Мога и цяла година под карантина!

Най-дебелият българин знае как да живее

Щастлив съм у дома със семейството, на вкусна трапеза и домашна ракийка, казва 300-килограмовият мъжага

Дори под карантина, животът може да бъде прекрасен!
Казва го не кой да е, a най-големият българин, 300-килограмовият перничанин Кирил Искренов. Доктора, както го знаят многобройните му приятели, сега живее в село Гигинци. Пролетното настроение не го напуска, въпреки че капризният месец март е затрупал всичко наоколо с дебели преспи.

Както всички, и Кирил следи тревожните новини за пандемията от коронавирус и принудителната карантина, която хората по света трябва да спазват. Но най-дебелият българин има точната рецепта за това.
"Щастлив съм у дома с моето семейство на вкусна трапеза и домашна ракийка - разказва пред "България Днес" огромният мъж. - Сутрин със съпругата ми си пием чая и си говорим. После пускаме телевизора да разберем какво се случва навън. След това се отдаваме на готвене. Приготвяме вкусни салати, различни ястия. Мечтаем си за деня, когато ще посрещнем гости с разкошна баница. Това е голямата ни кулинарна гордост. А и има още от киселото зеле! Привикнал съм да водя живот като под карантина, нищо не ме бърка. И година мога да изкарам така. Мъжете, които сме били в казармата, сме научени на дисциплина, знаем как да се борим."
Любопитното, че Кирил Искренов тежи почти 300 килограма, а кръвното му е като на спортист в блестяща форма - 120 на 80! Коравият перничанин не взима от лекарствата, които други хора с наднормено тегло поглъщат с шепи.
"Опазил ме бог! Нямам нужда от никакви медикаменти, здрав съм като камък - казва с огромна усмивка на лице най-големият българин. - Не пия лекарства! Освен ако хубава ракия не се брои за лекарство."
Кирил е известен на хората в региона и като човека, наследил от баба си легендарна билкова рецепта за лечение на болна жлъчка, черен дроб и хепатит.

Големият мъж е горд, че е от онова поколение българи, които държат на приятелството и дадената дума. Роден е през 1963 г. и добре помни как неговият дядо започва да строи къщата, в която сега самият Кирил живее със семейството си.
"Тогава, за да имаш дом, не трябваше да ходиш в банката, а в кръчмата - разказва 280-килограмовият мъж. - И дядо ми така направи. Отиде в кръчмата и каза: "Утре ще бием плоча!". На другия ден в двора почерня от народ. Сигурно сто човека дойдоха да помагат. Свършиха работата и седнаха на софра. Ей така, с труда на мъжете в селото, стана готова тая къща. И не само нашата - всички къщи в селото са построени по този начин. После животът се промени. В спомените ми изплува една случка отпреди години, която много ме нарани. Пътувам в тролей и до мен застава права бременна жена. На седалката пред нас двама ученици нещо се боричкат. Тупам единия по рамото и му казвам да отстъпи място на жената, която чака дете. Отговорът беше: "Какво ме интересува, да не съм го правил аз". Ако не беше слязъл на спирката, още щях да го бия този наглец."
Големият Киро вярва, че изпитанията, през които минаваме сега, може да ни направят по-добри, по-търпеливи и по-единни.

"Бяхме свикнали прекалено много със забързаното ежедневие - казва 300-килограмовият мъж. - В градовете хората се хранят накрак със сандвичи и кола. Тичат напред-назад. Загубихме спокойствието и радостта да бъдем сред най-близките си. Навремето нашите деди през годината работят на полето, но дойде ли зимата, сядат около печката. Пият си ракията, приказват с дечицата, със съпругата. Нахранят животинките и пак вътре, пак в къщичката. Ние бяхме три деца в семейството. А какви вечери сме прекарвали! Всички заедно с родителите, бабите и дядовците... Ето това ми липсва. Нашето поколение строи социализъм, после строи капитализъм и по пътя загубихме много неща. Но ето че сега, във време на изпитания, имаме възможност да преосмислим всичко. Моята философия за хубав живот винаги е била една: Да не сме алчни и да се радваме на това, което имаме. А имаш ли здраве и семейство - всичко имаш! Вярвам, че и след най-мрачните дни пак изгрява слънце", заключава Кирил Искренов и си сипва малко ракийка.