Гръмнаха вълка чудовище

Най-страшният звяр водел кръвожадна глутница от шест хищника, нападали домашни животни

Повален е най-големият и свиреп вълк, бродещ в Балкана! Огромният и хитър хищник бил водач на кръвожадна глутница, която всявала ужас сред селата в Стара планина. Чудовището е паднало благодарение на ловната дружинка на Станчов хан край Трявна, научи "България Днес".
Дълго време вълците тормозят стопани, като нападат домашни животни. Малко преди тарторът на групата да бъде отстрелян, има брутална атака над стадо с овце. Хищниците оглозгват до кости няколко животни от кошара в съседно село. Вълчата глутница така наплашва местните хора, че те не смеят да излизат в гората. Според тях е въпрос на време зверовете да нападнат и човек.
Изключителната слука спохожда ловеца Тодор Давидов Георгиев. Освен огромния вълк водач той успява да повали и една вълчица от харема на хищника. Тодор е от град Трявна и вече 15 години е ловец в дружинката на село Станчов хан. Той още е развълнуван от преживяното. Драматичния си разказ за събитията прави единствено пред вестник "България Днес".

"Имам доста вардения на стървилища. Ловът на хищници ми е хоби - основно лисици и чакали. Вълци много трудно се ловуват. Само веднъж бях виждал подобно животно до този момент. Вълкът е мнително животно и още преди да се заемат позициите на гоначи и вардачи, изчезва бързо от района", обяснява Тодор. Той успява да пребори митичния вълк чудовище със своята еднозарядна карабина ИЖ-18 в калибър 7,65х54R. Това означава, че след всеки изстрел оръжието трябва да се презарежда.
"През нощта беше валяло дъжд и на сутринта имаше мъгла, беше влажно. Проведохме задължителния инструктаж за безопасност. По традиция аз винаги заемам най-далечната пусия. Шансът оттам да премине дивеч е най-голям. Тръгнах по калния горски път, който води към билото на Стара планина. Оттам минава популярният туристически маршрут Ком - Емине. По навик винаги гледам за следи, за да преценя дали има движение на дивеч, дали са преминали прасета. Този път нямаше пресни свински дири. Оставаха ми стотина метра до билото и тогава видях първата прясна стъпка... от вълк. И то беше много голяма диря. И преди сме виждали вълчи екскременти в района, така че това не е нещо необичайно. Но никога не сме успявали да заградим вълци, камо ли да стреляме по тях. Вълкът е страшно интелигентно животно", обяснява опитният ловец.

"Следите от вълци продължиха и по моя преценка преброих поне 4-5 животни. Стъпките не бяха пълни с вода от нощния дъжд, а това означаваше, че са съвсем пресни. При наличието на толкова вълци се притеснявах, че няма да има прасета в гонката, както и се оказа по-късно", продължава с разказа си Георгиев.
"Стоях около 2 часа на пусията, когато чух кучетата на гоначите. Гонеха някакво животно, но по самия лай се познаваше, че не е прасе, а вероятно сърна. Не бях заинтересован, защото по тези животни не се стреля. Стана към 11 и нещо към обяд. Гонката приключваше и трябваше да се съберем ловците на едно определено място. С единия колега дори се заехме да запалим огън, защото времето беше студено, а трябваше и да обядваме край него. В този момент чух кучетата, които се връщаха. Започнаха да лаят настървено съвсем близо до нас, на не повече от 100 метра", озадачен е авджията. Ситуацията е нетипична. Какво ли животно дебне нищо неподозиращите ловци в гъсталаците край тях?
"Чудех се какво ли са вдигнали тези кучета, при положение че преди това вече минаха веднъж от там. В този момент се чу изстрел от гонача, който идваше отдолу. Беше видял нещо. Грабнах пушката, знаех, че не са прасета. Минута по-късно от храстите изхвърча група от 5-6 вълка. Нямах време да ги разглеждам подробно, но единият в глутницата видимо се открояваше. Беше огромен балкански екземпляр мъжкар. Стрелях по него, той падна на място. Останалите продължиха, а един от вълците се отдели от групата и тръгна право срещу мен. Презаредих пушката, не изпитвах никаква уплаха в този момент. Премина на метър от мен, обърнах се, след което го уцелих отзад в бута. Оказа се вълчица. Повторих изстрела, за да не се мъчи. Големият вълк също още дишаше и стрелях втори път", споделя героят, повалил най-страшния вълк в Балкана.

"Това да ти излезе глутница вълци е истинска рядкост. Никой в дружинката няма такъв спомен. Имах абсолютен късмет. Вълка не сме го мерили на килограми. Аз работя като строител и знам колко е една 50-килограмова торба с цимент. Този вълк едва го вдигнах за снимката, със сигурност тежеше над 60 кг. Кожата и черепа му съм ги взел за трофеи", признава Тодор. Ловецът разяснява, че по точковата система трофеят от вълка е на границата между сребърен и златен медал. Освен това звярът изненадващо се оказал съвсем млад екземпляр, не повече от 2-3-годишен. Георгиев е убеден, че вълкът тартор е можел да стане още по-голям и кръвожаден.
Балкана поне засега си отдъхва. Докато не бъде сформирана нова вълча глутница. Заради гъстите гори, изобилието от дивеч и слабо населения район хищниците там винаги са господствали. Неслучайно и едно от малките планински селца в съседство носи страховитото име Глутниците. А там са останали да живеят едва трима души.