Майка на момиче с увреждане: Детето ми не е чувало гласа ми
Мозъкът на 18-годишната Йоана расте, но черепът - не
"Дъщеря ми никога не е чувала гласа ми! Слухът й е увреден напълно. Не знам какво се случва в главата й. Дори трудно съставя изречения."
Това призна пред "България Днес" Костадинка - майката на Йоана, която е напълно глуха.
18-годишното момиче се ражда с генетична аномалия. Мозъкът й расте, но не и черепът. След прием на антибиотици и няколко бити ваксини родителите й с ужас установяват, че така желаната им дъщеря не може и да чува. Получава проблеми със зрението и гръбначно изкривяване.
Едва на две години крехкото дете претърпява цели 8 операции. "Много са, но какво да правим. Бяха животоспасяващи. Тя беше първата в България, която бе подложена на подобна интервенция. Наложи се ние да докараме лекари от Германия, защото родината ни не беше в състояние да ни помогне. Разтвориха й черепа и го разшириха с 2 см, за да може мозъкът да расте нормално. Тежко е, но нямаше да бъде жива иначе", продължава разказа си за тежката съдба на семейството Костадинка.
За да спасят слуха на детето, лекарите поставят костен имплант, който се свързва с дигитален слухов апарат. За съжаление, той не помага и 18 години Йоана живее в пълна тишина.
За да може да се разбира с дъщеря си, Костадинка записва курсове по жестомимичен език. Изпаднали в безизходица, родителите на Йоана започват да търсят всякакви варианти, за да й помогнат. Така попадат на училището за деца с увреден слух в столичния кв. "Манастирски ливади".
Екип на "България Днес" посети старото училище "Проф. д-р Дечо Денев", което тази година навършва 120 години. То е най-голямото на Балканския полуостров, а сградата е построена под формата на буквата "У", в чест на създателя си Фердинанд Урбих.
На входа ни посреща неговата директорка - Севделина Джонгарска. Светлите й очи излъчват любов и надежда. Русокосата жена бърза да ни запознае с мотото на школото, че доброто ще спаси света. В течение на разговора разбираме, че това не е обикновено училище. Всички са като едно голямо семейство и винаги си помагат един на друг.
В междучасието сградата се изпълва с весели деца, по чиито лица грам не личи за тежките им съдби.
"Приемаме деца от цялата страна, като годишно работим с около 500 ученици. При нас обучението е целодневно. Сутрин са предметите, които се учат в останалите училища, следобед децата подготвят уроците си за другия ден. Имаме и специални предмети, които развиват слуховите и говорните възможности, като арт терапия, музикални стимулации и индивидуални програми. Те също се случват следобед, както и кръжоците по готварство, моделиране на дрехи и сглобяване на мебели", разказва директорката, докато децата са я наобиколили и бързат да я поздравят.
Всяко дете има половин час на ден за индивидуална рехабилитация. Влизайки в специализирания кабинет, заварваме малкия Мустафа, който се учи да разпознава и възпроизвежда звука на кравата.
Повечето деца се прибират веднъж седмично у дома. Останалото време прекарват в школото. Сградата е огромна и има множество крила. Всяко си има своето предназначение. Режимът също е строг. Подрастващите стават в 7 часа, а половин час по-късно започват уроците им, които продължават до следобед. Имат свободно време, което прекарват в стаи, пригодени за почивка с барбарони, телевизор и украса, направена от самите тях. В двора са си направили градина, в която сами отглеждат плодове, зеленчуци и билки. Часът за лягане е 22, като нощен възпитател стои във всяко крило и следи за реда и дисциплината.
"Децата са моето вдъхновение. Връзката ми с училището е специална. Родителите ми работеха тук навремето и от малка следя това, което се случва тук. Завърших в Португалия и побързах да се върна. Тук съм дори в извънработно време. Изпитвам щастие, когато виждам прогреса при децата", допълва пред вестника всеотдайната Джонгарска.
Доли ТАЧЕВА
