ПодкастЪТ на "България Днес": Инфлуенсърът Филип Чолаков: Стоичков много ме разочарова, държа се грубо

Известните трябва да са по-смирени

Кой е той?

Филип Чолаков, известен на хилядите си последователи като Фифо, е инфлуенсър. Занимава се активно с футбол и музика. Не му е лесно да определи какъв е точно, но вярва, че е артист. Специално за читателите на "България Днес" Фифо споделя интересни истории от живота си и разкрива формулата за успехите му.

- Здравей, Фифо! Разкажи на читателите повече за себе си.

- Правя много неща и не мога да определя моята идентичност. Не мога да кажа, че се занимавам само със спорт или само с музика. По-скоро съм артист. Обичам спорта, занимавам се с футболни новини. Със създаване на съдържание в социалните мрежи. Освен това се занимавам и с музика. Тя винаги ми е била основният приоритет. Обожавам музиката и без нея не мога да съществувам. Затова я движа и нея паралелно с всички други неща. Имам група на име "Аноним". Свирим алтернатив метъл. Задвижвам и индивидуален поп проект, в който пея заедно с Йордан Владев. Той е страхотен композитор и мой ментор в музикалното ми приключение.

- Кога започна да се занимаваш с музика?

- Професионално започнах преди около 5 години. Преди това все не намирах нужната мотивация. Може би не намирах и хората, с които по-сериозно да се занимавам в този аспект. Ходил съм на уроци по пеене, но все не ми харесваше. Не намирах начина, който да ме запали, за да го правя постоянно. Тогава се запознах с Йордан Владев. Винаги ми е помагал, когато някоя песен е била голяма хапка. Когато отидох при него на уроци, усетих, че неговият подход е психологически. Това много ми хареса. Влезе ми под кожата и по някакъв начин осъществих химия с този човек. Продължих да се развивам. Но ако ме питаш откога се занимавам с музика, реално цял живот съм пял.

- Кой е твоят идол в музикалната индустрия?

- Без никакво съмнение Майкъл Джексън. Приключението ми с краля на попа започна още когато бях много малък. Мисля, че бях на 6 или 7 години в деня, в който обявиха по телевизията, че е починал. Тогава реших да проуча кой всъщност е този човек, с какво се занимава. Години наред слушах музиката му всеки ден. Имитирах го, бях се записал на танци, за да мога да се науча да танцувам като него и до ден днешен се опитвам. За мен Майкъл е икона. Най-добрият музикант за всички времена. Повлиял е на страшно много хора, включително и на мен.

- Участвал си в "Гласът на България". Какво беше преживяването?

- Беше голямо предизвикателство за мен. То до голяма степен е в основата на това, което се случва през последните 2 години в моя живот, а именно постигането на успехи, свързани с нещата, които обичам. За мен "Гласът на България" беше менталният праг да покажа на себе си, че няма значение дали човек се притеснява. Просто трябва да го направи и нещата ще се получат. Най-големият провал, е когато човек дори не се опитва. Там се запознах с много готини хора. Видях как изглежда този бранш и какво мечтаят другите като мен в музиката. Какво искат да постигнат и какво им трябва, за да са успешни. Все пак това е формат, а от него почти нищо не зависи. В днешно време най-голямата сила е в социалните мрежи. Сигурен съм, че нещата, които правя там, са много по-гледани от участието ми в шоуто, но все пак за мен това беше голям момент.

- Имаш десетки хиляди последователи в социалните мрежи. Как започна всичко?

- Чувствах се изключително изгубен преди 2 години. Не знаех какво искам да правя с живота си. Въпреки че съм в много ранна възраст, ми се искаше да намеря веднага нещото, което е моята страст. Да се чувствам изпълнен от това, което правя, а не просто да пътувам и дишам въздуха на другите. Исках по някакъв начин да реализирам нещата, които обичам. Първоначално ми се искаше да започна с музиката и това да е главното нещо, но като човек, който познава добре социалните мрежи, реших да се захвана с това. Знаех, че трябва да намеря нещо, което да привлича много бързо окото на човек и да е лесно за схващане. Исках да е оригинално и да не се е срещало в България. Един ден си казах, че за да мога да покажа музиката си на хората, трябва да вляза в социалните мрежи. Започнах с интересни футболни поредици, които привлякоха голяма аудитория. Със сигурност имаше и хора, които не ме харесваха, но няма как без тях. Ако не обръщаш внимание и за теб това е част от цялото, няма проблем.

- Кога откри страстта си към футбола?

- Гледам футбол от 2009 година. "Барселона" ги следя от 2011 г., когато спечелиха Шампионска лига. Тогава бяха най-добрият отбор в света. Може би най-красиво играещият тим в историята на футбола. Онази машина на Пеп Гуардиола нямаше как да не грабне окото на един нов фен на този спорт.

- Знам, че имаш интересна случка с Христо Стоичков на "Камп Ноу". Разкажи повече за нея.

- Със сигурност Стоичков не беше в добро настроение, когато се срещнахме на един мач между "Барселона" и "Атлетико" (Мадрид). Аз го видях във ВИП ложата на "Камп Ноу", отидох да го поздравя и да поискам снимка, но той постъпи грубо с мен. Преди това се снимах с президента на "Атлетико" Енрике Серезо, който е много интелигентен и спретнат човек с добра нагласа към всички. Той чак привикваше хората, които му махаха, за да се снимат. Направи ми страхотно впечатление, че човек с толкова голямо влияние се държеше така скромно. Докато от другата страна видях как Стоичков се държа грубо с мен. Дали е било просто изненада в дадената ситуация, не знам, но все пак мисля, че по някакъв начин може да ми каже, че не е удобно да се снимаме по по-приличен начин. Той е велик играч, страхотна легенда на европейския футбол и не му отива да се държи така. Наистина много го уважавам, за мен той е идол, но бях разочарован тогава. Винаги ми е било мечта да се снимам с него и естествено, стадионът на "Барса" бе идеална локация за това. След това аз публикувах видео в социалните мрежи не с цел да оплюя г-н Стоичков. Напротив, аз все още продължавам да му се възхищавам и да и го боготворя. Исках да направя призив към всички популярни хора. Да се държат скромно и уважително, независимо дали това е стотната или хилядната снимка за тях. Феновете са основата на тези тези хора. Без тях много от нещата нямат значение. Аз нямам голяма фен база, но винаги когато дойде някой човек да се снима с мен, се радвам от този факт. Това означава, че има хора, които оценяват работата ми и искат да ми го покажат. Опитвам се винаги да се държа скромно, независимо дали ми влизат в личното пространство.

- Какъв е съветът ти към всички, които искат да се развиват в твоята посока?

- Съветът ми е да не се притесняват от това как изглеждат и да не се съмняват във възможностите си. Всичко с времето се развива и с много практика нещата могат да станат само по-добри. Ако днес видя някое от първите си видеа, които съм пускал, вътрешно ме хваща малко срам. Въпреки това ако не ги бях пускал, нямаше да стигна до това ниво, на което съм в момента. Естествено, трябва да има усет. Да е готов да работи върху себе си и да намери нещо, което да обича. Ако всеки направи това, вярвам, че няма да има враждебност и светът ще бъде много по-хубав.

Чуйте цялото интервю в подкаста на "България ДНЕС" със Стилиян Воруков. Само там ще чуете по-дълги и подробни версии на историите, както и такива, които не са споменати в писмения вариант.