Архимандрит Дионисий: Смъртта на дядо Кирил не бе естествена

Не може да сме срещу гей парадите, а да мълчим за гей скандалите в църквата

КОЙ Е ТОЙ

Архимандрит Дионисий доскоро бе предстоятел на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски". Заради зарята и духовия оркестър на Великден бе отстранен от поста преди повече от месец. Оттогава е със забрана за богослужения. Единствено пред "България Днес" духовникът разкрива неподозирани тайни за църквата и подробности около живота си след напускането на предстоятелския пост.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Отче, измина повече от месец след раздялата ви със Светия синод, направихте ли равносметка за себе си?

- Извършвал съм всяко нещо със съзнание, че така е редно и възможно най-правилно. Относно зарята - не само в Гърция, но и в Русия може да бъде забелязана. Няма нищо, което да ме безпокои. В интервю митрополит Николай призовава всички млади духовници да не се страхуват. Няма нещо, от което да се притеснявам, камо ли да се страхувам.

- Вярно ли е, че има топла връзка между вас?

- Имаме безспорна връзка, защото всеки духовник поменава онзи, който го е ръкополагал. А мен в дяконски чин са ме ръкополагали презвитерски митрополит Николай и митрополит Галактион. Що се отнася до по-близка пряка връзка, имаше между мен и патриарх Неофит.

- Какви са отношенията ви сега?

- От 20 май с патриарх Неофит не съм се чувал и виждал с изключение на един прием в руското посолство, когато го съзрях.

- Не си ли говорихте там?

- Тъй като мисля, че до голяма степен съм се превърнал в някакъв акцент, то ако този акцент бъде в полезрението на българския патриарх, той има своите методи да ме потърси. Но не го е сторил.

- Кой остана до вас от синода?

- Никой от Светия синод не остана до мен. Това е естествена реакция. Останаха хората, които имат други морални качества и ме познават отпреди.

- Кой ви разочарова най-много?

- Като активен член на църквата 20-а година не мисля, че има нещо, което може да ме шокира и изненада. Имаше персонажи, които са били до мен само с цел лично облагодетелстване. Все пак живеем на Балканския полуостров и нравите са си такива. Може би беше положително, че не бяхме на всеправославния събор на о. Крит, иначе и той вероятно нямаше да се състои.

- Правилно ли не участва църквата ни?

- Нивото на българския клир не е на нивото на останалите църкви и не мисля, че можем да провеждаме каквито и да било задълбочени диспути, камо ли богословски. Вероятно затова и бягаме, като показваме някакво мъжество в момент, в който няма пред кого - нямаме публика.

- С отказа си не заехме ли руската страна?

- Не заехме руската, а уникалната страна, която си е типично наша - ако може да саботираме каквито и да било процеси.

- Какво е състоянието на църквата сега?

- Отсъстващо! Не мисля, че църквата е близо до хората.

- Кой и защо пречи?

- Самата църковна система! През последните 70 години е тотално обърната и обслужва едно към едно програмата, която е заложена за нея от Антон Югов (прочут кадър на БКП, бивш министър на вътрешните работи от 1945 до 1949 г. и министър-председател, свален през 1962 г. - б.а.). Системата в църквата е унищожаваща и не може да бъде променена с нови хора. Никой не може да ви каже какво иска да представлява тя през 2050 година, какво очаква да се случи, какви са нейните желания, мечти и амбиции. Може ли един човек да не мечтае, камо ли една институция, свързана само с духа?

- Аз още не съм известен официално защо не свещенодействам. Нямам дори бележка, че и есемес даже.

- Сега ходите ли в църква?

- Да, редовно посещавам. Имам нужда да бъда на място, което се явява като посолство на Рая на земята. Но кой храм посещавам, няма да кажа. Ходя при свещеници, които са ми приятели и при които се чувствам неомразен. Защото как да бъда на място, където едва ме издържат?

- Значи не влизате в "Александър Невски"?

- Бих ли могъл да отида там при една такава ситуация?!

- Кое ви липсва най-много?

- Липсват ми хората, които се черкуват в катедралата. Не мога да изоставя тези хора. Интересно ми е Светият синод къде ги изпраща за изповед, след като те са се изповядвали при мен. Те искат отново при мен, но аз няма как да го извърша. Връзката със Светия синод аз не съм я скъсал, а те я късат постоянно. Но със смъртта на патриарх Максим стабилността на църквата напълно изчезна.

- Спряга се името на митрополит Николай за бъдещ патриарх. Как гледате на една такава опция?

- Той е митрополит на половин България и има достатъчно възможности да бъде водеща фигура. Дали би бил български патриарх, не зная дали той желае. Защото на една общност от вярващи това надали е желателно. Спомнете си при възрастта, на която беше Максим, много се говореше кой ще го наследи. Когато се проведе църковният събор, имаше доста изненади. Заместник-председател на Светия синод беше Варненският митрополит Кирил, за чиято смърт виждате, че не се говори. А кой би приел, че една такава смърт е естествена? Много моля! Той бе спряган за наследник на патриарх Максим. По никакъв начин не се търси обяснение от църквата. Не само разследващите трябва да обясняват. Трябва църквата да обясни как преживя смъртта на този човек. Аз се замислям как може да забравим един митрополит, който беше професионален гмуркач и плувец. В неговите бели дробове не беше открита вода, а уж се бил удавил.

- Кой и защо имаше интерес него да го няма?

- Триъгълникът на църковната власт е сформиран от някогашната Държавна сигурност, която не е изчезвала. Системата й надали е разрушена, а и самите хора ги има. Не само тя, но и да не забравяме самата БКП. Нейните членове, ако могат да се размножат на осем партии в парламента, това не означава, че те нямат своите принадлежности в миналото. Затова трябва да се види какво е било при избора на Кирил за Варна, кога и как са се състояли нещата, а впоследствие до избора му за заместник-председател и до неговата смърт. Трябва анализ. Необходим е един църковен обществен дебат за неговата смърт. Не мисля, че активни митрополити в БПЦ са желани. А той беше активен.
Системата, изграждана от десетилетия от Антон Югов, е програма за развращаване на БПЦ! Скандалите, които са шумни навън, не се коментират вътре. Да вземем гей скандалите - не можем да имаме призиви срещу гей парадите, а за съществуването на този проблем вътре в клира да се мълчи.

- Как може развратената ни църква да тръгне нагоре?

- Чрез очистване! Седем патриарси, но без участието на нашия следва да бъдат поканени тук и да четат очистителни молитви на тази земя. Много сме зле! Много! Колкото повече един човек е със зависимости и обвързаности, толкова повече той е изтласкван нагоре.

- Нека посочим конкретни имена.

- Всички! Има ли свещеник в "Александър Невски", който да е в бунт срещу мен и да е племенник на Ловчанския митрополит? Има! И имайки предвид, че Светият синод в едва сформиран кворум взима решения спрямо мен. От 15 митрополити бяха седем. Тогава митрополит Йоан беше извикан от о-в Крит, за да може да състави този кворум. Явно се е знаело, че този всеправославен събор няма да е с наше участие, и затова може българският представител да бъде призован тук, за да се организира един инквизиционен процес. Крайно време е всъщност на площад "Св. Александър Невски" да се вдигне клада, на която да бъда изгорен. Та благодарение на тези 8 гласа от 15-те ни митрополити се взема решение с участие на този човек, който все пак е в родствени отношения със страна по казуса. Изборът на църквата по отношение на мен и другата страна казва категорично тя какво предпочита. Аз го приемам и продължавам напред!