На 900 лв. оценен фурорът срещу Белгия

Партията решава кой да е в отбора на 29.12.1965 г.

По 900 лева неочаквана премия получили българските футболни национали в първите дни на 1966 г. за знаменития успех с 2:1 срещу тима на Белгия. Мачът се играе на 29 декември 1965 г. във Флоренция, а с успеха "лъвовете" се класират за световните финали в Англия.
Двата тима са в една квалификационна група тогава, като "червените дяволи" са сочени за фаворит и един от най-силните отбори за времето си. В състава им са Пол Ван Химст, Пюис, Микелс, Журион, но в редиците на българите не отстъпват Гунди, Иван Колев, Петър Жеков, Вуцов, Гаганелов, Бобата Жечев, Теко Абаджиев...

За първия мач на стадиона в "Овча купел" селекционерът Рудолф Витлачил, треньор и на "Левски", пуска в игра само Георги Аспарухов от състава на тогавашните шампиони. До него в атака са пловдивчанинът Тодор Диев и локомотивците Никола Котков и Спиро Дебърски. Зад тях в центъра поставя Видин Апостолов от "Ботев" (Пд) и Евгени Янчовски от "Берое". В отбрана са тримата цесекари Димитър Пенев, Борис Гаганелов и Иван Василев плюс Иван Димитров от "Спартак" (Сф). Победата с 3:0 е изненадваща и изиграва лоша шега на българите. Месец по-късно в Брюксел домакините излизат с прекроен състав, а Витлачил разчита на същите имена. И губим с 0:5!

Тогава в играта влиза шефът на футболната федерация Недялко Донски с подкрепата на висши партийни величия и убеждава чехът да направи кадрови промени първо за гостуването на Израел, спечелено с 2:1. Тъй като по онова време не се гледа голова разлика, а само точки, нашите стигат до трети мач срещу белгийците, тъй като са с равен брой такива.
Срещата е предвидена за неутралния терен във Флоренция, а градът е избран пред Виена и Франкфурт, тъй като се смята, че в Северна Италия комунистическата идея има много привърженици, които да напълнят трибуните и да подкрепят българите.
В съдбовния мач на Витлачил е казано, че трябва да разчита на доказан бойци. На вратата застава 34-годишният Георги Найденов, сред подкрепленията са Митата Якимов от ЦСКА, Александър Шаламанов от "Славия", левскарите Иван Вуцов, Добромир Жечев и Теко Абаджиев. Капитанската лента е вързана на ръкава на опитния славист Димитър Ларгов. Няма го Никола Котков, наказан в навечерието на мача от ЦК на БКП и послушната федерация заради "неспазване на режима".
Ларгов, който почина само преди месец, е доста притеснен тогава от избора да води отбора и почти не спи в нощта преди мача. "Решиx да отида направо пpи Гунди. Казаx му диpектно: "Жоpе, Донcки ми каза, че аз ще cъм капитан. Имаш ли нещо пpотив?". Гунди ме уcпокои, че няма пpоблем. Същото казаxа и дpугите момчета. Но напpежението не ме пуcкаше. Бяx толкова неpвен, че излязоx от xотела и почнаx да cе pазxождам безцелно. Гунди вкара два гола и ги биxме c 2:1. Белгийците не можеxа да повяpват", разказва самият Ларгов в книгата "Българи, юнаци! "Лъвовете" на световните първенства".
Самият Гунди е най-обсъжданият футболист в Европа на следващия ден, хвалби по негов адрес валят в пресата в Италия, Белгия и други страни, а специалистите признават футболния му гений.
У нас успехът изобщо не е подминат, като поздравителна телеграма отборът получава още в самолета на връщане не от кого да е, а от самия Тодор Живков. Финансовото измерение на победата и класирането за световното първенство е по 900 лева на всеки от играчите. За онова време това си е годишна заплата.
"Нова година настъпи два дни по-рано - смее се Ларгов. - От летището ни отведоха в зала "Универсиада", където се бяха събрали запалянковците. В първите дни на новата 1970 г. ни събраха на банкет, а там ни раздадоха по един плик с по 900 лева вътре. Не сме ги очаквали, не сме и пазарили за премии, през ум не ни е минавало дори", казва още Ларгов.
Асът на "Славия" от онова време Александър Шаламанов си спомня: "Истината е, че на Витлачил му наредиха какъв да е съставът. Намесиха се ръководители на високи постове в БКП. Според мен те избраха играчите, които се раздавахме докрай, а черната работа във Флоренция свършиха Теко Абаджиев и Митата Якимов. Но истината е, че тогава за националния отбор имаше невероятна конкуренция, по трима души се борехме за едно място, и все няма кой да не заслужава да е там."