Изкуствоведът доц. д-р Сузана Николова: Работата със студентите ме държи будна

Младите са много интелигентни и бързо мислещи

Коя е тя

Доцент доктор Сузана преподава изкуствознание в Националната художествена академия, факултет "Изящни изкуства". От 2022 г. е главен редактор на електронното списание "Изкуство и критика". До 2021-а е главен уредник в Националната галерия в София. Член на СБХ, секция "Критика".

Уредник е на множество изложби на българско изкуство от втората половина на ХХ век и съвременно българско изкуство в Националната галерия. Автор е на публикации по проблемите на съвременната българска живопис и графика. Дъщеря е на българския художник Симеон Николов.

- Госпожо Николова, какво означава да си куратор. Дълго време изпълнявахте тази длъжност в Националната художествена галерия?

- Куратор е организатор на някакво събитие, което е изложба или проект. Той е едновременно и организатор, и режисьор, и реализатор. Общо взето, всичко. Съвместяваш много длъжности. Зависи от това колко е голям проектът. Кураторът е човекът, който създава самата идея за събитието, самата концепция, решава кои хора да покани и как да реализира проекта. Това е доста сериозна работа, която включва и това да общуваш със самия автор. Това е искрата, която те пали.

- Всъщност кураторът се занимава и с документалната част на проекта?

- Това също е включено в кураторството. Да подадеш документи, да намериш финансиране, да намериш подходящата галерия, подходящите дати и т.н.

- Какво беше проектът "Свързване", в който участвахте наскоро?

- Това е българско-македонски проект, който съществува от 10 години. Осъществява се между Република Северна Македония и България. В последното издание бях поканена от куратора на тази изложба Иво Пецов. Темата беше "Пред екрана", като третираше проблемите за навлизането на виртуалния свят в живота ни. Аз от българска страна, Горанчо Георгиевски от македонска и Иво Пецов като представител на Културния институт на Северна Македония. Всеки от нас покани по седем автори, които от своя страна имаха право да участват с по три произведения. Идеята беше, че за изкуството няма граници.

- Кои автори поканихте тази година?

- Тази година поканих Кари Попова, Свилен Стефанов, Слав Недев, Емил Бачийски, Богдан Александров, Велизар Милев и Иво Бистрички. Всеки от тях е много разнообразен и истински. Някои от тях работят с метал, други със стъкло, трети с фотография. В изкуството е важно съзиданието и свързването на хората, независимо откъде са.

- Дъщеря сте на един известен български художник, Симеон Николов. Вие самата рисувате ли?

- Аз съм завършила художественото училище в град Смолян, специалност художествена обработка на металите. Работила съм металопластика и рисуване.

- Какво ще разкажете за баща си?

- Той беше много стойностен и одухотворен човек. През миналата година щеше да има 80-годишен юбилей, но за съжаление си отиде по-рано. Той живееше в Смолян, но направихме негова изложба тук в София. Самата организация на такава изложба не е никак лесна. Тя отнема около година. Подаване на документи, кореспонденция, взимане на картини от различни институции, договори, застраховки и т.н. Въобще не е лесно да се организира такава изложба. Дължа голяма благодарност на проф. Свилен Стефанов, който беше с мен през цялото време.

- Баща ви е бил много скромен човек?

- Да, то си личи в неговата живопис. Вглъбена е и не е крещяща по никакъв начин. В момента изложбата е в Смолян и ще остане там до май. Баща ми е бил уредник в галерията, иначе е роден в Ксанти, Гърция. Бил е първоначално художник в Родопския драматичен театър, където са работили много известни артисти като Тодор Колев, да кажем.

- Той е учил и в Художествената академия?

- Да, тогава се е запознал с майка ми, Калиопа. След това се е върнал в Смолян и е станал главен художник на окръга. Взел е много активно участие в изграждането на центъра на града. Аз съм много горда с баща ми, защото е направил много за Смолян.

- Вие подготвяте в момента книга за неговото творчество?

- Той беше прекрасен пример и събеседник. Винаги съм му се възхищавала като художник и като човек. Всъщност през последните 15 години всяка година представяхме негова изложба. Ние сме един вид колеги с него.

- Хората винаги са го свързвали с майка ви?

- О, да. Симо и Калиопа. Аз съм много свързана с двамата, както и със Смолян. Напоследък правим доста интересни неща в града.

- С какво се занимавате в момента?

- Преподавам в Националната художествена академия. Обща история на изкуството на Стария свят, кураторство и Българско изкуство от втората половина на XX век. Много съм щастлива да работя с млади хора. Те са много интелигентни и бързо мислещи, които много бързо обхващат цялата информация. Моята професия е такава, че те поддържа непрекъснато в тонус.

- Участвали сте и в създаването на много музеи?

- Да, това са "Софийският Арсенал" музей, Музеят на социалистическото изкуство, Квадрат 500, къщи музеи... доста неща. Но работата със студентите е нещото, което те държи напълно адекватен, да си абсолютно информиран. Те непрекъснато следят моята работа и аз не мога да се отпусна, дори и да искам. Това ме държи жива.