреки намаления дебит реката и до днес е важна за околната среда и доста животински и растителни видове. Видра, малък корморан, пчелояд и земеродно рибарче са част от обитателите.

Влошаването на екологичното състояние и замърсяването на реките е световен проблем, който придобива все по-голям обхват. България притежава огромно богатство под формата на чисти водоизточници, но в последните десетилетия реките ни са подложени на голям натиск. Това оказва своето негативно въздействие върху състоянието на биологичното разнообразие.

Река Марица е изключително важен биокоридор, който свързва южната част на България със Средиземноморието. Тя е дом на огромен брой ценни видове риби, птици, земноводни и влечуги, бозайници и растения.