Незрящият ултрамаратонец Виктор Асенов: У нас съм единствен планински бегач, не искам да е така

* Щастлив съм, Господ ми е дал каквото съм поискал
   * Трудно се пречупва мисленето на чиновника
    * Започвам дуатлони - колоездене и бягане

Кой е той

Незрящият атлет Виктор Асенов успешно пробяга на два пъти планинския маратон "Витоша 100". 28-годишният мъж се изправя пред много предизвикателства - обича да кара ски, да влиза в пещери, изкачва върхове, като прави това с много упоритост. Миналата година Виктор се впусна и в "Дунав ултра", като измина 740 км трасе с велосипед в тандем с Елица Стаменова и успя да го премине за шест дни.

- Викторе, ти се определяш като един шумен, борбен човек, който е завършил педагогика.

- Завърших я, само ми остава държавният изпит. Да, точно такъв съм, дори имам профил - "Виктор Несломимия". Занимавам се с много активности.

- Защо избра педагогиката, работа с деца в домове?
- Всъщност вече ги няма домовете, вече са центрове за настаняване от семеен тип и центрове за обществена подкрепа. Имах някакви идеи да работя това в началото, но в един момент видях, че хората не гледат на незрящия човек като на такъв, който може да промени системата, да я направи по-адекватна към нашите нужди. Много е трудно да се пречупи това тяхно мислене на чиновниците. Винаги се поставя субективният фактор, а не обективният.

- Орхан Мурад искаше да създаде движение на хората в неравностойно положение, защото са много и иска промяна.
- Не бих участвал в него. На този етап политическите партии не са работещи до степен, че да надскочат своите интереси, а се опитват все още да си ги бутат. Те не работят за хората, които представляват. Да, има незрящи като предложения за партиите на изборите, но те винаги ги слагат назад в списъците и никога не влизат в парламента. Хората като цяло си правят партии, за да си прокарват техни инициативи.

- Има една инициатива, която бе положителна - от Ицо Хазарта и Деница Сачева, по повод идеята да отпадне тайната за осиновяването.
- Това беше нещо много важно. Аз бях един от кандидат-осиновителите, но нещата ми се провалиха. Бях и кандидат за приемно семейство, но и там ми отказаха, защото казаха един вид, че детето, които вземем с моята жена Калинка, може да се удави, изгори и т.н. Това бяха субективните фактори. В чужбина аз проучвах, има такива хора, които кандидатстват и стават приемни родители. Това е нещо естествено и се случва. При нас, за съжаление, е друга системата. Обществото още не е узряло за това.

- Криско сега поде друга инициатива - да заработи център за деца с Даун.
- Това е прекрасно, но в този център трябва да има и преподаватели, и хора, които да се обучават за работа с такива деца, много е трудно всичко.

- Ти си голям мотиватор - на два пъти направи големите маратони по 100 км - Витоша, "Дунав ултра" над 700 км...
- Тази година ще пробвам "Дунав ултра" да мина за по-малко време от шест дни.

- Как издържаш на всичко това, как тренираш тялото си?
- Волята е нещо много важно. Правя го от състезание за състезание. Аз обичам да спортувам на открито, аз съм човек на планината, а не да тичам в зала. Сега за тази година ще правя дуатлони - и колоездене, и бягане. Намирам си пейсъри, това са хората, които помагат на други бегачи да тичат. Той е до теб, подава ти вода, някаква храна, надъхва те и т.н. В моя случай ми дава информация за цялото трасе, но с подробности - камъни, корени, каквото можеш да се сетиш, че едно планинско трасе може да има. В България съм единствен и много искам да не е така, да има много незрящи хора, които да искат да ги науча да бягат, да правят нещо, да ходят по планините. Аз преди да почна с бягането, бях планинар, изкачвах върхове на 5000 метра. Обожавам например трасето на Боян Петров.

- Това надскачане на себе си не те ли изморява?
- Имам такива моменти, да. Тогава си почивам - правя прочиствания - лечебни гладувания, някой път житния режим на Дънов, по няколко пъти по седмица и десет дни спазвам този пост, така тялото ми се регенерира, изчиства се. След това захранвам внимателно, то е по-важно. Ям всичко, има моменти, когато тялото ми не иска месо и тогава спирам, трябва да си слушаме тялото. То ни дава изключителна информация.

- Ти не правиш нищо специално, просто волята те управлява, за да минеш тези километри.
- Да, фактът, че в чужбина има също незрящи като мен, ме накара и аз да почна. При градския маратон е различно - там няма камъни, корени, те са по равни пътища, но са и по-опасни, стават постоянно контузии.

- Калинка е твоята съпруга, която също изкачва върхове и е незряща.
- Беше ми съпруга. Очакваме делото за развод.

- Казваше, че тя е твоят мотиватор.
- Да, но се разминахме в някакви очаквания. Продължавам напред. Разделиха ни се пътищата. Имаше някои препъникамъни, едни от нещата ги казах по-горе - отказите да станем родители, да осиновим дете, приемната грижа също. И още неща се натрупаха. Няма шанс да се съберем, обсъждахме го.

- Скоро излезе филмът за лекоатлет и бивш депутат от БСП, който се състезаваше с една ръка. Би ли се снимал във филм?
- Да, бих се снимал, участвал съм във филм, но не намерихме финансиране. Това го възпрепятства да излезе. Човекът засне много неща с личните си средства, но се оказаха недостатъчни.

- Защо не се явиш на олимпийските игри?
- Защото всички тези игри са на асфалтова, равна настилка. Т.нар. "асфалтов бегач" по-бързо се изтощава чисто физически и психически, травмите са най-сложни. Тича се само в една равнина. Когато си в планината, там теренът не позволява ти да можеш да стъпваш по един и същ начин, защото винаги под крака ти ще има камък, клечка и трябва да преместиш малко центъра на тежестта и така тренираш различни мускули. Аз не обичам градските маратони, не си виждам там силата. Няма го предизвикателството - стръмен баир нагоре, после надолу, да си правиш разчети с пейсъра и т.н.

- Какво ти дава планината?
- Всичко. Сега имам разни цели - искам да направя 300 км бягане в Испания, Гърция. 7-8000-метрови върхове също искам да изкача в близко бъдеще. Не да платя на някого и той да ми помогне, сам да го направя. За мен няма дума покоряване на връх. Върха не можеш да го покориш. Планината има душа и тя ти дава енергията. Аз правя така - всеки път й се моля и тя ми дава хубаво време и бягането ми се получава. Случвало ми се е - лошо време, мъгла, моля се и хоп - оправя се. Но се е случвало и времето "да се затвори", преди да тръгна, тогава се връщам и не участвам в бягането. Като цяло обаче съм щастлив човек - това, което съм поискал от Господ, винаги ми се е случвало, давал ми го е. И съм благодарен.

Още от Виктор Асенов в рубриката "Интересните с Лили"