На днешния ден: В Търново приемат Конституцията (РЕПОРТАЖ)

*Първият парламентарен звънец е надписан на фарси

*Руснаците опитали да оставят България подчинена на Турция

"Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мен нещастния от земен раб в божий, милостиви Господи, дай сили и здраве на оногова, който чете тези редове и се моли за мен."

Този текст е изписан върху звънеца, с който председателстващият Учредителното събрание екзарх Антим I е успокоявал страстите в залата. На днешната дата, 16 април, през 1879 г. е приет документът, известен като Търновската конституция. Именно с него България става отново свободна след почти пет века османска власт. 

Наблюдателните посетители на музея "Възраждане и Учредително събрание" във Велико Търново ще видят, че надписът е на езика фарси, или персийски език, който и днес се говори в части от Иран, Афганистан, Таджикистан и други страни. Но защо е така? Обяснението, което дават уредниците в музея, е просто. В началото на заседанията никой не се е сетил да поръча или донесе звънец. Дебатите бързо се разгорещили и на моменти се оказвало невъзможно председателят и заместниците му да надвикат множеството. Изведнъж някой, историята не помни кой точно, се сетил за звънеца в медресето (медицинско училище) под Царевец и изпратил да го донесат. А защо надписът е на фарси? Защото в османска Турция нямали писменост и обикновено пишели с арабски букви. Но фарси бил езикът, използван от учените хора като лекарите, висшите свещеници и държавници. 

Учредителното събрание в Търново, открито на 10 февруари 1879 г., е първото Народно събрание на България след Освобождението. Свикано е на основание чл. 4 от Берлинския договор между Великите сили и Османската империя. Участват 230 народни представители от земите на бъдещото Княжество България и Сергей Лукиянов - специален представител на княз Дондуков-Корсаков в работата на събранието и автор на проекта за българска конституция. Не са допуснати до участие представители на българите от останалите под османска власт земи - Тракия и Македония.

От българските депутати 117 взимат участие "по право" - това са председатели на висшето духовенство, председатели на окръжни съдилища и други институции, 89 депутати са избрани от населението и 24 са назначени пряко от княз Дондуков-Корсаков като представители на различни общности в България и на няколко обществени организации - Рилския манастир, Одеското българско настоятелство, Виенското българско общество "Напредък", Българското книжовно дружество и Кишиневското българско общество. 

Рамката на устройството на новото Княжество България е вече очертана в Берлин - автономно трибутарно княжество, намиращо се под върховната власт на султана. Формата на държавно управление е посочена като конституционна наследствена монархия начело с княз.

Чрез назначените пряко от княз Дондуков-Корсаков делегати броят на мюсюлманите турци е доведен до 13, включително един мюфтия, като изрично е настоявал Варненска губерния да бъде представена от поне петима турци. Гръцката общност, населяваща предимно черноморските градове, е представена от гръцкия митрополит във Варна Кирил, кмета на Балчик Янаки Комнино и избрания от Варна депутат Щерю Анастасиади. Еврейската общност се представлява от софийския равин. Откъснатите българи в Северна Добруджа, оставените в робство в Македония и Одринска Тракия нямат право на делегати. Въпреки това от там пристигат избраници в Търново, някои от които записани като представители на окръзи от Княжеството. 

Голяма група от участниците е на мнение, че Учредителното събрание не трябва да се открива, защото така българите официално ще признаят несправедливите клаузи на Берлинския договор. Неофициално тази позиция се поддържа и от някои кръгове във Временното руско управление, включително от неговия ръководител княз Дондуков, който се надява чрез разпускане на събранието да удължи руската окупация след определения от Берлинския договор срок, но тези намерения са осуетени от твърдата позиция на руското правителство и от съпротивата на много от по-умерените народни представители.

Проектът за конституция, предложен за обсъждане в Учредителното събрание, е по първоначален руски проект, изработен от комисия под ръководството на началника на съдебния отдел при Временното руско управление в страната Сергей Лукиянов. За основа на "Органическия устав", както се нарича документът тогава, са приети действащите вече конституции на съседните държави Сърбия и Румъния. 

Още на първите заседания Учредителното събрание избира своя 15-членна комисия, която има задача да прегледа руския проект и да изработи нов документ за основните начала, върху които трябва да е изградена българската конституция. В него се подчертава:

"Най-главното начало на една Конституция е началото на свободата. Свобода на действувание, говорение и мисление са начала, които като вродени человеку, трябва да се почитат от всяка Конституция". Повече от двадесет дни депутатите обсъждат бъдещата конституция подробно, член по член. Те единодушно решават да отстранят от руския проект постановки, които напомнят юридическата зависимост на Княжеството, или да се изменят в духа на българската национална независимост. Съгласие се постига по още много въпроси: названието на основния български закон да бъде "конституция", както е при свободните народи, а не "органически устав". Големи са дебатите по въпроса еднокамерен или двукамерен да е парламентът, но идеята за сенат отпада. Либералите се налагат не само по въпроса да отпадне сенатът, но и по други важни проблеми и така внасят мощна либерална струя в българската конституция. Не по-малко влияние оказват изказванията на консерваторите Константин Стоилов, Марко Балабанов и Димитър Греков за нуждата от самоуправление на общините и децентрализация на управлението, за обявяване на българската земя за свободна от робство територия, за премахване на текста за васалното отношение на Княжеството към Високата порта и много други.

Голям и важен е дебатът, който се разгаря по "църковния въпрос", защото след разпокъсването на Отечеството той е пряко свързан с "националния въпрос". С цел запазване духовното единство на българския народ в лицето на Екзархията депутатите гласуват чл. 39 на Конституцията, според който българската църква не се обособява в рамките на Княжеството, а остава част от българската църковна област, която фактически обхваща териториите на Мизия, Тракия и Македония. Неудобството от административна гледна точка за църковните дейци от факта, че местопребиваването на Екзарха остава в Цариград, е прието като необходима жертва.