Главният сценарист на Дългия Иво Сиромахов: Не съм член на партията на Слави

Ексклузивно за "България Днес"

Не ставам за тази работа, не мога да мъкна папки по мрачни коридори

Кой е той
Иво Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург. Носител е на наградата за дебют в областта на изкуствата пез 1995 г. Роден е на 29 декември 1971 г. в София. Завършил е НГДЕК, а през 1996 г. – НАТФИЗ – "Театрална режисура". Работил е като режисьор в МГТ "Зад канала" и Театър "Българска армия". От 2000 до 2019 г. е главен сценарист в "Шоуто на Слави", където се изявява и като водещ и актьор. Публикувал е множество авторски текстове. Работил е и във в. "24 часа". Има няколко книги, а последната "У майкини" представи преди няколко дни в Лозенец.

- Г-н Сиромахов, според последната информация има наплив от желаещи да влязат в партията на вашия приятел и колега Слави Трифонов. Вие не сте неин член. Защо?
- Защото нямам качествата да бъда политик. Не мога да си представя да вървя по мрачните коридори на държавните учреждения и да мъкна папки с проектозакони и съдебни решения.
- Какво мислите за протестите? До какво ще доведат те?
- Протестите са най-хубавото нещо, което се е случвало в политическия живот на България през последните няколко години. Гражданите са отвратени от корупцията, от наглите мутри във властта и искат промяна. Надявам се, че този път ще успеят да я извоюват.
- Политическият преход доведе ли до преход в мисленето на хората?
- Несъмнено. Израсна поколение, за което свободата не е просто някакъв отвлечен идеал, както ни учеха навремето в училище. За днешните млади хора свободата е реалност. Те имат възможността да учат и работят в свободни, демократични общества и виждат какъв е нормалният свят. Естествено е да искат и България да стане нормална държава.
- Новата ви книга "У майкини" предизвика положителни реакции както у БГ виповете, така и сред обикновените хора. Кой какво намира от себе си в нея?
- "БГ випове" звучи много смешно. Кои са те? Аз не познавам такива хора. Има някакви нелепи смешници, които се самопровъзгласяват за елит, но какви са заслугите им към обществото? Никакви! Предполагам, че читателите намират различни неща в книгата. Разпознават свои познати или самите себе си в персонажите от романа. Ситуациите са типични за българската действителност, така че е нормално да се идентифицират с тях.
- Как измислихте сюжета Имаше ли конкретни образи от действителността, които засилихте, или всичко е плод на измислица?
- Разбира се, че книгата е плод на въображението ми. Но има сюжети, които са провокирани от реалността.
- Защо в България постоянно се съизмерваме със съседа, с колегата, с другоселеца, с политика, с успелите?
- Съизмерването не е типично българска черта. На всички хора е присъщо да се съизмерват с другите. Проблемът е, че при нас тази конкуренция не е съзидателен стимул. Не ни мотивира да работим повече, да се образоваме повече, да инвестираме в себе си. По-скоро ни озлобява към другите. У нас всеки успех се обяснява с късмета, а всеки наш личен неуспех – с липсата на късмет. Никога не търсим причините в себе си, винаги сме склонни да обвиняваме някакви неведоми сили.
- Ако трябва да направите филм по книгата си, кои български актьори бихте сложили на ключовите роли?
- Не съм мислил по този въпрос. В България има доста добри актьори, които работят професионално и талантливо. Въпрос на кастинг е. Но сте права, че книгата е подходяща за филмиране.
- Само проблемът с идентичността на българина ли е виновен да се лашкаме между лъскавото и семплото, между консуматорското и духовното?
- Проблемът е, че не знаем какво искаме. Мечтите на повечето българи са свързани с някакви материални неща – да носят маркови дрехи, да имат скъп телефон, да карат луксозна кола. Все по-малко се замисляме над въпросите кои сме и какво искаме да оставим след нас. Ако продължаваме така – не ни очаква нищо добро. Винаги се интересувам от реакциите, които предизвикат книгите ми. За мен е важно да достигам до хората, да успея да ги разсмея, да ги развълнувам. Засега получавам само възторжени отзиви за "У майкини". Изглежда, че съм напипал някакъв нерв. В момента пиша продължението на романа, което трябва да излезе през март 2021, живот и здраве.
- Направихте прекрасни превъплъщения в "Шоуто на Слави". Имаше ли известен човек, който се зарадва, че го имитирате?
- Имитацията е сложно изкуство, защото трябва внимателно да наблюдаваш хората и да откриваш техните характерности, техните "отклонения". Всеки път, когато играя някой познат персонаж, си казвам, че бих могъл да го направя още по-добре, да бъда още по-близо до оригинала.
- Играете в Сатирата. Задават ли се нови постановки с ваше участие?
- В момента ситуацията в театрите е доста сложна заради епидемията. Не може хората да седят един до друг, трябва да са с маски, през два стола, през три стола... Това е абсурдно! Няма никаква логика дискотеките да работят без ограничения, при положение че хората там са един върху друг. А за театрите – да не може... Спектакълът "Островът", който направихме с моите състуденти от НАТФИЗ Краси Радков и Съни Сънински, е едно страхотно изживяване. Изиграхме го над 30 пъти, гастролирахме във Варна, Бургас, Русе, Шумен, Пловдив, Стара Загора, Берлин. Навсякъде бяхме посрещнати много емоционално от публиката. Това усещане не може да се сравни с нищо. Надявам се, че като отмине епидемията, ще продължим да играем "Островът" пред пълни салони.
- Вие сте едно от лицата на телевизия "Седем осми". Случвало ли ви се е да си налагате цензура сами – в програмата, гостите, думите, които казвате?
- Никога! Винаги сме били свободни и сме казвали това, което мислим. Не сме се съобразявали с никого. Това е причината да не бъдем в някоя от националните телевизии – там властват ограниченията и цензурата. Ние решихме да вървим по пътя на свободното слово, който е труден, но красив.
- През годините всички в екипа на Слави Трифонов останахте заедно и в колегиални отношения. Кой решава конфликтните ви отношения?
- Отношенията ни са чудесни, защото сме възпитани и образовани хора. Работим със съзнанието, че сме един отбор, че всеки от нас е важен. Конфликти не сме имали. Разбира се, между нас постоянно възникват спорове, но те са изцяло професионални, свързани са с работния процес. Не си спомням някой някога да се е обидил за нещо. Изобщо обидчивостта е чувство, което изпитват само елементарните хора. Ако всички българи приемат мисълта, че никой не им е длъжен, ще живеем много по-добре.
- Страхувате ли се от коронавируса? Научихте ли нещо по време на карантината?
- Всеки вирус е неприятен, но статистическите данни показват, че КОВИД-19 не е по-смъртоносен от един сезонен грип. Правителствата прекалиха с мерките и излишно създадоха паника. Затварянето на хората вкъщи беше отвратително и създаде излишно напрежение. Много хора загубиха работата си и тази епидемия се превърна в катастрофа за тях и семействата им.
- Кое в момента ви "държи изправен" в живота, както казвате?
- Обичта и подкрепата на близките ми.
- Давате ли на синовете си често уроци по мъжество? Защо според вас изчезнаха рицарските мъжки жестове и защо жените днес станаха толкова изкуствени?
- Никакви уроци не давам на синовете си. Те са достойни и умни мъже, вървят уверено по своя път и не се нуждаят от наставник. Аз съм научил от тях повече неща, отколкото те от мен. Не съм съгласен, че рицарските мъжки жестове са изчезнали, нито с тезата, че жените са станали изкуствени. Истината е, че всеки избира средата си. Ако живееш в блато, ще виждаш около себе си само жаби.