Внучката на Тодор Колев - Теодора Кулева: Не съм с връзки в "Откраднат живот"

Лили Иванова и дядо са ми пример

Коя е тя

25-годишната Теодора Кулева е внучка на големия актьор Тодор Колев. Завършва НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на проф. Ивайло Христов. И двамата й родители - Албена Колева и Венцислав Кулев, са завършили ВИТИЗ. Майка й става актриса, а баща й пише пиеси и се занимава с журналистика. Когато решава да учи в академията, тя кандидатства, без никой да знае за родството й с Тодор Колев. Приемат я от втория път в класа на проф. Стефан Данаилов. Впоследствие Теодора се мести и завършва в класа на проф. Ивайло Христов. Теодора нашумя напоследък с ролята си в "Откраднат живот".

- Теодора, как влезе в хитовия сериал "Откраднат живот"?

- Явих се на кастинг, на който казах монолог в различни ситуации. Явно са ме харесали. Ходя на всички кастинги, защото не сме в Холивуд, за да си избираме. Актьорите у нас не са от богатите хора.

- Играеш ролята на плахата д-р Войнова, такава ли си ти в живота?

- О-о-о, не! Моят образ е на сричаща жена, но нататък ще стане съвсем друг, само почакайте... (смее се). Всъщност д-р Войнова е много различна от мен. Нещото, което ни свърза, е, че в сериала всички се чудят как е влязла в екипа и постоянно говорят за нея, че е връзкарка. Това на мен ми е болна тема, защото целият ми живот е свързан с подобни коментари зад гърба ми - че съм някъде заради протекции. Именно заради това не казах на Стефан Данаилов, че Тодор Колев ми е дядо, когато влязох в неговия клас. Моята идея беше да бъда приета заради собствените си заслуги. Омръзна ми непрекъснато да ме питат за дядо ми, за майка ми. Да носиш тази фамилия е чест, но аз сама вървя по пътя си и повярвайте, никой не ми го проправя, напротив. Иначе в "Откраднат живот" екипът е страхотен, създава усещане за семейство, което много ми допада.

- Дядо ти би ли те харесал в "Откраднат живот"?

- Би имал много забележки към мен със сигурност. Но човек се учи от грешките си.

- Преди години бе против комерса, а сега?

- Сега е различно. Като излязох на пазара, видях колко е трудно всичко, свързано с актьорство и издържане от това. Вече не бих си избирала само ролите, които искам. Бих правила всичко, но ще се опитвам да е на най-доброто ниво. И дядо ми правеше комерсиални неща, но ги правеше качествено.

- При теб природата не си е почивала - пееш джаз, свириш на пиано, играеш народни хора, танцуваш класически балет. Какво не можеш да правиш?

- Не мога да смятам. Зле съм с точните науки. Обаче опитвам да съм много добър човек, защото в нашите среди се отнасят не особено добре към децата на известните. Но съм решила да бъда добър човек, каквото и да ми струва това. Все пак съм взела много от школата на Ламбо, както и на Ивайло Христов. Работя къртовски, занимавам се и с музика, с джаз, играя в театъра.

- Мислила ли си да се явиш в X Fаcтоr, "Гласът на България"?

- Да, мислех, но смятам, че първо трябва да си изградя актьорската кариера, а после да се занимавам с пеене. Ако сега го направя, има опасност да ме надценят, а не искам това.

- Не си ли прекалено самокритична?

- Може би. Но на това ме е учил покойният ми дядо, както и майка ми. Винаги исках от дядо ми да ми покаже пътя и да ми даде мнението си за нещата, които правя. Той ме съветваше никога да не позволявам странични фактори от личния живот да ме разконцентрират в работата. Дядо винаги казваше, че актьорът трябва да е професионалист докрай. Това да бъда сериозна и да се опитвам винаги да направя нещата възможно най-добре, докато не усетя, че са станали, че са се получили. Дядо смяташе, че живеем в една дупка, в една малка провинция на света и че тук каквото и да постигне човек, то никога няма да бъде на световно ниво. И до такава степен живеех с тези думи, че в опита си да се стремя нагоре, може би малко съм прекалила с мачкането на самочувствието си. Но той е бил прав, в България професионалистите се срещат твърде рядко.

- Един такъв професионалист е Лили Иванова. Бяха приятели с Тодор Колев.

- Да, знам. Именно такъв човек беше дядо ми, като Лили Иванова. И двамата са ми пример. Сигурна съм, че когато тя изработва едно парче, работи по всяка нота, по всяко звучене и извивка хиляди пъти, за да е на световното си ниво. Така правеше и дядо. Защото Бог наистина дава талант на хората, но малко от тях успяват да го съхранят и развият с много труд. За съжаление да даваш всичко от себе си означава и да се пренебрегваш, личния си живот, любовта дори.

- Ти така ли правиш?

- Ами не точно. Разделих се с приятеля си Ервин Иванов, сватба няма да има. Сега в момента съм с друго гадже, колега актьор, чието име предпочитам да не споделям. Когато двама са в една сфера, някак е по-лесно.

- С д-р Ервин Иванов бяхте хубава двойка?

- Нещата приключиха, може би и заради това, че съм актриса. Той е с турско потекло и когато заживяхме заедно, нещата доста се промениха. Все пак в моята професия се налага да се целувам с други хора, да пътувам много и да отсъствам, а това на него не му харесваше. Той искаше жена, която да си седи вкъщи.

- В трупата на Плевенския куклено-драматичен театър си, играеш ли сега?

- Да, там съм и съм щастлива! Имам един прекрасен директор, който с изключително разбиране подхожда към целия ми снимачен процес в "Откраднат живот".

- Участваш ли още в пиесата "Дългият път на деня към нощта"?

- Свалиха я.

- Защото е негледаема ли?

- Не знам какво значи негледаема, при положение че винаги играем на пълен салон. Но не съм аз човекът, който решава.

- Участвала си и във филмите "Корпус за бързо реагиране", "Каръци", късометражни филми... театърът или киното обичаш повече?

- Голямата ми любов е киното, после е театърът. Но мечтая за ролята на Нина Заречная от "Чайка" на Чехов. Изключително труден образ.

- Коя е репликата от пиесата, която най-много се доближава до теб в живота?

- Тя е цитат от Шекспир: "Направени сме ний от сънища, и сънища отвред обгръщат този наш живот". Има и друга, която е много противоречива, но в някаква степен близка до мен. В "Дългият път на деня към нощта" единият брат казва на другия: "Всички ме изоставиха, само ти ми остана малкият ми брат, но аз няма да се примиря, докато не смажа и теб". Именно в тази реплика прозира всичко - ревността, любовта и разочарованието. Пиесата между другото е много свързана с разпада на семейството в XXI век. Не искам да се съизмервам с този разпад. Искам на душата ми да е светло. Такава съм аз, такова е и семейството ми, и слава Богу.