Макси е най-малката българка

108 см е висока

Родителите и всичките й гаджета са с нормален ръст

108 сантиметра, на 26 години, полиглот и изключително позитивна и лъчезарна! Това е очарователната Максимилиана - най-малката българка.

С усмихнатата жена се срещаме в двора на новия дом на организацията на малките хора на столичната улица "Кирил и Методий". След дългогодишна борба близките на Макси вече имат свое място в София. А след като завърши ремонтът, ще могат да ползват помощта на психолог, рехабилитатор и социални работници.

"Говоря 5 езика - английски, руски, италиански, испански и френски. Преди да започна 1-ви клас, се преместих в Италия при родителите ми в китното курортно градче Ладисполи на морето, близо до Рим. И така допреди няколко месеца, когато се върнах в България", започва разказа си пред "България Днес" Макси със своята запазена марка - широката усмивка и позитивното настроение.

Родена в Пловдив, Максимилиана прекарва първите си шест години в близкото градче Раковски заедно с братчето си под грижите на баба и дядо. В това време родителите й са в Италия.

Майка й чисти домове и работи почасово, докато баща й има строителна фирма. Точно преди да бъде първокласничка, Макси и братчето й отиват при тях.

"И двамата ми родители са с нормален ръст, а ние и двамата с брат ми сме с генетични мутации. Рядко се случва, но има и други подобни семейства", споделя 108-сантиметровата брюнетка.

В Италия Макси израства затворена в себе си, защото не се чувства на място там. Няма търпение да дойде лятото и да се прибере в Раковски при баба и дядо. Така годините постепенно се търкулват.

"Когато се прибирах, бях по-спокойна. Винаги съм искала да живея в България. Тук са ми приятелите, роднините. Правихме купоните вкъщи, защото нашите ги нямаше. Имаме си двор, а в Италия бяхме 4-ма души в един малък апартамент", разказва Макси.

Лъчезарната българо-италианка си пада и любовчийка. Първото си сериозно гадже си хваща на 16 години.

"Той беше висок почти 180 см. Случи се едно лято в Раковски. Беше слабичък и бяхме много интересни като цяло", разказва с усмивка Максимилиана.

След нашенския юнак брюнетката се влюбва в италианец. Любовта я среща с Джулио в градчето Витербо, където Макси е студентка.

"Той беше една година по-голям от мен и също с нормален ръст - около 165 см. Това изобщо не ни пречеше. Година и половина продължи връзката ни. Бяхме и двамата на общежитие и прекарвахме много време заедно. После заминах за 6 месеца по студентска програма в Армения. Нещата приключиха заради това. Иначе още сме си в добри отношения", разказва малката Макси.

Тъкмо Джулио й помага да приеме себе си. "Дотогава нямах такава увереност. Той винаги ме държеше за ръка по улиците, докато се разхождахме. Целуваше ме пред всички. Изобщо - италианска романтика. Бяхме супер интересни на околните", спомня си с пламъче в очите 26-годишният полиглот.

Следва нова любов - този път с румънец.

"Той също бе с нормален ръст. Изобщо - всичките ми гаджета са нормално високи. Реално не съм свикнала с малки мъже. Но няма никакво значение ръстът. Любовта е много повече от височината или как изглеждаш", размишлява дългокосата жена.

Тази година Макси завършва бакалавър и се връща в България. Записва магистратура в Софийския университет методика на чуждоезиковото обучение с италианска филология. Въпреки 20-те години в Италия говори брилянтно български без акцент.

"Като си дойдох, веднага започнах да търся работа. Още през юни си намерих в кол център. Занимавам се с продажби в една туристическа агенция на италианския пазар. Страхотен тим сме с колегите, средата е много приятна и позитивна. Имах притеснения в началото заради ръста, но сега съм приятно изненадана. Не съм имала проблем с шушукания и странни погледи тук. В Италия имаше такива моменти, но сега нещата се променят, светът е динамичен, а манталитетът е по-отворен", разказва Станчева.

Сега Макси живее сама на квартира и със заплата от кол центъра си плаща наема и сметките. Мебелите и уредите и в офиса, и в квартирата не са пригодени за малки хора, но от малка е свикнала да се оправя без проблем.

"На работното място съм си пригодила едно малко столче за краката, защото съм 8 часа на бюрото. Иначе всичко е нормално. Искаш ли нещо, намираш начин, това е моята философия", казва Максимилиана.

Още не се е качвала на автобус, трамвай и тролей. Признава си, че няма кураж. Ходи или пеша след дългия работен ден зад бюрото, или се придвижва с метрото. Но е твърдо решена скоро да "пробие" и в трамвая.

"Дрехите си ги взимам от нормални магазини с XS размер, а след това шивач ми ги преправя. Нямам проблем с тази процедура. Някой път си рисувам сама дрехите, измислям мой дизайн и после ми ги шият от платове", споделя още Макси.

Най-тежко й е за семейството. Докато тя сама се оправя в столицата, родителите й остават да живеят в Италия, а братчето й заминава сам за Испания, където се установява. Така, пръснато в три краища на Европа, семейството все по-рядко се събира заедно.

"Нашите си взеха апартамент преди 5 години в Италия и сега го изплащат. Раздялата беше тежка. Сега всички сме пръснати в три посоки. Дори се шегуваме къде да се срещнем за Коледа", завършва Макси, след което грабва телефона и тръгва за новия работен ден в кол центъра.

Жива съм, откакто помагам

"Откакто съм в организацията на малките хора, намерих своето Аз. Тук се чувствам жива, като помагам на хората и давам енергия, емоция и импулс от себе си. Отдала съм се тотално на каузите на организацията. Чувствам се пълноценна и удовлетворена", споделя Макси.

Най-належащ пред малките хора е строежът на асансьор в предоставените им два горни етажа от бившата болница на ул. "Кирил и Методий". Около 40 000 лв. ще са нужни по експертни оценки.

"Имаме кампания "ПодкрепиИти" във фейсбук. С нея се опитваме да набираме дарения и за асансьора, и за поддръжка", казва Макси и отправя призив добри хора да помогнат.

Един от големите успехи на организацията е създаването на мобилен екип от психолог, социални работници и рехабилитатор, който ще обикаля при нужда членовете на организацията по места, които не могат да дойдат до София.

"Очаква се обединение на всички 7 европейски организации на малките хора в една обща федерация. Вървят разговори и сме доста активни в международен план", разказва също Макси.