Ловджийка №1: Блъсна ме мечка!

Първо я помислих за гигантски глиган, не исках да стрелям по нея

Мечка блъсна ловджийка №1 у нас Соня Андонова. Това разкри самата тя пред "България Днес".

Случката се разиграва в района на село Габра, Софийско. Горите там са закътани между няколко планини - Лозенската, Плана и най-западните части на Ихтиманска Средна гора.

"Знаех, че там има мечки, слизат от Витоша. Намирали сме и преди следи. Виждали сме дървета, където животните са се чесали и е падала козина. Това, че има мечки, няма да ни уплаши да продължим да ходим на лов в гората", каза популярната авджийка. Андонова е заместник-председател на единствения дамски ловен клуб у нас "Аврора". Освен това е секретар и член на управителния съвет на ловната дружинка в Габра.

"Бяхме на лов за диви прасета. Стоях в едно дълбоко дере в гората, където нямах сигнал на телефона. Там е поставена хранилка и има животинска пътека. Аз направих голяма грешка, като стоях на самата пътека на дивеча. По принцип трябва да се стои отстрани, за да имаш време да го отстреляш, когато премине. Аз обаче съм безразсъдно смела и чакам животното очи в очи", започна разказа си Соня.

"По едно време започнаха да лаят кучетата и чувам колегата отгоре да крещи. Помислих, че идва глиган. В този момент видях как към дерето слиза някакво огромно животно. Казах си: "Леле, това е най-огромното прасе, моля ти се свий към мен, свий към мен". Исках да дойде на моята мушка. Животното сякаш ме чу. Може би му е познато заради хранилката, но се затича право в моята посока", припомня си ловджийката.

"Вече бях вдигнала пушката и чаках да приближи, защото съм с двуцевка. Тогава видях две големи уши, дълги косми, начинът на тичане по-различен. Помислих си: "Какъв е тоя странен глиган". В следващия момент извиках: "Мечка!". Краката ми се сковаха и замръзнах. Започнах трескаво мислене какво да правя, да стрелям ли, ако е стръвница, ще ме нападне ли... Наведох цевта надолу и свалих пушката, пък да става каквото ще. След мечката тичаха две гончета и лаеха. Това ме наведе на мисълта, че може да не е стръвница. Но дори само подплашено животно също не е добре. Надявах се да ме подмине, но не се мръднах и метър настрани от пътеката. Защото побегнеш ли, ставаш жертвата", обяснява Соня.

"Мечката мина буквално през мен. Така ме избута с туловището си, че паднах на левия си лакът. Ударих се лошо. Обърнах се бързо, прехвърлих пушката в дясната ръка. Бях готова да стрелям, ако ми посегне с лапа. За моя радост мечката влезе в млада борова горичка и я чувах как продължава да тича. Станах, нарамих си пушката и си казах - повече тук работа нямам. Адреналинът ме беше ударил много здраво и краката ми се подгъваха, докато се катеря нагоре", завършва разказа си Андонова.

"Излизал ми е абсолютно всякакъв дивеч насреща - вълци, чакали, глигани. У нас има много бракониери, за които няма нищо свято и стрелят по всичко, което им излезе на мушката. Иначе нормалните ловци имат много положително отношение към дивеча и природата. Ние, жените ловци, популяризираме идеята да не се отстрелват женските животни", обясни още ловджийка №1.