Захари Стоянов орязва "Обесването на Васил Левски"
Иво АНГЕЛОВ
Писателят Захари Стоянов е премахнал последния куплет от оригиналното стихотворение "Обесването на Васил Левски", което е написано от Христо Ботев.
В навечерието на 144-ата годишнина от смъртта на Апостола на свободата "България Днес" ще ви разкаже за малко известни промени в най-известното и въздействащо стихотворение за Апостола на свободата.
Сравнение между двете произведения - това, което първоначално публикува Ботев, и станалия по-късно популярен вариант, ясно показва, че са правени значими промени. Оригиналът на стихотворението е публикуван в брой 22 на вестник "Нова България" на 12 август 1876 година. Заглавието е "Дякон Васил Левски". Вторият вариант е публикуван в "Съчинения на Христо Ботев", редактирани от Захари Стоянов от 1888 година.
На две съседни странички в тефтерчето на Ботев има чернови на стихотворението "Дякон Васил Левски". През 1875 г. Ботев издава стенен календар с образа на Хаджи Димитър, а през следващата - 1876 г., календарът е посветен на Левски и съдържа стихотворението, но екземпляр от него не е запазен. Вестник "Нова България" в единствения си тогава брой препечатва този вариант. Лиричното произведение е последното стихотворение на Ботев.
В оригинален вариант творбата има 6 куплета, но при редакцията на Захари Стоянов последният е премахнат. Редовете, които днес са неизвестни, гласят:
"Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!"
Липсващата строфа може да бъде видяна на една от страничките на личното тефтерче на Ботев, като в него могат да се открият и други различия в текста на творбата.
Друга забележителна промяна има в един от най-силните емоционално куплети на стихотворението.
В оригинала Ботев пише:
"И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила".
Захари Стоянов решава да премахне многоточието и изречението да продължи, като по този начин създава една от най-запомнящите се фрази в родната литература.
"И твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила."
За финал Захари Стоянов сменя и името на стихотворението, като го прекръства от "Дякон Васил Левски" на "Обесването на Васил Левски".
Около написването на стихотворението за Апостола на свободата има и друг интригуващ момент. По думи на съвременници и приятели в продължение на три години Ботев винаги носил със себе си текста на стихотворението, за да го редактира. Това било изключително нетипично за него, който често пишел стихотворенията и статиите си на един дъх. Но в творбата си за Дякона му трябвало значително повече време.
ОРИГИНАЛЪТ
"Дякон Васил Левски"
О, Майко моя, родино света!
Защо тъй горко, тъй скробно плачеш?
Гарване и ти, птицо проклета,
над чий там гроб тъй грозно грачеш?
О, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня;
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня!
Плачи! Там близо до град София
вида аз стърчи черно бесило.
И твоят един син, Българио,
виси на него... Със страшна сила.
Зимата пее свойта зла песен.
Вихрове гонят тръни в полето
и студ, и мраз - плач безнадежден!
Навяват на теб, теб на сърцето!
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в мъглата;
старци са богу молат горещо,
жените плачат, пищат децата!
Умря той вече! Юнашка сила
твойте тиране скриха в земята!
О, майко моя, родино мила,
плачи за него, кълни съдбата!
РЕДАКТИРАНИЯТ ВАРИАНТ
"Обесването на Васил Левски"
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш?
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш?
Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.
Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,
виси на него със страшна сила.
Гарванът грачи грозно, зловещо,
псета и вълци вият в полята,
старци се молят богу горещо,
жените плачат, пищят децата.
Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето,
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето.
