Археологът проф. Николай Овчаров: Великата китайска стена е строена срещу прабългарите

Вършим повече работа за туризма от чужди актьори и спортисти

КОЙ Е ТОЙ

Николай Овчаров е роден на 19 юли 1957 г. във Велико Търново, син е на археолога проф. д-р Димитър Овчаров. Завършва история в Софийския университет. Заради усърдната си работа през годините и приключенския дух е наричан Българския Индиана Джоун. Преди месец тръгва на мисия по света с цел да запознае другите народи с нашата култура и история. Как протичат визитите му и кога е стартът на новия археологически сезон у нас, четете в следващите редове.

- Проф. Овчаров съвсем скоро се завърнахте от Китай, където популяризирате проекта "Мисия България". Как премина срещата?

- Заедно с проф. Пламен Павлов обикаляме вече пета страна. До този момент сме изминали 40 хил. км. Целта на тази инициатива e да бъде разказана и показана, най-вече със снимков материал, българската история по време на нашето председателство. Тоест, докато хората са у нас и фокусът е върху България, ние да покажем своите корени, славната ни история и артефактите, останали и до днес. Всичките ни лекции са съобразени със съответната страна, която посещаваме. В Китай всичко беше организирано много добре. Оказа се, че нашата лекция е кулминация на едно много важно събитие за България. Става дума за това, че в Пекин има много авторитетен университет за чужди езици и култури, към който една от най-силните катедри е тази по българистика. Тя е създадена през 1961 г. и до този момент са обучени хиляди китайци на български език и история. Събитието, на което ние изнесохме нашата презентация, беше откриването на център по българистика, който още повече ще развие изследването на българската култура и език. Както и популяризирането им в Китай.

- Как ви приеха китайските ви домакини?

- Много добре. Освен това събитието беше отразено от доста китайски медии. Излъчиха и репортаж по китайската образователна телевизия. Имаше и обширни интервюта с професорите.

- Смятате ли, че чрез тази инициатива ще привлечете повече туристи от този район у нас?

- От нас, българите, зависи това. Ако ние не направим необходимата реклама и не покажем какво имаме, няма да се получи. Направихме една много интересна кръгла маса в Китай. Там говорих за развитието на българския туризъм и възможностите за привличане на китайски туристи в България.

Моето мнение е, че такива инициативи биха могли да бъдат много по-използвани от Министерството на туризма. До този момент никой от там не се позаинтересува какво правим и къде ходим. Надявам се да се убедят, че такива посланици като нас, могат само да донесат полза за България, много повече от чуждестранни актьори или спортисти.

- Казвате, че за всяка страна подготвяте специална лекция, която е обвързана със съответния район и присъствието на българите там. Какви са били връзките на прабългарите с тези земи?

- Връзките са били много сериозни. Великата китайска стена например е направена именно срещу империята Хунну, в която са били и прабългарите в края на старата ера. Така че укреплението е било изградено и срещу прабългарите.

- Вие посетихте ли го?

- Да, бяхме там. По пътя за София обаче се случи нещо много интересно. Срещнахме един млад български авантюрист, който за първи път посещаваше Китай. Великата китайска стена е дълга почти 7000 км. Разбира се, участъкът, който ние посетихме, е направен за туристи. Но има стотици неизследвани километри и много хора ходят по тези места. Този българин беше тръгнал точно по този начин. Разказа ни как е достигнал до един фрагмент от стената, висок около 5-6 м. Вижда дървена стълба и се изкачва по нея. Изведнъж изскачат 10 китайци, които започват да му искат пари. Стига се почти до бой. Оказва се, че китайците нарочно поставяли стълба, за да припечелват някой друг лев. Всичко е минало добре, но на мен лично ми стана много смешно как китайците продължават да пазят своята стена.

- Коя е следващата ви дестинация, където ще популяризирате нашата история, и какъв акцент сте заложил за там?

- Предстоят ни още пет страни. Сега наред е гръцкият тур - Атина и Никозия, столицата на Кипър. Там ще говорим за нашите отношения през вековете и преди всичко за византийския период. Нещата ще завършат в края на май в Словения, Словакия и Унгария, в техните столици.

- Кога ще започне археологическият сезон у нас?

- Това ще се случи след края на мисията. В началото на юни може би ще стартираме. В момента моите заместници оправят документите за разкопките.

- Какво ви предстои тази година у нас?

- Вече имаме необходимото финансиране за Перперикон и за другия голям обект край Търговище - античният и средновековен град Мисионис. Ако всичко е наред, сезонът ще започне около 15-20 юни и ще продължим до средата на септември.

- Какви са очакванията ви?

- Надявам се на интересни резултати. В Търговище планираме масивно навлизане в Централната крепост и разкриването на цели квартали тази година. На Перперикон очакваме да успеем да свържем Южния квартал с Акропола и да се получи още една огромна площ, която да бъде посещавана от туристите.

- Кога се очаква да бъде сглобена цялата картина от Перперикон?

- Цялата картина може би никога няма да бъде разкрита. Ние вече имаме разкрит Акропол, крепостта в най-високата й част с всичките периоди. Копаем Южния квартал, но ни чакат години работа.

- Какво се случи с уникалната средновековна църква край кърджалийското село Добромирци. Имахте хипотеза, че това е последното място, на което е служил Патриарх Евтимий?

- Църквата е напълно разкрита миналата година. Има некропол край нея, но за момента няма как да работим по него. Тази църква е много интересна, но подлежи на реставрация. Хипотезата съществува. Факт е, че ние разкрихме две църкви, построени една върху друга. Едната е от IX-X век и върху нея е построена друга от XIII-XIV век. Наистина е възможно там да е служил Патриарх Евтимий.

Доли ТАЧЕВА