Димитър Добрович е първият български художник

• Рисува всекидневието на италианския народ 
• Учи в Истанбул и Атина, живее и твори 44 години в Рим 

Димитър Добрович е първият български художник с академично образование. Талантливият българин твори през Възраждането, като постига популярност не само у нас, но и в Европа.

Димитър Добрович е роден през 1816 г. в Сливен и не случайно художествената галерия в града в наши дни носи неговото име.

Когато е 17-18-годишен, Добрович учи в гръцкото училище в Куручешме (днес - квартал на Истанбул), познато с официалното си наименование Патриаршеската велика гръцка народна школа, макар разговорно да го наричат Куручешменската гимназия. Поради избухването на чумна епидемия Димитър е принуден да напусне града. Но силен и ярък спомен от този период в живота му оставя сближаването с Георги Стойков Раковски и възприемането на революционните идеи.

Още в младостта си Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.

Творческият му път продължава в гръцката столица Атина, където прекарва следващите 10 години от живота си. Нашенецът започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот и до 1845 г. продължава да учи в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа. Учебното заведение е преструктурирано в Художествена академия и до 1848 г. българинът учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина и става известен като Димитриос Добриадис - име, което през следващите години ще използва и с него ще натрупа популярност.

Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви, а някои от запазените му творби от този период са "Портрет на гръцки владика" (1842-1843 г.), "Портрет на жената на италианския художник Рафаело Чеколи" (1842-1847 г.), "Портрет на момиче" (ок. 1850 г.) и "Портрет на църковния писател Евгениос Вулгарис".

През 1848 г., докато България още е под турско робство, Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия "Св. Лука" (Accademia di San Luca). Там професори са му Томазо Минарди и Филипо Агрикола. Революционният дух отново завладява нашенеца, докато е в италианската столица, и се включва в движения на студенти, последователи на Гарибалди.

През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование - нещо, което допреди това нито един наш сънародник не е успявал да направи.

Добрович живее в Рим в продължение на 44 години - до 1892 година. Картините му са повлияни от европейския романтизъм. Изработва своя "елеофотографска" техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция и посредничи в пренасянето на мозаечен материал за римските катедрали. Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим.

Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от всекидневието на италианския народ: картините "Предачка", "Италианска селянка", "Италианска селянка с делва на главата", "Селска девойка с кози" и други.

По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини, като рисуваната от натура "Болно момиче". В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски и Хаджи Димитър.

След поредицата от успехи зад граница Димитър решава да се завърне в България през 1893 г., когато вече е на 77-годишна възраст. У нас излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.

Основите на Художествена галерия "Димитър Добрович" в родния му Сливен са поставени през 1905-а - годината, в която бележитият ни художник издъхва на 89-годишна възраст. Създаването на институцията е възможно със завещанието на възрожденския живописец. С оставените творби младият художник Йордан Кювлиев урежда постоянна експозиция в библиотеката на местното читалище "Зора". По-късно след неочакваната му смърт неговата майка Зоица дарява на институцията четиридесетина негови платна. През 30-те години сбирката преминава към Исторически музей – Сливен, и е обособен Художествен отдел. През 1965 г. с указ на Министерския съвет сбирката е обособена в самостоятелен културен институт с официалното наименование Художествена галерия "Димитър Добрович" и със самостоятелна сграда за постоянна експозиция ("Узунова къща").

Днес художествената галерия притежава фонд от близо 7500 творби (живопис, графика, скулптура, приложно изкуство, неконвенционални форми, икони, църковна утвар и други). Галерията разполага с четири постоянни експозиции, разгърнати на три обекта.