Призрак пази имането на Вълчан войвода
В родното му село Осеновлаг! Проклятие тегне над заровените жълтици
Призрак без глава пази имането на Вълчан войвода край родното му село Осеновлаг. Това разказаха пред "България Днес" местни жители по време на събора в чест на легендарния хайдутин.
Малкото населено място е сгушено под връх Козница в Ржана планина, издигаща се между Искърския пролом и Ботевградската котловина. Години наред жителите му си предават една история от уста на уста. Тя гласи, че страховитият войвода укрива големи иманета в землището на родното си село, които лично "заклевал" да не бъдат намерени. Едно от съкровищата е заровено при Реджибов кладенец - заедно с обезглавения момък от Вълчановата дружина на име Реджи Бег. Той се простил с главата си за това, че гръмнал по една бягаща сърна въпреки заповедта на войводата да не се стреля, за да не бъде усетена четата от турците. Заровеното със златото тяло на обезглавения юнак трябва да пази имането, докато не се намери главата му, която пък е заровена при друго съкровище, което пък тя щяла да пази, докато не се открие тялото. Попадне ли в злонамерени ръце, злокобно проклятие ще сполети притежателя му.
Вълчан войвода е едно от най-легендарните имена в нашата история. Личността му е обект на множество вярвания и предания, бродещи из българските земи, а съдбата му е обвита в мистерия. Спомените на местните от страховития хайдутин са ярки и те с гордост разказват за своя съсед от минали времена. И до днес помнят родната му къща - малка като барака, изградена от плетеница и кал, само с две стаички. Съборили я някъде през 70-те години на миналия век. И без това тя сама щяла да падне - времето неумолимо я било прояло и едвам се крепяла да не се срути.
"Вълчан войвода се влюбва в тукашната мома Рада. Местният субашия (държавен чиновник, който изпълнявал полицейски функции в османските градове - б.р.) също е пленен от красотата й и я открадва. Вълчан решава да отмъсти и тръгва на сражение. Случаен куршум пронизва любимата му и тя умира. Тогава Вълчан войвода решава, че иска отмъщение, и така започва да ограбва турски кервани, пълни със злато", разказва пред "България Днес" доц. Георги Маринов, който участва във възстановка, свързана с легендарния хайдутин.
На събора картини от минали времена оживяха под звуците на гайди. Над десет автентични групи от региона се надпяваха и надиграваха в чест на войводата. Баби от селото си спретнаха състезание за най-добра питка и най-добра баница, от които посетителите си облизаха пръстите.
"Направихме възстановка по краденето на момата с живи коне и истински оръжия. Имаше гърмежи, всичко", разказва организаторът на събора Петър Ненков.
В главната ролята на Вълчан войвода влезе Георги Андреев, главен диригент на Националния ансамбъл за народни песни и танци "Филип Кутев".
"Интересно е да влезеш в подобна роля. Тръпка е, защото все пак това е една легендарна личност. Аз далеч не мога да си представя какъв е бил той и как е изглеждал, но е важно да има подобни събития, за да си спомнят хората за този велик българин", споделя пред вестника маестрото и разказва преданията, които той е чувал.
Сред тях е и това, че Вълчан войвода е финансирал обучението на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Двамата му дали пълен отчет за всяка похарчена жълтица, което много впечатлило войводата. Така той им оставил несметно богатство, което Георгиеви влагат в построяването на Софийския университет.
За да не бъде забравен великият хайдутин, в родното му село съвсем скоро предстои да бъде изграден музей.
Доли ТАЧЕВА
