Механик e новият дядо Добри

Помага с пари от продажба на коли, апартамент и етаж от къща 

Атанас е вдигнал пет храма от руините 

Доли ТАЧЕВА

Добротата е най-прекрасната музика за душата. В това вярва 50-годишният Атанас Иванов.

Родопчанинът е олицетворение на човещината и благородството и затова мнозина го определят като новия дядо Добри. Мъжът отделя от залъка си, за да възражда храмове в родния си край. Изкарва парите си като механик и вдъхва живот на стари автомобили. Вместо да вдигне голяма къща или да си подари незабравима почивка, Наско си е поставил благородна мисия, която изпълнява вече 15-а година.

"Винаги съм си изкарвал парите с труд. След като погася сметките, отделям и влагам в храмове. Не го правя с комерсиална цел, а заради вярата. Важно е да не я губиш, защото най-страшният човек е този, който не вярва в нищо. Когато работя в някой параклис, изпитвам себе си. С всеки следващ миг ми идваше още сила и вяра да ги възстановявам и затова докато имам сили, няма да спра. Знам, че Господ ми помага", споделя пред "България Днес" родопчанинът.

Атанас завършва рисуване в Смолян, а след това инженерство по промишлен дизайн във Варна. През годините е работил какво ли не - нощен пазач, тенекеджия, бояджия. Преди 15 години заварва баща си Захари да ремонтира параклиса "Св. св. Козма и Дамян" в родното им село Чокманово. Възрастният мъж е болен, но все пак поправя вратата на светата обител в дърводелската им работилница. Атанас решава да му помогне, като оправя целия храм и изписва иконите за него. Параклисът е строен през 1828 г. Преди да се захванат той и баща му, от него били останали само основите.

В руини обаче са и други параклиси в района. Така Иванов се захваща и с тях. До момента мъжът е възродил пет параклиса и не мисли да спира. В параклисите са вложени пари не само от купени и възстановени от него автомобили, но и от продажбата на наследствен апартамент и етаж от къща.

"Помощ съм имал, не е като да липсва, макар и малка. В някои строителни магазини ми позволяват да плащам материалите разсрочено, понякога някой възрастен идва и ми помага с каквото може. Благодарен съм за тези жестове, защото са ценни", допълва Атанас.