Анонимни решават пенсиите на артисти и певци

И през 2021 г. пари за заслуги ще има, може и два пъти, казват от Министерството на културата

Никой не знае кой влиза в комисията, която раздава доживотните заслуги

"Вие как се оправяте с финансите?" "Ами как? Играя на хонорар и сега си чакам голямата пенсийка от 250 лева. Всички сме на ръба на оцеляването."

Това сподели преди няколко години актьорът Павел Поппандов, който бе сред "късметлиите", получили доживотно по 700 лева добавка към пенсията си като награда. Добавката за особени заслуги се дава от 2013 г. и тези дни след смъртта на големия актьор Филип Трифонов стана повод обществеността да възбуди отново питанията си дали и тази година ще има пенсии за заслуги. Приживе актьорът от "Момчето си отива" написа гневно писмо, обиден, че не е сред отличените.

Шеф на комисията, която решава кой да получи пенсия по заслуги и кой не, в момента е Иван Попйорданов. В закона е разписано как хора, прославили родината, могат да получат парични награди доживотно. (Актьорът Велко Кънев вземаше такава пенсия 6 месеца, Джоко Росич – 9.)

"Аз си отивам омерзен от този свят. За 45 години трудов стаж, повече от 30 от които в Народния театър и четири като главен художествен ръководител на телевизията, с винаги плащани осигуровки, получих пенсия 113 лева през 2002 г. Оттогава пенсията ми катастрофално нарасна и днес е 300 лева. И понеже съм раково болен и съм инвалид първа категория, получавам голяма инвалидна добавка от 20 лева, благодарение на която връзвам двата края. Карам от заем до заем, с който да платя предния заем." Това сподели Николай Николаев - Бате Николай приживе, който получи наградата за заслуги, но не успя да й се порадва. Бог да го прости.

Илка Зафирова също бе сред наградените. Тя сподели с огорчения каква е била съдбата на нейните колеги:

"Абсолютно отвратително, несправедливо, крайно... Нямам думи, с които да нарека това нещо - пенсионирането на Славка Славова, Таня Масалитинова, Гец и другите. В "Сълза и смях" пенсионираха Ани Бакалова - една прекрасна актриса. Силата на актьорите често идва след 50. Когато станал на 60 години, Лорънс Оливие казал: "Сега вече мога да изиграя Ромео". А у нас какво - уморените коне ги убиват", тъжно сподели Илка.

В естрадната гилдия положението също не е розово. Дебатът за пенсиите за особени заслуги тръгна, след като вокалистът на "Сигнал" Йордан Караджов заяви през 2010 г., че 20 български звезди не могат да се пенсионират. От липсата на стаж се оплакаха куп естрадни певци и обвиниха държавата, че им е затрила документите за изработените години и че ги е ограничавала в осигуряването.

"Когато пяхме, ви радвахме, сега помагайте да си докажем стажа", призоваха Йордан Караджов от "Сигнал", Кирил Маричков от "Щурците", Стефка Берова, Богдана Карадочева и още техни колеги. Социалното министерство направи нов закон за доказване на стаж по съдебен път. Културният министър Вежди Рашидов прие, че всеки трябва да получава пенсия според осигурителния си принос, пък най-заслужилите да бъдат подкрепени от държавата по друг начин. И организира работна група, която измисли законопроект за даване на орден за заслуги, придружен с доживотна месечна премия за получателите си. Въведени бяха и еднократни награди - пожизнени и периодични (за срок от 1 до 3 години). Те са за хора, проявили "лична доблест при изпълнение на своя обществен и граждански дълг". (Такава получи посмъртно за гражданска доблест операторът Григор Кумитски, който загина през 2015 г., спасявайки млада жена от удавяне в курорта Албена.)

Законът за награждаване на лица за особени заслуги към българската държава и нация е разработен от няколко министерства и се отнася до награди за заслужили хора от всички области на обществения живот. Процедурата не беше сложна - намира се организация, която предлага на някой министър да внесе в Министерския съвет името на кандидата за персонална пенсия. Правителството взема решение за отпускане и прехвърля отговорността на парламента, който обикновено приема предложението. От 1992 до май 2005 г. Народното събрание бе решило да бъдат отпуснати 18 пенсии за особени заслуги. Първият удостоен с тази чест е проф. д-р Иван Киров, на когото е кръстена Инфекциозната болница в София. След това валят предложения основно за хора на изкуството, което се обяснява с активните творчески съюзи. Лекари, учени, откриватели, архитекти, спортисти рядко попадат в списъка на "заслужилите". Пожизнените награди се присъждат с решение на Народното събрание, а еднократните - с решение на Министерския съвет.

В Министерството на културата има специална комисия от творци извън ведомството, които разглеждат постъпилите предложения за награди и вземат решение с гласуване. Съгласно утвърдени от министъра на културата правила за работата на комисията (от 15 членове) тя провежда заседания на три месеца или извънредно при необходимост. Комисията приема своите решения с тайно гласуване с обикновено мнозинство 50+1 по вишегласие. Членовете попълват бюлетина, в която са вписани предложенията, които ще се разглеждат на текущото заседание на комисията, като посочват своите предложения в бюлетината и я поставят сгъната в урна за гласуване. Членовете на комисията могат да гласуват за повече от едно предложение. Изключителни постижения в дадена област са: международна оценка, признание или награди, получени за конкретни постижения със съществено значение за развитието на съответната област, както и "цялостен принос", дългогодишна дейност и постигнати резултати, които съществено са допринесли за развитието на съответната област, уточнява се в закона.

"Към настоящия момент в Министерството на културата няма постъпили официални възражения по удостояването с награда за изключителни заслуги", коментират оттам.

Интересна подробност е, че никой не знае кои точно са членовете на комисията, която раздава пенсията. Съставът й може да бъде обявен само със съгласие на членовете й, отговориха от Министерството на културата на въпроса на "България Днес" кой влиза във въпросния орган. През 2020 г,. поради обявените извънредни здравни мерки първото заседание бе проведено през месец октомври. На цитираното заседание бяха обсъдени всички постъпили през 2020 г. предложения и бяха предложени за награждаване 8 творци.

На базата на направено от комисията предложение и на основание чл. 3, ал. 3 от наредбата министърът на културата внася предложение до Министерския съвет за съответните парични награди. "Към 31.12.2020 г. са наградени общо 52 творци, като на 42 ще продължи изплащането на държавна парична награда и през 2021 г." (в бройката са включени и последните 8 творци).

Експертите на Министерството на културата следят внимателно заповедите, с които се променят противоепидемичните мерки в страната и според правилата и условията, заложени в тях, ще бъдат предприети необходимите стъпки за нарочване на заседания на комисията през настоящата година. Средствата за изплащане на пожизнените държавни парични награди за особени заслуги към българската държава и нацията са осигурени с бюджета на Министерството на културата и през 2021 г. Последно през октомври Народното събрание гласува пожизнени награди от по 700 лева месечно да получава Лили Иванова и седем творци, между които музикантът проф. Анатоли Кръстев, режисьорите Анжел Вагенщайн, Георги Дюлгеров и Христо Ганев, композиторът Андрей Дреников, музикантът и поет Иван Иванов за изключителен принос в областта на културата. През септември Маргарита Хранова се оплака, че на нея й е отказана пожизнената пенсия награда. Тя остава с редовната си пенсия от 352 лв. На въпроса на "България Днес" защо Лили Иванова заслужава такава пенсия, а Маргарита Хранова - не, от пресцентъра на министерството отговориха:

"Министерството на културата не коментира решения, взети от независима комисия, сформирана по Закона за награждаване на лица с особени заслуги към българската държава и нацията", като добави: "Министерството на културата само администрира взетите решенията."

"И през 2021 г. пенсии за заслуги ще има, може и два пъти, зависи от много неща. Аз никога не съм се месил в избора на комисията, която предлага наградите", сподели и министърът на културата Боил Банов.

Членовете на комисията, която заседава 3-4 пъти годишно, според броя на кандидатите се пазят в анонимност, за да не се упражнява натиск върху тях.

Те гласуват тайно, като това ги освобождава и от аргументиране на решенията си. В нея има само трима представители от Министерството на културата, които изпълняват основно административни функции, а останалите са от различни съсловни сдружения като съюзите на българските композитори, музикални и танцови дейци, филмови дейци, артисти, писатели, художници, Асоциацията на археолозите и Сдружението на музеите.