Волейболистката Ева Янева от Франция: Голямата криза ще е следващия сезон
Тренирам всеки ден по 2-3 часа на двора
Не се излиза между 5 и 20 ч.
На юг е по-спокойно
Няма намаление на заплати
Коя е тя
Ева Янева е една от най-добрите български волейболистки през този век. Родената на 31 юли 1985 година състезателка играе на поста посрещач. В кариерата си е носила екипите на ЦСКА, „Стинол“ (Липецк), „Кан“, „Омичка“ (Омск), „Динамо“ (М), „Джапан Тъбакоу Марвълъс“ (Нашимония), „Динамо“ (Казан), ЦСМ (Букурещ), „Тянджин“, „Илбанк, „Саръйер“, „Девелопрес Скайрес“ (Жешув) и БВК (Братислава). Дългогодишен капитан на националния отбор на България. Този сезон се завърна във Франция, където носи екипа на местния гранд „Волеро“ (Льо Коне). Пред „България днес“ тя разказа какво се случва в държавата, която е една от най-пострадалите от пандемията от коронавирус. Разкри как поддържа форма и как запълва времето си по време на карантината.
-Ева, как се чувстваш във Франция, където е едно от огнищата на коронавирус в Европа?
-Аз съм добре. Първата седмица ми беше по-тежко психически от създалата се ситуация, но вече горе-долу свикнах. Намерих своя режим за някаква физическа подготовка. С карантината нещата са малко по-сложни, но не само за мен е така.
-Какви са мерките взети в Южна Франция, където си?
- Под карантина сме. Сутрин от 5 до 20 ч. можем да излизаме само при крайна необходимост – за продукти, до аптека, евентуално да се помогне на човек в нужда. Имаме една атестация, която се попълва. Пише се часът, в който си излязъл, и за какво. Контролът е много сериозен. Всички спазват взетите мерки.
-При вас на юг е по-леко положението. Къде са многото заболели?
-В Северна Франция в Мюлуз, който е близо до Германия, много бързо се разви епидемията. Там положението излезе извън контрол в началото. В Париж също нещата са доста сериозни. Тук на юг засега е малко по-спокойно. Няма я и голямата паника. Последните цифри на починалите са стряскащи – в един ден над 800 човека. Надявам се това да е пикът и оттук-нататък нещата да отиват към намаляване. Това наистина е трагедия. Както и президентът на Франция каза: „Във война сме“.
-В Европа се коментира решението да се проведат изборите в страната въпреки настъпващата епидемия. Според много специалисти това е довело до големия брой заразени. Има ли критика към управляващите в страната?
-Директно няма, но съм си говорила с мои познати и приятели французи. Те са точно на това мнение, както и аз. Имам близка приятелка, която живее именно в Мюлуз. Там заразата тръгна малко по-рано, отколкото при нас. Де факто там вече е имало болни и въпреки всичко те са позволили изборите да се проведат. Тя ми каза: „Не мога да разбера защо това нещо беше разрешено и буквално на следващия ден ни затвориха под карантина“.
-Какво се случва с волейболното първенство във Франция?
-В момента официално е спряно. Не е завършено. Очаква се другата седмица да се вземе някакво решение. Честно казано, имах надежда, че нещата ще се успокоят по-бързо и ще можем да доиграем мачовете, които ни остават. Все още има такава възможност. Надеждата умира последна. Нещата станаха доста по-сложни, тъй като вече три седмици не се играе. Да, ние тренираме вкъщи кой както може. Но това е дълъг период от време специално за мен, която не съм първа младост (смее се). Ще ми е доста тежичко, а и е опасно. Може да доведе до много контузии при рязко подновяване на натоварванията.
-В България се взе решение шампионатът да бъде прекратен и титлата отиде във водача, което доведе до недоволство. Има ли такава вероятност при вас?
-Разглеждат се всички варианти. Ясно е, че един ще е доволен, друг – не. Не знам какво ще решат. Дано е справедливо. Ние в момента сме на трета позиция. За съжаление, това не ни дава право на участие в Шампионска лига другия сезон, което за нас не е най-добрият вариант. В крайна сметка в такава ситуация трябва да сме по-разбиращи. Най-важно е здравето.
-Как успяваш да поддържаш форма?
-Имаме късмет, че живеем в една резиденция, която има голям двор. Така можем да бягаме. Правим упражнения, подготвяме се в домашни условия.
-Как минава денят на един професионален спортист под карантина?
-Спи (смее се). Моят ден поне. Спя, доколкото мога, да за ми мине времето. Правя и тренировка от 2-3 часа, защото просто няма какво да се прави. Това е начин да се поддържам във форма и в психическо здраве. След това хапвам нещо, гледам филми, обаждам се на близки и познати. По 2-3 пъти зареждам телефона на ден. Това е показателно колко го използвам.
-При вас този сезон се случиха куп катаклизми. Преди пандемията бяха наводненията.
-Хората казват, че 2020 е трудна година. Още повече, че е високосна. Явно си показа характера още в началото. Надявам се това да е лошото и оттук до края й всичко да върви добре.
-Обмисляла ли си вариант да се прибереш в България?
-Не. Целият отбор сме тук. Първенството не е официално закрито. Още има шанс да доиграем мачовете. Освен това мисля, че е опасно да се прибирам и да пътувам. Още повече съм с колата тук. Предпочитам да се успокоят нещата, да има решение за шампионата и тогава.
-Преместиха олимпийските игри за следващата година. Като спортист как приемаш това?
-Това беше най-правилното решение. Не мисля, че някой можеше реално да се подготви за олимпиадата и да покаже най-доброто от себе си, ако беше останала това лято. А това е един много сериозен форум, на който всички желаят да са в топ форма. Разбира се, тежко е за повечето спортисти. За олимпиада не се подготвяш месец-два-три. Това е един план, една програма, която при повечето е подготвяна с години. Психически не им е лесно на спортистите, но няма как.
-Какви са личните ти планове след края на този сезон?
-Искам да продължа да играя. Това ми бяха плановете и преди сезона. Смятам, че докато имам желание и възможност – чувствам се добре физически – нямам причина да спирам. Оттук-нататък къде и как ще стане, тепърва ще видим. Със сигурност следващата година ще е много по-трудна. Най-вероятно ще има финансова криза. Ще е трудно да се поддържа спорта.
-Във футбола редуцираха заплатите сега. Има ли такова нещо във волейбола?
-Не съм чувала. Всички отбори до този момент са коректни към състезателите. Остават още няколко месеца до края на договорите ни. Предполагам, че няма да има някакъв финансов проблем. По-скоро проблемът ще дойде следващия сезон. За спорта ще остане малко парченце от средствата.
