Проект предоставя правна помощ за бежанци и мигранти

Спазването на човешките права на чуждите граждани в България и промяната на институционалните и съдебни практики и законодателство.

Това са основните цели на проект "Ефективна правна помощ за бежанци и мигранти в България", изпълняван с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

Проектът бе представен официално на Международния ден на мигранта. Ръководител е Радостина Павлова, която е и експерт по застъпничество към Център за правна помощ - Глас в България.

"Чрез предоставяне на правна помощ по Проекта целим да постигнем резултат във всеки индивидуален случай, така че да бъдат спазени човешките права на отделния чужденец", споделя Павлова.

По думите й проектът цели и да доведе до системни промени. На първо място, целим да допринесем за подобряване качеството на процедурата за предоставяне на международна закрила – бежански или хуманитарен статут – в България. Това е нужно, за да се спази основният принцип в бежанското право - non-refoulement – или правото на всеки търсещ закрила човек да не бъде връщан в държава, където неговият живот и сигурност биха били изложени на риск.

"Качествената бежанска процедура изисква всеки случай да бъде разглеждан индивидуално, да се изследват всички факти и обстоятелства, да се прецени в конкретния случай какво би станало при връщането в страната на произход на чужденеца. Не е необходимо в дадена държава да има признат международен военен конфликт, за да има лицето нужда от закрила и да му бъде предоставен бежански статут", разказва още Радостина Павлова.

За пример тя дава Афганистан, която заедно със Сирия и Ирак е една от трите основни държави на произход на търсещи закрила лица в България. От тях голямото болшинство получават отказ на първа инстанция в България.

"През 2018г. едва 6% са получили положителни решения (според доклада AIDA за България); за сравнение - Италия 98%, Швейцария 94,8%; Гърция 69%; Германия – 48%. През същата година 21 жени и момичета от Афганистан са получили бежански или хуманитарен статут в България, а на 29 са отказани молбите. В същото време, според насоките на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) за разглеждане на молби за закрила от афганистански граждани, 87% от жените в Афганистан са жертва на насилие, най-често в ръцете на членове на техните семейства", казва още Павлова.

Афганистанският наказателен кодекс съдържа така нареченото престъпление "zina" – криминализиращ интимните отношения извън брака, като са засегнати и наказвани предимно жените, а неформални традиционни практики като принудителни и ранни бракове и убийства на честта са широкоразпространени.

"Лесно е да се види как без ефективна правна помощ такива обстоятелства в бежанската история могат да бъдат подминати. С такава помощ, обаче, предоставяна дългосрочно, систематично и по холистичен начин, не само конкретното търсещо закрила лице може да изложи пълно историята си и да има по-голям шанс да получи закрила, но и да се променят практиките – както в случая, съдебно решение на АССГ от м. ноември т.г. по дело, воено от ЦПП – Глас в България, указа в случаите на бежански молби от жени от Афганистан тези фактори и рискове да бъдат винаги изследвани", категорична е Радостина Павлова.

Също така - продължава Павлова - в резултат на предоставяне на правна помощ от самото начало на бежанската процеура и чрез добро взаимодействие с институциите – Държавната агенция за бежанците на първо място, но и с други организации и колеги, работещи в сферата – сме постигали много окуражаващи резултати на предоставяне на закрила в сложни, нетипични случаи – като жертви на насилие, базирано на пола, или хора, които са били преследвани поради активистката си дейност за опазване на околната среда.

На второ място работещите по проекта целят да нормализират идеята за човешката мобилност и да променят нагласите, така че миграцията да не се възприема преди всичко като заплаха за сигурността, а като реална възможност за развитие и благоденствие.

"Това включва легални и безопасни начини за миграция, както на хора, търсещи по-добър начин на живот, така и тези, нуждаещи се от закрила. Въпреки, че миграционните потоци към България и Европа като цяло са намалели в сравнение с периода от преди няколко години, продължава загубата на човешки живот по морските и сухоземни граници", добавя експертът.

Според Международната организация по миграция (МОМ), само в Средиземно море през 2019г. до този момент са загинали 1246 души, а от 2014 г. досега броят на жертвите е близо 20 000. В зимните месеци на всеки няколко дни научаваме за хора – мъже, жени и деца - замръзнали около сухоземните граници, в отчаян опит да стигнат до Европа, само преди няколко дни имаше такъв инцидент с шест млади хора, от които две жени, които замръзнаха до смърт при опит да пресекат границата между Турция и Гърция при река Еврос – или, р. Марица.

Тези, които успеят да стигнат до европейска територия нерядко са лишавани от свободата си – друго основно човешко право – понякога за дълги периоди от време единствено по административни причини. Така в България, по данни предоставени от МВР, през миналата 2018 г. са били издадени над 1 300 заповеди за настаняване на чужди граждани в центрове от затворен тип с цел да се организира тяхното връщане, дори и в много случаи да е ясно, че те не могат да бъдат върнати, и че много от тези хора са напълно интегрирани в страната, и имат деца, семейства и общност.

От друга страна - споделя Павлова - от няколко години имаме много ползотворно сътрудничество с Дирекция Миграция на МВР и успяваме заедно да намерим решения за прилагане на алтернативи на задържането и вместо това те да жиевят в общността, да са прозрачни пред властите и подкрепени, докато се намери разрешение на тяхния миграционен статус – завръщане в страната им или узаконяване на престоя.

В тази връзка, отново по данни на МВР, около 900 човека, мъже и жени от най-различни държави – Армения, Афганистан, Камерун, Ирак, Македония, Русия – пребивават в България без да имат документи, докато не могат да бъдат върнати в страните си на произход по различни законови или фактически причини, а същевременно са без никаква законова пътека да оправят статута си и да имат достъп до образование, здравеопазване, пазар на труда, и да могат да имат семейство – да сключат брак или да бъдат законни родители на своите деца.

"В рамките на проекта ще продължим да се застъпваме за правата на тази така уязвима група мигранти, както и да работим в посока на това никой да не бъде наказван, лишаван от свободата си или да е в опасност да загуби живота си заради това, че е мигрант", заявява Радостина Павлова.

И продължава:"Не на последно място, правата на мигрантите са просто човешки права, и изграждането на механизми и установяването на трайни практики за тяхното спазване ще доведе до по-добра защита на правата на всички нас като граждани".

Така в рамките на проекта ще се работи и по случаи на дискриминация, нарушения на човешките права и престъпления от омраза.

"Чужденците са сред най-честите обекти на реч на омразата и на престъпления, мотивирани от предразсъдък на етническа, расова или религиозна основа. Доклад на Амнести Интернешанъл за България от 2015 г. посочва като сериозен проблем достъпа до правосъдие особено на жертвите на престъпления от омраза в България, които са мигранти, бежанци или чужди граждани най-общо – поради езикова бариера, липса на информация и непознаване на системата, или страх, че докладване на такъв инцидент би се отразил негативно на техните бежански или мигрантски процедури. Именно заради това е важно не само да се отчитат престъпленията и правонарушенията, а да се оказва ефективна правна помощ на жертвите им и те да бъдат подкрепяни във всяка стъпка в процеса на търсене на справедливост", убедена е Павлова.

Чуждите граждани изпитват затруднение в намирането на работа, жилище, ползването на услуги, на които иначе имат законово право.

"От една страна, пречките са често административни или бюрократични – затова като работим за подобряване на достъпа на тази конкретна група, всъщност променяме системата, за да работи тя по-добре за всички нас. От друга страна, тези трудности се дължат и на широко разпространени негативни нагласи спрямо бежанците и мигрантите. Въпреки, че, според проучванията на ВКБООН на обществените нагласи спрямо бежанците в България, през 2018г. се наблюдава преход от крайно негативно към по-умерено отношение и намаляване на страховете, все още само 18% процента от българите са готови лично да помогнат на бежанците да се запознаят с местния начин на живот, едва 15% са готови да помогнат с намиране на работа и 14% - с намиране на жилище", разкрива специалистът.

Според същия източник, около една трета от българите не биха се съгласили бежанец от друга раса или религия да бъде техен колега на работното място или началник.

"Затова, много важен компонент от работата ни в рамките на Проекта е да работим за промяна на обществените нагласи, чрез комуникационни дейности и кампании, за да имаме така необходимата подкрепа за промяната, която искаме да постигнем, както с правната, така и със застъпническата работа по проекта "Ефективна правна помощ за бежанци и мигранти в България", категорична е Радостина Павлова.