До 57 съставки съдържа патриаршеското миро

От задължителните зехтин и вино до жълт кантарион, ружа и борови връхчета 

Днес, на Велики четвъртък ще бъде осветено патриаршеското миро. След това с литийно шествие то ще се пренесе в специално помещение, наречено синодална миротека, където ще се съхранява.

Светото миро се използва при миропомазване и освещаване на храмове, като само автокефалните църкви имат право да го приготвят. Това е знак за тяхната самостоятелност.

Какво означава това? Защо и как се приготвя свещената течност?

На Велики понеделник в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" патриарх Даниил даде началото на деветото варене на свето миро в историята на Българската православна църква.

Варенето продължи три дни в началото на Страстната седмица и приключи вчера. Православният водач извърши водосвет, поръси съдовете със светена вода и вля от нея в казана. По време на варенето свещеници четоха Евангелието и разбъркваха мирото по старшинство.

Мирото е благоуханна смес от елей (зехтин), вино, благовонни масла и билки, което се вари при специален и сложен Богослужебен чин (ред). Символ е на Божиите благодатни дарове.

При опелото преди погребението Христос е бил помазан с миро. Затова и вечерта на Велики петък има църковна песен "Мироносци идат, с миро Те помазват".

Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на свето миро имат само главите на отделните напълно автокефални православни църкви - Вселенската, Руската, Румънската, Сръбската и Българската патриаршия.

В своята най-нова история Българската православна църква приготвя за първи път миро през 1950 г., пет години след като Вселенската патриаршия я признава за самостоятелна. Мироваренето се извършва веднъж на няколко години, при необходимост. Последното варене преди сегашното е от април 2018-а.

Броят и видът на съставките на мирото не е строго установен. Числото на съставните вещества варира обикновено от 20 до 57.

Най-важните компоненти са зехтинът, бялото вино, различни благоуханни смоли, билки (сред които борови връхчета, корени от валериана, от ружа, жълт кантарион), корени, етерични масла и светената вода, с която започва мироваренето.

Мироваренето е дълъг и сложен процес, който продължава три седмици и половина. Подготовката започва още от Неделя Кръстопоклонна на св. Четиридесетница. След Св. литургия главата на църквата извършва малък водосвет. След това се поръсват със светена вода материалите и съдовете, смолите - счукани на прах или ситно раздробени - се заливат с част от елея, колкото е необходимо за тяхното разтваряне, а тревите и корените се нарязват на ситно и се накисват в част от бялото гроздово вино, подсилено с чист винен спирт.

Материалите се оставят да киснат така до Цветница, когато следобед тревите се изцеждат от виното и всичко се приготвя в пълна изправност за мироваренето на следващия ден.

Свареното миро се сипва в няколко съда, наричани конкуми, които след това се внасят в светия олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък.

Осветеното миро се пази в специално помещение - миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословението на главата на църквата.

Видимата страна в тайнството е помазването с осветено миро на челото, гърдите, очите, ушите, устата, нозете и ръцете на вярващия. При всяко помазване, извършващо се кръстообразно, свещенослужителят произнася тайноизвършителната формула: "Печат дара Духа Светаго. Амин!". Челото се помазва за освещаване на ума или мислите; гърдите - за освещаване на сърцето или желанията; очите, ушите и устата - за освещаване на възприеманото чрез тях; ръцете и нозете - за освещаване на делата и цялото поведение на християнина.

На Велики понеделник мироварене започна и в Румънската православна църква. След съответната подготовка и освещаване на десетките съставки се запали огромният казан за варене на светото миро в манастира "Всички румънски светци" в Букурещ. За приготвянето на светото миро през 2019 г. е приспособено просторно помещение в същата обител.

Без наша делегация за Благодатния огън

В очакване на едно от чудесата на църквата - слизането на Благодатния огън, Светият синод реши и тази година българска делегация да не пътува и да донесе огън от Светите земи заради конфликта там. Това не е първата година, в която Българската православна църква няма своя делегация към Светите земи, но Благодатен огън се пази в много храмове и манастири у нас.

Благодатен или Свещен е огънят, който се запалва всяка година на Великден в храма "Възкресение Христово", построен точно върху Божи гроб в Йерусалим. Православните християни вярват, че това запалване става по свръхестествен начин. Този огън в първите минути след запалването има уникалното свойство да не излъчва топлина и да не изгаря.