Сценаристът Тео Чепилов от Лос Анджелис: Не знам дали Холивуд би се възстановил

Бих направил филм как пожарите са дело на сериен подпалвач, казва българинът

Кой е той

Сценаристът на български филми и сериали Тео Чепилов от няколко години живее в Лос Анджелис. Стои зад заглавия като "Под прикритие", "Домашен арест", "Стъклен дом", "Скъпи наследници", "Забранена любов", "Откраднат живот", "Дъвка за балончета". Сред авторите е и на легендарното списание "Eгоист". Пламъците в Ел Ей почти щели да захапят дома им със Сара, съпругата му - вихрели се най-яростно на 4 преки от тях, но те успели да избягат навреме. За огнената катастрофа и живота в света на богатите разказа той пред "България Днес".

- Г-н Чепилов, какво се прави в такива моменти, каквито само по филмите сме виждали?

- Към 7 сутринта се събудих и докато се размотавах, погледнах телефона и видях, че някой беше постнал кадри, на които небето бе оранжево. Излязох да видя и цялото небе наистина беше оранжево и в пушеци. От нас обикновено се виждат небостъргачите в центъра, но сега ги нямаше - толкова плътна беше димната завеса. Всички спираха и гледаха, точно като по филмите, когато удари бедствие. Събудих съпругата ми Сара, която реши, че преувеличавам, понеже е местна и е свикнала на такива ситуации. Когато имаше няколко земетресения, 5-6 по Рихтер, което за Калифорния е нищо, аз после имах кошмари. А тя ми се присмиваше. Но сега Сара излезе, погледна небето и каза: "Не съм виждала нищо такова досега". Решихме да не губим време. Това е 20-милионен град и е ясно, че ще се получат задръствания по пътищата, което и стана. Събрахме една торба багаж с дрехи и играчки за сина ни Бо и тръгнахме с колата. Стигнахме до едно градче на 80 км от Ел Ей. То е като нос в океана и пламъците от квартала ни Палисейдс се виждаха по права линия. Като северно сияние беше, сюрреалистично. На сутринта басейнът на хотела беше покрит със сажди. И отново потеглихме с колата и се изместихме още по-надалеч. Имам приятел, доброволец пожарникар, който беше публикувал кадри от Палисейдс - като лунен пейзаж, нищо не е останало. Един от най-красивите квартали изчезна.

За Малибу ми е жал, защото винаги усещах импулс да спра и да го разгледам. То е като магистрала с красиви къщички от двете страни. Това беше целият квартал и имаше островчета, където да спреш с колата, да гледаш залеза, да караш сърф. Все си казвах да спра за 5 минути, ала все бързах... И сега целия този квартал го няма. Всички къщи са изгорели, останали са само тръбите. Огънят е бил 200 градуса. Затова и с хеликоптери не са могли да го достигнат.

- Житейски извод прозира от това.

- Да, едно момче показа гаража, в който дядо му си е държал любимия шевролет. От колата нищо не е останало, а той не я е карал, защото я е пазел.

- С малко дете на ръце как се справихте?

- Синът ни е готино хлапе, не е от децата, дето искат да си спят в собственото легло. Нали има луди родители и сме го тренирали! Научили сме го да заспива където му падне. Той се казва Бо. Това е шведско име, кръстен е на бащата на жена ми. Произнасят го като Бу. Странно е в съчетание с българска фамилия, но като тръгнахме да му правим инстаграм, видяхме, че е свободно (смее се).

- Какво е да си вътре в такова бедствие?

- Повечето го видях през очите на приятели. На един от тях къщата му изгоря, два пъти се евакуира. Скриха се в хотел, огънят стигна и дотам - в Бевърли Хилс. Накрая така се травмираха, че се изместиха в Аризона.

- Вие замислихте ли се да смените адреса?

- Всичко ни е там - работа, проекти, и малкия с толкова усилия го записахме на детска градина. До няколко месеца трябва да тръгне, една година ни отне да му намерим място. Голям град, ограничени ресурси. Трябва да започнеш да действаш за детска градина още преди да си създал детето си. Замисляме се с жена ми какво да правим, тя има родини и в Сиатъл, аз съм живял в Ню Йорк, харесва ми там. Българите се усещат повече като общност там. В Ел Ей са повече като приятелски групички. Събират се 300-400 души на Великден, прави се голямо събитие, но по-трудно е да чуеш българска реч, пръснати са. Този град ме смачкваше с мащабите си в началото. В трафика, в нормален ден, хората в задръстването по улиците са към 6-7 милиона. Непрекъснато!

- Как върви животът ви извън това?

- За сценарните проекти, по които работя, не мога да говоря, защото имам подписани споразумения - докато не излезе филмът. Иначе бачкам по един полицейски сериал, който е много обещаващ проект, да видим. През цялото време правя стендъп и яко ми се смеят американците, наред с другото е и чудесна терапия. Общо взето, животът ми извън това, е посветен на малкия звяр - не знам новите клубове, но знам всички детски площадки и паркове. У нас също е като детска градина - има катерушки и купища коли. Първата му дума беше car (кола) , после "мама". Нищо че аз му купувам колите. Да имам дете е най-големият плюс за кариерата ми - той винаги успява да се сприятели с най-лудите деца в парка, които после се оказват с бащи и майки кинаджии и рокзвезди. Той също се снима във филм и игра "бебе в затвора". Не беше в затвора, а майката носеше бебе на свиждане на бащата в затвора. Снимаха буквално 20 минути. И за това приключение даже пари му дадоха, при това нелоши - чекът си беше на негово име, аз съм му го запазил. Всъщност с първия му чек с изкарани пари беше платено обучението за сексуален тормоз, което трябваше да премине, за да го допуснат на терен.

- Какъв е този курс срещу сексуален тормоз?

- Един час видеоурок онлайн със ситуации, които не са приемливи - това са модерните принципи тука. Буквално ти обясняват какво не можеш да правиш и как да реагираш в дадени ситуации. С анимации и примери. Трябва да го гледаш и после има тест. Синът ми беше малко над годинка тогава, но тука такива са процедурите. Иначе нищо не научи от курса - после снима една фотосесия и веднага прегърна момиченцето, с което работеха, и ми казаха: "Брат, нищо ли не запомни от курса - това е технически сексуален тормоз". Веднъж едно детенце, с което той отиде да си играе, му каза: "Имам нужда от лично пространство". Тук такива са децата. Друг път ги подслушах как си играят на ресторант на детската площадка и едната искаше да говори с мениджъра, а другата заплашваше, че ще ги осъди или застреля (още не беше решила).

- В Меката на богатите и недосегаемите появи ли се усещане колко всъщност безпомощни сме хората?

- Имаше го със сигурност. Нали казват, че каквото пуснеш в интернет, остава завинаги, и се появиха изказвания на двама-трима от мултимилионерите, на които им изгоряха къщите. Говорели са за това, че няма смисъл да се плащат данъци, че социалните политики са бошлаф работа. Но сега се оплакват как нямало достатъчно пожарникари. Тоест когато проблемът стана техен, мненията им се смениха. Бяха публикувани и данъците, които са плащали собствениците на някои от изгорелите къщи.

Но тези хора търпят загуби, това, че са милионери, не прави загубите им по-малки. Появиха се и мародери, имаше авария с тока, нямаше интернет. А модерните имения са направени така, че даже и ключалките на вратите се управляват през интернет. И се оказа, че богатите не могат да си затворят къщите и остават отключени. Мобилизираха националната гвардия, 2000 души, да пазят къщите от крадци.

- Като сценарист провокира ли ви това как бихте разказали такава история?

- О, разбира се. Когато го изживееш от първа ръка, виждаш как всички бягат и мачкат всичко по пътя си. Мислех си също, че сме виждали филми за серийни убийци, а не за сериен подпалвач например. И как ако човек го е направил цялото това нещо?! Не знам и дали Холивуд би се възстановил - стачка, орязани бюджети, сега и това нещо. Бизнесът се мести в Атланта.