Александър Вазов е един от първите режисьори

• Преди това е футболист и фотограф 
• Влага 3 милиона лева във филма "Грамада", който е по едноименната поема на чичо му Иван Вазов

Александър Вазов е един от пионерите на българското кино и един от първите режисьори у нас.

Обучението в чужбина му дава не само знания, но и увереност да създава в България неща, които никога преди това не са били правени.

"Роден съм на 13 ноември 1900 година. Завършил съм френския колеж със златен медал. (Колежът навремето имаше основно училище.) След това заминах за Австрия, където учих в прогимназиалното училище "Терезианошуле". Но трябваше скоро да се завърна поради заболяването на баща ми. Продължих III прогимназия, а след това - във II гимназия. През 1916 г. заминах да уча за авиатор в Мерижвайскирхе, но войната свърши и ние трябваше да напуснем Чехия в бягство, като поехме пешком за България", пише в личните си спомени Александър, които са по препис на Катя Зографова.

Александър е син на великия ни офицер Георги Вазов, който е брат на Патриарха на българската литература Иван Вазов. Години по-късно по поемата "Грамада" на известния си чичо Александър Вазов ще създаде като режисьор първия си филм.

Преди да се занимава с кино, Александър играе футбол като вратар. Част е от германския отбор "Берлинер Шпорт Клуб", като през 1920 г. става кръстник на клуба "Спортклуб" (София), който по време на Третото българско царство е изключително популярен.

Докато е в Берлин, се запознава с видния режисьор Фриц Ланг, от когото силно се повлиява. Завършва и Мюнхенското фотоучилище, след което се отдава на музиката и заминава за Италия. В Рим учи пеене и записва курс по диригентство в академия "Санта Чечилия". Поради заболяване от грип прекратява музикалната си дейност.

По това време открива фотоателие със скулптора Андрей Николов.

"Първата ми проява в творчеството бе моята първа снимка, която ме окуражи и ме накара да обикна фотоизкуството. Бях седемгодишен, когато получих от баща си подарък един сериозен апарат, купен от него в Париж - с цайсова оптика. След като получих познания върху начина на снимането от известния тогава фотограф Борис Блъсков, аз се отправих с желанието да снимам поета Иван Вазов. Той много ме обичаше, аз четях неговите стихове гласно и така той ги проверяваше. Често влизах и в спор с него. Това бяха, разбира се, спорове между слон и мъниче, но той ги обичаше", разказва в мемоарите си Александър Вазов.

В следващия етап от живота си заминава за Швейцария, където му е първият досег с киното - започва да прави късометражни медицински филми за 15-милиметрова лента (по поръчение на Медицинската академия). Понеже там те нямат още студия, изработването на филмите става наново в Берлин.

"В България се върнах за 2 години (през 1925-а) поради заболяване на баща ми. Тук отворих едно ателие и освен това станах експерт по тютюните. Не намерих приложение на квалификацията си. След завръщането ми в Германия станах художествен ръководител на "Тетра-филм" за късо време, а сетне - на "Минерва-филм" (за игрални филми). Поставял съм и пиеси в театъра. Чрез фирмата "Минерва" направих няколко проучвания за взаимна работа с редица чуждестранни студии, което ми даде възможност да обиколя почти всички филмови студия в света. През 1919 година заснех в България "В страната на розите" - цветен филм. Съкратена, лентата представляваше 700 метра.

През 1934 година се върнах в България, за да създам киноизкуство у нас на сериозна основа. И в края на 1935 година започнах работа върху "Грамада". Спрях се на тази социална тема на Вазов, защото в нея има много филмови елементи и е доста добра основа за филм, а е и едно много прогресивно произведение. Но при разработката на поемата и превръщането й в сценарий се натъкнах на няколко празноти и слабости. Една от главните мъчнотии беше да преодолея момента, когато Камен, след като забягва с Цена, настигнат от потерята, я зарязва и избягва. Не можех да се съглася моят филмов герой да напусне любимата си, а и не притежавах технически приспособления, за да проследя бягството му (както в каубойските филми), за да бъда съвсем точен на Вазовото произведение. Затова още преди бягството снабдих Камен с пушка, която той скрито изважда изпод одъра си и впоследствие тази пушка взема участие в отбраната срещу потерята", споделя още моменти от живота си един от пионерите на киното в България.

Заснемането на филма "Грамада" е исторически момент за българското кино. Не само защото Вазов влага 3 милиона лева в продукцията, но и защото използва изцяло нови похвати.

"За пръв път в историята на киното въведох при "Грамада" оригиналното заснемане на езика, на който всяка от националностите говори: българите - на български, турците - на турски, един предател грък - на гръцки, и руснаците - на руски. Не можех да се съглася с условността всички да говорят на един език и си послужих с преводач направо от действащите лица - думите им се превеждаха на български в сбита, филмова форма. По-късно и в чужбина започнаха да въвеждат този маниер. За пръв път снимах и звука направо, по време на снимките. Между другото ние създадохме и киното в Копривщица - българския Холивуд", казва в мемоарите си племенникът на Иван Вазов.

През 1939 г. Александър Вазов режисира филма "Настрадин Ходжа и Хитър Петър". Също така основава театър "Комедия", предназначен за работнически посещения, който заплаща от собствения си джоб. След 9 септември 1944 г. е в ръководството на Съюза на българските филмови дейци, но не му е позволено да режисира. Все пак в по-късен момент успява да снима филмите "Владимир Димитров-Майстора" (1955), "Български тютюн" (1957) и "Родно море" (1962).

Земният му път приключва на 20 август 1972 г. на 71-годишна възраст, но делото му е продължено от неговите деца - синът му Януш става режисьор, а дъщеря му Кристина - сценарист.